Стихче за Надеждата

LookUp Стихче за НадеждатаВсеки от нас е имал моменти, когато му е било особено тежко.

Когато сме почти готови да се откажем, да зарежем всичко, да се предадем…

Когато ни се струва, че не сме достатъчно силни, смели, че трудностите са огромни и няма да се справим…

… и всеки от нас или успява да преодолее това временно колебание и да продължи напред…

… или се прекършва под бремето на живота. Завинаги.

Днешната шътокуа пак е под формата на поезия. Защото попаднах (пак “случайно”) на един видео клип , който пък ме заведе до едно прекрасно стихотворение от неизвестен автор.

А самото стихче е толкова хубаво, че дори ме вдъхнови да напиша нещо подобно. На български език:

СТИХЧЕ ЗА НАДЕЖДАТА

Когато живота те ритне отзад
и всеки е подъл и всеки е гад,
и всеки те лъже, краде и дои,
и никой от Бог и от съд се бои,
надежда не виждаш и няма файда,
недей се предава, не свеждай глава!

Когато си беден и нямаш пари,
а само към банки дългове три
и две ипотеки и заеми бол,
със риск да останеш гладен и гол,
недей се предава, не скланяй глава,
недей се отказва точно сега!

Целта е по-близко отколкото ти
сега си представяш. А твойте мечти
не са безполезни и пак имат шанс
да те изведат от този миманс
и пак да повдигнеш нагоре глава,
защото човек заслужава това.

Успехът е, всъщност, провалът ти стар
наопаки гледан, с обърнат хастар.
И старите грешки те водят напред,
защото без тях не би имал късмет
и днешната мъдрост да вдигнеш глава
и с мъдрост да чуеш всичко това.

Пламен Петров,

Юли, 2010

Ами това е… Поезията няма нужда от много обяснения – или ви харесва или не.

А ето и въпросния клип:

facebook Стихче за Надеждатаtwitter Стихче за Надеждатаgoogle plus Стихче за Надеждатаpinterest Стихче за Надеждатаlinkedin Стихче за Надеждатаmail Стихче за Надеждата

By Пламен Петров on 15.07.2010 · Posted in Блогатство, Ново

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

15 Comments | Post Comment

Труден says:

Айде стига бе!
Ти няма да спреш да ни изненадваш?

Поздравления, Пламене :)
Много вдъхновяващо.

Posted on юли 15th, 2010

Пламен Петров says:

И ти – този път – ме изненада! :D

(а още по-интересното е, че сам се изнанадах…мислех си, че съм “ръждясал” вече за поезия)

Posted on юли 15th, 2010

Стефан Русев says:

Много готито стихче.

Posted on юли 15th, 2010

Ивалина Ташева says:

Усмивка от кеф!

Posted on юли 15th, 2010

Труден says:

Що съм те изненадАл, бе Пламене?
Ти май ме имаш за много сериозен сухар/критикар :)))

Posted on юли 15th, 2010

Марина Илиева says:

Огромно БЛАГОДАРЯ !

Posted on юли 15th, 2010

Валентина says:

Обясненията са излишни. Харесва ми!

Posted on юли 16th, 2010

Пламен Петров says:

Щото, “на второ четене” и това ми писание (стихчето) ми се стори прекалено тийнейджърско… Честно.

И предположих, че ще ми го кажеш пак в очите. :-)

Posted on юли 16th, 2010

Пламен Петров says:

Звездите ми го говорят… ;-)

Posted on юли 16th, 2010

Пламен Петров says:

Fun, кеф…все тая! ;-)

Posted on юли 16th, 2010

Пламен Петров says:

Я не ми повишавай шрифт! :D

Posted on юли 16th, 2010

Пламен Петров says:

Тогава и коментарът ми ще е излишен… ;-)

Posted on юли 16th, 2010

Труден says:

Е, ама ти не си поет и в случая оценявам не толкова поетичните достойнства, а по-скоро усещането и внушението, което стихотворението ти оставя в читателя.

Posted on юли 16th, 2010

Пламен Петров says:

Пак си прав. Не съм…

Posted on юли 16th, 2010

Milena Dent says:

Ами хареса ми,както всичко,прочетено от Вас досега:)Времето,прекарано с Вашите творби,никога не стига,работата ме призовава…………………но ме вдъхновява за целия ден!Благодаря!

Posted on август 31st, 2010

No Trackbacks.