Тунел от любов

Не знам дали има море от любов (нито дали е нужно да има), но тунел от любов има. И със сигурност ни е нужен…

Като копаенето на тунел, истинската любов е резултат от дълго, мъчително и трудоемко копаене. Дълбане… в твърдия гранит на вкаменелите ни сърца. А понякога се налага да ползваме и динамит…

Също като тунел, Любовта ни превежда от другата страна. На планината от безчувственост. Планина, която често ни се струва прекалено висока, за да бъде премината или прекалено твърда, за да бъде пробита – капка по капка – от някаква си любов…

Да прокопаеш тунел не е никак лесна работа. А да обичаш понякога е още по-трудно.

И слабите се отказват. Още в самото начало…

Светлината в края на тунела съществува. Но само за тези, които не са се отказали. Стиснали са зъби, напрегнали са мишчи и са продължили да копаят…

…докато стигнат. Светлината.

После вече е лесно.

И светло.

И можеш да кажеш на едно момиче, че в твоите очи тя си е същата. Като някога…

…когато бяхме още деца.

И вярвахме, във всичко това, което днес ни прилича само на красиви думи.

httpv://www.youtube.com/watch?v=611Wxihk9vk