Carpe diem
Има неща, които всеки от нас уж знае… но упорито се прави, че е точно обратното. Например, това, че всеки от нас ще умре – рано или късно. И родителите ни ще умрат, и децата ни… всички. И единствената причина за това е, че всеки един от нас се е родил. Бил е на този свят – и затова и ще си отиде от него. Някой ден…
И въпреки, че никой не знае дали този ден ще е днес, утре – или след 50 години – всички се държим така, сякаш до този нечакан ден има поне едно 1000-2000 години. Че и повече…
Отлагаме мечтите си за „някой друг ден“. Докато ни изненада денят, който ни се ще да отложим завинаги. Но не можем. А и не бива…
Забравяме да дадем цялата си любов на тези, които жадуват за всяка нейна капка. Защото сега имаме „по-важни неща“ за вършене. Сякаш има по-важно нещо от това да обичаш…
А когато все пак се сетим – за даването на любов – птичките са отлетели надалеч. Или завинаги…
Лъжем се, че ще имаме време. После. Някой ден…
Но ние никога нямаме време. Защото Времето има нас. За кратко…
И затова никога не сме тук и сега. Винаги живеем в някой отминал момент – когато ни е било хубаво – или в някой измислен, бъдещ момент. Когато евентуално ще сме щастливи…
Но не и днес. Не и тук. Не и сега…
И така преминават дните ни. Преброените…
Докато един ден разбираме, че не сме безсмъртни.
Но за сметка на това сме безвъзвратно глупави.
Единственият ни шанс е да бъдем щастливи днес. Тук и сега!
Докато не е станало прекалено късно…
httpv://www.youtube.com/watch?v=5L8-FTvSVxs
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Carpe diem https://is.gd/eOXEY
Е да, ама не можем да живеем всеки ден така, сякаш ни е последен.
Не можем ли?
MOЖЕЕЕМ ! И още как, ако поискаме 🙂
Не. Хубаво е като идея, но просто не може всеки ден да звъниш на всичките си приятели и да им казваш колко ги обичаш. Не може да си продадеш жилището, за да помогнеш на бедните. Не може да казваш в прав текст всичко, което си мислиш. Не може да избягваш отговорностите си.
Хубаво и точно написано,г-нПетров!Ще добавя само мисълта на полския поет Ян Твардовски -„Хора,бързайте да обичате хората около вас,защото те толкова бързат да си отидат от вас!“
И още нещо – завистта и омразата българска бе основното, за да емигрирам, но най-страшното е,че и тук,в Париж,българите сме най-разединените, най-студените,най-надменните към човешката болка…
За съжаление… 🙁
И във Виена е същото… 🙁
За първи път се върнах в БГ след повече от 6 години – в края на 1994 година и … буквално се шокирах – всичко се бе преобърнало на 180°. И хората се бяха променили тотално – всички мислеха само за пари и как да свържат двата края. Тогава останах около 3 месеца в България – просто имах нужда от общуване с “нормални” българи и българки – тези в чужбина са така да се каже “ненормални” – израждат се в сноби, започват да говорят с децата си само на немски, а получат ли чужд паспорт, се подуват като въшки. В тази връзка се сещам за една карикатура, която съм видял някъде и съм я запомнил, защото никак не беше смешна: Град – навсякъде огромни табели 2+2=5. В една странична улица дребно човече носи малка табелка на която пише 2+2=4. В съседната улица е спряла линейка и към човечето тичат двама санитари с усмирителна риза. Понякога имам чувството, че това човече съм аз – все по трудно разбирам света. Както е казал Гьоте: “Там където глупостта е образец, разумът е безумие!” А тук, както и в България глупостта е образец… Политиците лъжат хората, те им вярват, а всекидневно излизат на бял свят кирливите им ризи и повсевместната корупция…
Хареса ми карикатурата…
Ако не сега, кога?
„Татко ще ми купи колело…друг път“.
Един ден детето пораства и си купува само така мечтаното колелко. Факт.
https://www.vbox7.com/play:b0e498de Когато бях малък,съм се смял през сълзи на скечовете им.Сега,няколко години по-късно продължавам да се смея и същевременно да се натъжавам,осъзнавайки колко ясно отразяват действителността в държавата ни.
Нещо встрани от темата,но май не е.В Париж вървят големи дебати за нашите роми.И французите са учудени от голямата мизерия в БГ.Чак сега разбират за истината в БГ.Парадоксално,нали?
.В Париж вървят големи дебати за нашите роми.И французите са учудени от голямата мизерия в БГ.Чак сега разбират за истината в БГ.Парадоксално,нали?
Много хубава публикация! Трябва всяка сутрин да си напомняме това.
