Всеки новоизлюпен или опитен психиатър ще ви каже, че каквото и да ви мъчи – не трябва да го задържате в себе си. Дет’ викат хамериканците: Let it out! Демек – излейте си го!

Ако не го пуснеш навън, дребните ядове и тревоги се струпат, трупат и един ден количествените натрупвания наистина водят до качествени изменения. Понякога и летални…

Блогърите сме привилегировани в това отношение. Пишем си за каквото ни хрумне. Независимо дали на вас – горките ни (по)читатели ви се четат точно такива глупости или не…

След поредното излишно предисловие, ще мина директно към темата: странните същества, които обитават родните (и не само) Facebook ширини.

Кой точно и с какво ме е подразнил не е толкова от значение. Класификацията ми е фундаментална и непреходна. (Също така и леко злобничка, малко гаднярска и съвсеееем лекинко иронична… но важното е да върши работа, т.е. да ми помогне да изпусна парата).

Да ви призная, то във Фейсбук нормални потребители вече няма. Намираха се един-двама в самото начало, но единият си закри акаунта още преди години. А другият пък отдавна вече не е нормален. И му личи…

Държа да уточня също, че е напълно възможно едно лице да попада едновременно в няколко от долуописаните категории. Затова и от ваша страна е напълно в реда на нещата да предприемете – спрямо същото това едно и също лице – няколко контра-мерки накуп. Без това да изчерпва напълно дългия списък от идеи, които имам по въпроса, опитайте първо с „разприятеляване“, блокиране навеки, псуване на поне четири езика на държави-членки на Европейския съюз и едно нечленоразделно пожелание по негов роднина от женски пол…

(Ако самото лице е от женски пол – или с нестандартна сексуална ориентация – нечленоразделното сексуално пожелание може да е и по-директно… както ви дойде отвътре).

Но да се върнем към същността. И да опишем – цветно и с много чуфффство – поня няколко от категориите същества, които бродят, пълзят или се прокрадват из дебрите на Фейсбука (а за съжаление – и в живия живот):

ХРОНИЧНИ НЕДОЕБЛЯЦИ. Хроничният недоебляк е създание, което страда не само от изгаряща сексуална незадоволеност, но и от въпиюща липса на внимание. В резултат и на двете, хроничният недоебляк се промъква някак си в списъка ви с приятели и почва да си дава мнението по всеки един въпрос и да коментира всеки ваш пос, коментар, реплика и дуплика – без никой да го е питал.

Степен на дразнителност: 6,9 по Скалата на Пламски.

Препоръчвана противоотрова: казвате му наум „Тебе кой те пита бе, нещастник?!“, след което просто го блокирате и си обещавате за 26346-ти път да не приемате повече случайни хора за „приятели“.

МУЛТИ-ПОМИЯРИ. Мулти-помиярите са закоравели фенове на мулти-левъл маркетинга – и много държат да ви заразят със същото по неполов път. Лесно откликвате положително на поканата им за приятелство, тъй като те вече са се сприятелили с още цял куп ваши реални познати. 35 секунди след като сте натиснали бутона „Приемам“, обаче, получавате лично съобщение с непоискано рекламно съобщение относно техния супер-дупер-хипер-мега-готин продукт и/или сложната бизнес-структура на техния МЛМ бизнес, който може да ви направи милиардер (в рубли) от 7 до 27 работни дни.

Степен на дразнителност: 5,2 по Скалата на Пламски.

Препоръчвана противоотрова: въздъхвате с разбиране, спомняте си с носталгия времето когато и вие сте постъпвали с хората по същия некадърен начин, казвате си наум едно „Пада ми се!“, след което блокирате напористия маркетолог во веки веков и продължавате да си гледате работата.

ЗДРАВОСЛОВНИ-КРЪСТОНОСЦИ. Здравословните кръстоносци всъщност си падат и малко муджахидини. Те самите не ядат месо, пият само зелен чай, ядат хляб от осветен по специален ритуал лимец, дишат холотропно, мислят позитивно и гледат с презрение на всеки, които не живее по този свят начин. Най-лесният начин да ги разконспирирате е да публикувате на стената си снимка от новогодишната ви трапеза. Веднага ще ви направят забележка за боклуците с които тъпчете даденото ви от Бога тяло и после поне три нощи подред ще сънувате как артериите ви се стесняват и вдървяват от натрупващите се по стените им холестеролни плаки.

Степен на дразнителност: 4,9 по Скалата на Пламски.

Препоръчвана противоотрова: не ги тровете, макар че от време на време може да пускате снимки на Coca-cola или пръжки с лук – колкото да се забавлявате с реакцията им. След празници е препоръчително също така да се запитате (пак наум): „Дали да не стана и аз веган?!“, след което тръснете гордо глава и си опечете един домашен суджук. И си премерете кръвното…

(Ако резултатът лекичко ви притеснява – минете за известно време само на соеви кълнове!)

ПОЛИТ-ПРОСВЕТНИЦИ. Полит-просветниците са твари гадни и неизбежни – също като хлебарките. Дебнат всеки ваш пост и само да намерят повод (а поводи винаги ще се намерят) – веднага пускат своя политически коментар. Най-често са скрити или явни костовисти, пишман-националисти или средностатистически хейтъри, но не е невъзможно и да са трите едновременно – или пък да са от друга боя или партия. Ако се изхранват от това (или пък вече два пъти са им разбивали носа – невиртуално) е много вероятно и да пишат от фалшив профил.

Степен на дразнителност: 6,6 по Скалата на Пламски.

Препоръчвана противоотрова: ако са хора, които наистина познавате (при мен са половината от реалните ми познати… не знам какво толкова ми харесват костовистите?!), можете да се направите на ударен. Когато пренебрегнете тоз разумен съвет – или ще си загубите окончателно приятелството, или ще си помълчите за известно време (моят рекорд е 2 години и 8 месеца). Ако сте прекалили с домашнето винце от свако ви – може да им подхвърляте от засада реплики като „Ами БГА Балкан?“, „А аферата „Сапио“?!“ и други евтини пиратки. Но после ще се разкайвате…

Аз, всъщност, вече се разкайвам – че въобще зачекнах тази тема.

Щото, верно – поолекна ми… но си и дадох сметка, колко много от вас ще се разпознаят (с основание или без) в някоя от горните категории. И повече няма да си играят с мене…

С ръка на сърцето – бил съм почти във всяка една от тези роли! Само, че не съм си давал сметка, че хората отстрани ме възприемат по този начин. (А съм си вярвал, че го правя за тяхно добро…).

Затова и ги разбирам…

А понякога даже и ги обичам. Така, както човек обича собствените си деца, дори когато правят глупости или собствените си недостатъци, дори когато са непростими (за другите) грехове.

Ето защо, все пак, ще рискувам. Да публикувам всичко това – вместо да го изтрия и да не си развалям рахатлъка.

Но ви казвам най-искрено, че ако случайно се разпознаете в някой от моите редове – просто сте си изгубили чувството за хумор! В тая гъста мъгла навън…

httpv://www.youtube.com/watch?v=FklUAoZ6KxY