Повечето от вас биха се съгласили, че живеем в мръсно време. Безпътно време… Време, в което човешките ценности и духовността са обезценени… или пък са сложени на тезгяха – със съответното етикетче с точна цена (без ДДС) и баркод. Готови за продажба. Време в което „патриотизъм“ вече е мръсна дума. Изцапана и окаляна от гнусните […]
„Не трябва вятърът да я докосва, защото болка той й причинява…“ Жената, която сънуваш всяка нощ. А всеки ден се надяваш да срещнеш извън сънищата си… Жената, която те кара да си спомниш мириса на първата пролетна трева. И топенето на снеговете – във вените ти… Жената, която може да свали от плещите ти товара на […]
Чудя се дали да се презастраховам – от подигравките на циниците и неверниците – с това, че тази нощ се събудих още „в ранни зори“ (някъде около два и половина) и може би от това мозъкът ми е разбъркан и не знам какви ги говоря. Или пиша… Но няма да е честно. Защото, всъщност, отдавна […]
Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз съм вече буден. А понякога […]
Като повечето всезнайковци, аз също прилагам на практика много несъществена част от мъдростите, които така щедро ви раздавам чрез блога си. Но когато – в края на миналия декември – публикувах новогодишните съвети на Робин Шарма, реших и аз да опитам да ги спазвам. Припомням, че Стъпка №2 предлагаше да си изберем някакъв девиз – […]