приказка

Снощи…

Снощи…

Снощи бях на „Герена“. Мръзнах и треперех – не само от студ – до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем – в приказката, която трябва да продължи.

Толкова си можем…

„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене…

Приказка за тежка нощ

Не мога да ти нарисувам една овца. (Ако е автопортрет – би било един Овен, но наистина никакъв ме няма в рисуването). Не съм много сигурен и че ме бива в разказването на приказки. Още повече – на пораснали момичета.…

Приказка за жадната гора

Това на снимката е мъртво дърво. Но приказката ни е за няколкостотин негови събратя, които още са живи. И могат да останат живи, да пораснат, да станат една истинска, буйна гора… …като за това са необходими време, вода и… човечност.…

Дебрецен : Левски – в очакване на чудото

Този календар стои на стената ми вече трета година. Нищо, че датите – а и много от лицата на него – вече не са актуални. И ще стои още дълго време там. Защото това не е просто календар. Това е…