мама

1
„На мама момчето!“. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на „готованчо“). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, […]

Мама ми каза…

 във Искрено и (едно)лично от
4
Не беше толкова отдавна времето когато ми хрумваха разни щури идеи за блогърски предизвикателства. Някои от тях дори се осъществиха и в крайна сметка – поне се позабавлявахме… Този път не е точно blog-challenge. Щото няма да има победител. Но пък ще има награда… Не е заради кризата – но […]

Блогъри, ваш’та мама…

 във Blog Challenge от
2
Името ми е Крис. На три съм. Очите ми са подути, едвам виждам. Сигурно съм много глупав. Сигурно съм много лош. Какво друго би вбесило моят татко толкова много?! Ще ми се да бях по-добър. Ще ми се да не бях толкова грозен. Тогава може би мама щеше да поиска […]

„Името ми е Крис…“

 във Блогатство от
12
Не е лесно да откриеш (сега) някакви прилики, но щастливото момче на снимката съм аз. В детската градина – и в прегръдките на мама. (Сестричката ми – която също е в прегръдките на мама – тука още няма годинка). В погледа ми се чете една особена гордост, тъй като снимката […]

Аз зная защо е тъй бяла…

 във Искрено и (едно)лично от
12
Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми. Вече съм „яхнал метлата“ – благодарение на свръхпуританските разбирания на […]

За цензорите и техните сексапилни майки

 във Искрено и (едно)лично / Самиздат от