-
Мама ми каза…
„На мама момчето!“. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на „готованчо“). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род. […]
-
Блогъри, ваш’та мама…
Не беше толкова отдавна времето когато ми хрумваха разни щури идеи за блогърски предизвикателства. Някои от тях дори се осъществиха и в крайна сметка – поне се позабавлявахме… Този път не е точно blog-challenge. Щото няма да има победител. Но пък ще има награда… Не е заради кризата – но наградата няма да е материална. […]
-
„Името ми е Крис…“
Името ми е Крис. На три съм. Очите ми са подути, едвам виждам. Сигурно съм много глупав. Сигурно съм много лош. Какво друго би вбесило моят татко толкова много?! Ще ми се да бях по-добър. Ще ми се да не бях толкова грозен. Тогава може би мама щеше да поиска да ме гушне. Нямам право […]
-
Аз зная защо е тъй бяла…
Не е лесно да откриеш (сега) някакви прилики, но щастливото момче на снимката съм аз. В детската градина – и в прегръдките на мама. (Сестричката ми – която също е в прегръдките на мама – тука още няма годинка). В погледа ми се чете една особена гордост, тъй като снимката е запечатила миг от деня, […]
-
За цензорите и техните сексапилни майки
Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми. Вече съм „яхнал метлата“ – благодарение на свръхпуританските разбирания на някои хора за морал и […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS