За (не)ставащото в ПФК ЛЕВСКИ

 АКО ВИ ИНТЕРЕСУВА МНЕНИЕТО НА ЕДИН ОБИКНОВЕН ФЕН

„Татко ще ми купи колело… друг път!“.

Това е реплика, от един нашумял навремето български игрален филм от близкото минало.

Това е и първото, което ми дойде наум днес. По адрес на станалото – и нестаналото – в един славен -(в близкото минало) български футболен отбор.

За съжаление (казвам го съвсем ясно), този клуб не ми е никак безразличен. Въпреки, че уж се имам за възрастен човек, в това отношение съм си направо инфантилен…

Мъри Стоилов ще се завърне в Левски… друг път. Не и днес. Щото днес егото на малките хора отново надви голямата синя идея. И новият треньор на ПФК Левски отново е стар. Но не е този, чието име скандираше публиката в споменатото близко минало… а и на последния мач. Ако онова изобщо беше футбол…

Тодор Батков ще си тръгне от Левски… друг път. Не и днес. За съжаление, всичките ни надежди, че този човек най-сетне ще спре да самоубива любимия ни клуб с егоизма си… пак не се оправдаха. Но ние сме търпеливи…

Сините легенди (Наско Сираков, Гонзо, Боримиров, Кокала… и др.) ще спрат да се джафкат и да се излагат публично… друг път. Ама не точно днес. Днес джафкането продължи с пълна сила, а някогашните ни любимци така и не разбраха, че от това никой от тях не печели. А само губи. И че не им прави чест… а напротив.

Отборът ще заиграе и ще почне да вкарва голове… друг път. Защото в момента няма начин и самите футболисти да не са ошашавени от толкова началници (всеки с неговите си виждания и изисквания) и тяхната честа смяна.

Левски ще е шампион… друг път. Най-рано – следващия сезон. През този няма как да стане. Освен ако не стане някакво чудо, за момента Левски просто не заслужава да е дори в тройката. И затова и не е…

Синята публика ще напълни пак стадиона… друг път. С дългогодишната грешна политика на Батков – и дългогодишните нападки между знакови фигури от близкото синьо минало – беше постигната неплануваната цел: на мачовете да идват все по-малко привърженици на отбора. И все повече мазохисти…

Синята приказка ще продължи… друг път. Засега ни остава само надеждата, че обявения нов треньор, който ще поеме Левски през лятото, ще успее да налучка правилния път. Освен ако не му мине котка път. Или един мустакат мишок…

И все пак, не може всичко да е само в черно и сиво. От всичките днешни новини за Левски има и една положителна. Тя е, че отбора си има нов капитан – Пламен Илиев.

Преди няколко дни бях на „Герена“. За да стана свидетел на поредния безумно слаб мач на „сините“. След края на мача – докато футболистите на Лудогорец отидоха да поздравят обезумялата си от щастие агитка – всички играчи в синьо се изнизаха като мишоци към съблекалнята. С наведени глави…

Само един дойде и ни поздрави и нас – измъчената и изстрадала синя публика. Неговият екип беше зелен, но сърцето му очевидно е яркосиньо. Пламен Илиев е единственият, който игра в този мач. И затова заслужава шанс и като капитан. Въпреки младостта си…

А ние – левскарите, които продължаваме да обичаме този отбор, напук на безумното му управление – заслужаваме по-добри времена.

И вярвам, че това време рано или късно ще дойде. Когато пак ще размахваме запалени вестници и с пламнали от щастие очи ще запеем прегърнати тази любима песен:

PHOTO: Zach Klein (Flickr)

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “За (не)ставащото в ПФК ЛЕВСКИ”

  1. Dimitar N. Mitev казва:

    И през това ще минем! Левски не е нито на Батков нито на който и да било! Левски е наш и на нашите сърца дори и след смъртта!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes