„Само мъртвите риби плуват по течението“. Не знам кой точно го е казал – но е точно така.
И с хората е така – или се бориш за мечтите си, или просто живуркаш. А живуркането е най-скучната форма на бавна смърт.
Неотдавна навърших 40 и на такива юбилеи човек неминуемо си прави равносметка. Спомняш си какво си искал от живота преди 20 години и колко от тогавашните си мечти си успял да превърнеш в реалност.
Обикновено, като теглиш чертата – крайният баланс те натъжава. А много хора дори не могат да си спомнят за какво са мечтали преди 20 или повече години. Те просто са престанали да мечтаят. Отдавна.
И се носят по течението…
Аз не съм спирал да мечтая. Въпреки, че живея в най-бедната членка на ЕС, в най-корумпираната държава в Европа, в най-тежките икономически времена, въпреки кризата, въпреки всичките „етикети“ на времето, държавата, народа ни…
Ще излъжа, ако кажа, че реалностите наоколо не ми се отразяват. Този отровен коктейл от нихилизъм, омраза, безверие, отчаяние, песимизъм… и всичко останало (за което медиите грижливо ни облъчват ежеминутно) няма как да не повлияе и на моите мечти. Затова и част от тях са полуживи – задушени от отровния смог и смрад, която е почти навсякъде…
Обаче ключовата дума е „почти“.
Защото все още вярвам, че човек може да има или извинения и оправдания (защо не сме богати, успешни или щастливи), или резултати. Но никога и двете заедно!
Спъвал съм се – много пъти. И съм падал – неведнъж. Понякога и лошо.
Но винаги съм намирал сили – и мотивация – да се изправя отново. И да продължа напред…
Неотдавна пак ме спънаха и пак се ударих лошо. Заболя ме.
Но продължих да вярвам, че всичко, което ни се случва не е просто резултат от случайности и съвпадения. И знам, че така е трябвало. Че съм имал да науча някакъв урок. Че една врата се е хлопнала точно пред носа ми, но това е станало само за да се огледам по-добре и да забележа широко отворената врата – някъде другаде.
И точно така и стана. Намерих нова възможност да сбъдна част от мечтите си. (По-скоро тя ме намери…).
Открих нов – още по-интелигентен начин – да успея и да постигна финансова независимост. Без да се налага да напусна родината си и да мия чинии някъде по белия свят, докато чакам да постигна американската мечта.
Българската ми мечта е не да чакам някой да ми оправи живота (поредното правителство, поредния премиер-мечта или поредния Голям брат). А да си го оправя сам – като помогна и на други хора да сторят същото.
Но за много българи тази мечта е въздух под налягане. Техните мозъци и души са пропити… направо са подгизнали от твърдото убеждение, че „в тая шибана държава“ успяват само престъпниците и мошениците.
Затова и преди два дни обявих, че „съвършено секретния“ уебинар, на който споделих с вас кое е новото ми предизвикателство е само за откачалки. „Откачалка“ е всеки, който в нормална държава се държи като луд. Обаче, ако държавата не е съвсем нормална – излиза, че точно откачалките сме най-свестните хора. И че в нас е единствената надежда…
Тази вечер – понеже още не ми се плува по течението – ще направя нов уебинар на същата тема: „Следващото предизвикателство“.
Ако, по някаква причина, вашите мечти също все още имат пулс – можете да се регистрирате за този уебинар тук.
Започваме точно в 22:00 часа довечера и ще ви отнема не повече от 50-60 минути.
После ще можете да се върнете в нормалния свят.
Може би…
„Следващото предизвикателство“ by Plamen
Get your own Virtual Classroom
P.S. Тези от вас, които посетиха предишния ми уебинар и си мислят, че ще чуят абсолютно същите неща… могат да бъдат сигурни само в едно: аз не мисля точно така! 😉
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: За мъртвите риби и полуживите мечти https://is.gd/ch9Er
Ами там ми казва, че вече съм регистрирана. Значи направо довечера да си влизам – така ли?
Не съм 100% сигурен, но мисля, че след като веднъж се регистрираш в сайта на WizIQ – след това не е нужно всеки път да правиш нова регистрация за всеки нов уебинар.
Просто ползвай линка, за да влезеш на уебинара когато започне.
Вече бъди 100 % сигурен. Така е. Попитай, имаш колега, който е провел над 60 уебинара във WizIQ, посещавам неговите редовно. Бих се опитал да отделя малко време и за това, което бих могъл да чуя при теб? А сега 🙂 да разпозная твоя цвят? Ако ми се наложи някой ден да разговарям лично с теб, първо бих ти направил комплимент. Второ: бих ти направил още един комплимент! (да речем за това, че хубаво пишеш и много хора харесват това). И трето: ще ти кажа нещо, а после ще се усъмня дали можеш да го направиш добре?…..Разпознах ли цвета :))) Ако последното по някакъв начин би те подранило, пренебрегни го! Само споделям чутото от един семинар, на който и двамата бяхме.
Всъщност, аз се самоопределям по-скоро като син. С дебела жълта ивица, тънка червена линия и почти незабележими зелени точици…
Ама може и да е щото съм от Левски. По зодия цвета ми е червен.
Най-точно би било да се каже, че съм…колоритен! 😉
🙂 ОК, мислех да го споделя някъде на „лични“, но защо пък? Темата за цветовете на човешката персоналност е интересна и би било добре да разкажа аргументите и разсъжденията как определям цвета на човек, с който дори не съм разговарял. Може и да греша,но син вероятно е повече желание отколкото принадлежност. През втория ден на семинара няколко пъти минах покрай теб и ако усещах синьо излъчване, наистина бих се спрял и запознал с теб. Да, и аз съм от Левски и имам сини нотки, но клоня по-скоро към зеленото. Хайде нека да спра с доводите си, бих могъл да ги обоснова на подходящ тренинг. Само набързо – Видях появата ти в клуб където може би огледа набързо ресурсите, но не се сприятели с никого и бързичко излезе, макар че доста хора те приветстваха с появата. А сините го правят. В паузите на семинара те виждах по-скоро сам , отколкото в група, и най-вече сериозен и непроницаем. А това отново не са сини симптоми. Хайде спирам и обещай, че няма да ме намразиш за това откраднато анализиране. Мен лично ме интересуват темите на Atraction и Permission маркетинга. Затова така се впуснах в цветови анализи 🙂
Един ден по-късно ще кажа само:Извинявай Пламене! Сбърках с последните разсъждения.Ето част от отговора ми на една блог -публиказция в https://mentoring-club.ning.com/ : „…Като че ли нещо витае във въздуха и през последните 12 часа за втори път чувам думи свързани с критика, критикуване, трудности, постъпки? Мисля си, че недоизказването, неадресираността, догадките и четенето между редовете не са прекия път към осъзнаването на грешки? Сигурно много от нас ги допускаме? Други от нас вероятно пък са безупречни? Но вероятният резултат, който очаквам е една увеличена пасивност. Пасивност от коментари, от разсъждения…Защо ли? Защото искаш ли да не бъдеш критикуван – не прави нищо! Не казвай нищо! Бъди – нищо!
Сега се замислям дали и аз през последните 24 часа не казах някому неприятни неща? Не груби, по-скоро неприемливи? Май , да ! Не в менторинг клуб. Другаде. Върнах се и няколко пъти препрочетох казаното. Струваха ми се забавни едни съждения и игра с цветовете на човешката персоналност. Но погледнати от тази гледна точка наистина звучат некоректно, дори малко заядливо. Сега забелязах, че с този човек дори не се познавахме лично. Ако ми бе приятел дори щеше да е весело. Та ето, аз намерих своята поука. Благодаря ти, Радост !
Аз пак съм си „син“ – ама подобрен вариант! 😉
(Не разбрах – ти за „червен“ ли ме определяш?!).
Pingback: Робърт Кийосаки – на една ръка разстояние | Blogatstvo.com
Pingback: Не кърмете бебета с мустаци! | Blogatstvo.com