На мен много ми харесва една мисъл на Стив Джобс : „Your time is limited, so don’t let it be wasted living someone else’s life“ ~ Steve Jobs
Едно от нещата, които винаги са ми харесвали и продължават да ми харесват в този блог са музикалните препретки в края на изложението, но днес ще си позволя да предложа нещо по-подходящо.
https://www.youtube.com/watch?v=hnFZsrs32Co
Качеството и на картината и на звука не са на ниво, но все пак текста се чува ясно… и добре да се вслушате в него.
„Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето дори още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Тревогите за него са безмислени.
Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило, когато спреш да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане, тогава ти ще заживееш в настоящия момент. И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота…“
Из “Само любовта е истинска” Ирена Гашева
След края на тази твоя изповед исках просто да те прегърна….Думите са излишни. Нужно е да помълчим със себе си, вместо да пускаме клишираните и изкривени реакции на разума. Тук той няма място, нали точно той ни въвежда в самозабрава….
За една крепка прегръдка винаги имам време…
Благодаря !
Че ще се мре – ще сме мре, така е… Учените твърдят, че човекът е програмиран да живее поне 130 години, но практиката показва друго.
Въпреки това, дори и малко да си живял, другите те помнят. Ако си ги обичал и всеки ден без шадене си им давал по нещо от себе си. Като Петя Дубарова, Димчо Дебелянов, Джон Ленън… които си отидоха много, много млади оттук. Но пък ни оставиха себе си завинаги.
Това с memento mori не ви го препоръчвам… 🙂
Има такова мнение, че смъртта е нещо неестествено за човека – затова той се страхува от нея.
Във всеки случай много е по-полезно да помним не за смъртта, а за красота и любовта, близост и приятелство, творчество и фантазия…
И да правим нещо за тях. 🙂 Например, да правим красиви и здрави своето тяло и своите мисли…
И да избягваме да осъждаме другите или да ги обсъждаме…:)
По добре да живеем така, че да даваме друг, по-благороден пример..
Carpe diem
„Левкония, ти радост си за мен, любима,
във дните тъжни до соленото море,
и истинско е щастие, че теб те има,
забравям мислите тревожни в твоите ръце.“
Приятели,
Правителството на Борисов, както и другите „американизирани” държави в Европа, са изнудвани да провежда политика на „свръхлиберализъм“ и следователно, са обречени на икономически и политически провал….
Позволете ми да ти кажа защо.
В съвременните индустриални общества се наложиха два пътя за развитие…:
– Първия е „Американския” или „Либерализма…“, в основата на който е заложена Анархията или Бездържавието, Дивата алчност, където – „По-силния винаги е по-прав…”, и който е характерен и с най-зловещия му символ – Кризите…, на каквато сме свидетели и днес…
Държавата овладяна от монополите е крайната цел на „Либерализма”… или това са бленуващите за… ” – Света като едно голямо село…” (Без да казват в това село кой ще е кмета, попа, даскала и полицая…!!!)
От днешна гледна точка, вече знаем, че това е „Път за никъде”…!!!
– Втория път за развитие е „Европейския” или „Демокрацията…”… Общество, което се управлява от мнозинството граждани, а това ще рече…, не в полза на най-богатите, а напротив, те се товарят финансово от обществото, поради това, че печелят от него и се въвеждат регулации на алчността им… (Днес дори в САЩ го направиха…, като посегнаха на „Свещенната американска крава” – банковата система…)
България ли…???
Ние не следваме пътя нито на Либерализъм, нито на Демокрация, а просто си разбихме икономиката и държавата, с което разгонихме клиентите, приятелите си и инвеститорите…
От 20 години властва Мафията в различните и политико-криминални проявления… и дори Корпоративния данък, пенсионните, здравните и социалните задължения да са 0%, пак няма да дойде нито един Нормален инвеститор…, защото никой нармален човек не желае да го грабят мутри или хюмнета.., та дори и да са облечени с лъскави костюми и държавна власт …!!!
Дано сте ме разбрали правилно…
Само да кажа във връзка с написаното за „мислят за пари и как да свържат двата края“. Това са две много различни неща. Едно е да си на ръба на мизерията, а друго е да имаш и да мислиш само как да имаш повече.
ето по темата за живота, смърта и важноста на всеки момент:
https://forums.wsphere.com/index.php?showtopic=3348
една легенда, която намен ми допада много.
Не виждам защо да не можем да живеем всеки ден сякаш е последен. Единственото условие е да не съжаляваме за взетите през деня решения. Когато не съжаляваме за нищо в живота си е лесно да се умре.
Човешкият живот е един миг.Колкото и години да живее ,никой не трябва да забравя,че губи живота си,който живее и живее живота си ,който губи.Човек може да бъде лишен само от настоящето,защото само него притежава.Никой не може да загуби това,което не притежава.
Много хубава статия, за един от любимите ми постулати : Carpe diem.
Ще си позволя да добавя продължението му : „Сarpe diem quam minimum credula postero“ – „Хвани мига, доверявайки се най-малко на бъдещето“
Аплодисменти ! 🙂
Докато ти пляскат – не могат да те шамаросат! 😉