Снощи бях на "Герена". Мръзнах и треперех - не само от студ - до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем - в приказката, която трябва да продължи.
приказка
1 „И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене и веселие… (Всъщност, хапнахме и пийнахме ПРЕДИ мача – и […]
Толкова си можем…
Не мога да ти нарисувам една овца. (Ако е автопортрет – би било един Овен, но наистина никакъв ме няма в рисуването). Не съм много сигурен и че ме бива в разказването на приказки. Още повече – на пораснали момичета. Но предпочитам да опитам… (Отколкото просто да се откажа – […]
Приказка за тежка нощ
Това на снимката е мъртво дърво. Но приказката ни е за няколкостотин негови събратя, които още са живи. И могат да останат живи, да пораснат, да станат една истинска, буйна гора… …като за това са необходими време, вода и… човечност. Времето, засега поне, ни е неподвластно. Водата, все още я […]
Приказка за жадната гора
9 Този календар стои на стената ми вече трета година. Нищо, че датите – а и много от лицата на него – вече не са актуални. И ще стои още дълго време там. Защото това не е просто календар. Това е светиня – колкото и повечето дами и тези, които никога […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS