Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.
Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…
Днес ще ви разкажа за едно писмо. Едно писмо, написано през далечната 1925-та година – но влязло завинаги в учебниците по маркетинг.
Съвременните маркетолози биха определили това писмо като sales letter. И неговата цел наистина е била да „продаде“ идеята – на получателите на писмото – да дарят по 1000 долара за една благородна кауза. (Според някои изчисления, тези 1000 долара през 1925-та се равняват на почти 12 000 долара днешни пари).
Срам ме е. Този път наистина ме е срам… Преди малко прочетох едно писмо. Попаднах на него почти случайно. Но за пореден път се убедих, че няма случайни неща на този свят. (На Онзи пък – хептен!). От какво точно ме е срам ли? Ами… от собствената ми простотия… (Чувствам се прост като боб. И […]
Няма нужда да назовавам името ти. Ако някога прочетеш това – ще се разпознаеш. Макар че не ми се вярва да го прочетеш – защото знам колко цениш времето си. А също и моите писания… Няма ирония в подзаглавието. Нито сарказъм. Това наистина е моето благодарствено писмо към теб. Защото наистина съм ти благодарен. За […]
Може би заглавието ще ви подведе, че още не съм изтрезнял от поне две седмици насам… или поне, че не съм поглеждал скоро календара. Да, знам, че Коледа току-що мина! Но въпреки това, много държа да прочетете тази покана за Коледа… Тя не е от мен. А е от Него… И стигна до мен чрез […]
Моят най-добър приятел ме прегърна и ми честити юбилея с думите: „Животът започва на 40! Най-хубавото е пред теб, приятелю!“. А после ми подаде малко пакетче, опаковано в луксозна хартия. Докато развързвах червената панделка се питах какво ли има вътре. За моя изненада, вътре имаше само един пожълтял пощенски плик. Такива вече нямаше… отдавна… Разтворих […]