Мама ми каза…

 ОСМОМАРТЕНСКО БЛОГЪРСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

„На мама момчето!“. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета…

Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на „готованчо“). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род.

Мама има сестра, която има две момичета, по-малки от мен. Другата ми леля – по бащина линия – също има две момичета. Пак по-малки. Като добавим и моите две по-малки сестри – аз си бях еднолично царче в цялата рода. И почти не съм злоупотребявал с властта си…

Плами, Пламка и още две-три умалителни бяха имената, с които мама ме наричаше когато бях сравнително послушен. (Общо взето бях добро дете, но общо взето това продължи предимно до пубертета).

„Пламенеееееееееее!“ – беше името ми когато не бях чак толкова примерен. Като например онзи път когато я издебнах на улицата – докато говореше със шефа си и жена му пред един магазин – стигнах приведен точно зад нея и едновременно със сграбчването за прасеца изджафках много убедително като бясно куче. Мама подскочи на два метра встрани, а аз се заливах от смях и се чудих защо всички ме гледат толкова укорително – вместо да ми ръкопляскат за добрата шега…

„Моят голям малък мъж“. Това беше обръщението на мама към мен след като баща ми си тръгна от живота ни и аз буквално останах мъжа вкъщи. Бях само на седем. Но се справих… (А и мама беше мъжко момиче… всъщност – още си е мъжко момиче отвсякъде).

Понякога мама ми казваше и Пролетко. За да ме дразни, разбира се. Знаеше много добре, че изпадах в ужас когато се сещах, че една от бабите ми е предложила на семейния съвет да ме кръстят с това неописуемо име – само защото съм роден точно на първа пролет…

В много ранния пуберет мама случайно прочете едно любовно писмо, адресирано до мен. От съученичка… След тази случка започна иронично да ми казва и Пламенчо. Такова беше обръщението към мен във въпросното писмо…

Малко преди всякакъв пубертет, аз все още си бях толкова любвеобилен, че не пропусках случай да се гушна в мама. Обичах също и да сядам в скута й – дори когато вече бях станал много по-голям. И доста по-тежък…

Тогава мама ми казваше, че много скоро ще започна да гушкам други жени и ще забравя за нея. Аз, естествено, яростно отричах…

Мама беше права. Но само донякъде…

Още обичам да я гушкам. И не съм я забравил.

А и още съм нейното голямо момче. Буквално…

PHOTO: Dorothy Bohm

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “Мама ми каза…”

  1. Случайно попаднах на темата, доста след 8-ми март, та се сетих за тая песен:

    http://www.youtube.com/watch?v=sHQ_aTjXObs

    Поздрави:

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes