сърце

Ако искаш да разсмееш Господ - разкажи му за плановете си! Не помня кой го беше казал, но в тоя кучешки студ навън не само боговете са с навъсени физиономии... така че - взимам мерки! А и аз обичам да разсмивам хората... (По необясними за мен причини, най-много се смеят точно когато съм най-сериозен).

2015

 във Блогатство от
Дори и да не си от най-религиозните - а аз определено не съм - Коледата създава едно особено празнично чувство в душата. Една особена топлина, която всъщност е светлина... Другото характерно за това време на годината е, че... иде Нова. И изпращайки Старата, човек ще не ще си прави нещо като равносметка.

Благодаря за музиката!

 във Блогатство от
Звучи банално - като повечето истини - но няма случайни неща. И случайни хора няма... Нито случайни дати, събития, случки... колкото и да ни се струват дребни или незначителни. Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия... обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).

Sunflower

 във Искрено и (едно)лично от
Обикновена "житейска" случка. Кавичките са, защото се "случи" във Facebook. Преди броени минути... Приятелка (която живее зад океана и никога не съм виждал наживо - но това не пречи да я чувствам наистина близък приятел, много по-близък от хора, които срещам наживо всеки ден) е публикувала статус по повод рождения ден на сина си. "Минавайки" пътьом оттам кликвам почти несъзнателно на дежурното Like. И толкоз...

Сърце или вдигнат палец

 във Блогатство от
2
Няма никакво значение дали историята е истинска. Там, където я прочетох имаше и разни „умни“ коментари относно нейната достоверност, но освен с очите (и мозъка), човек трябва да може да чете и със сърцето… Затова, аз избрах да ви я (пре)разкажа… а дали ще ви хареса или не – това […]

Влакова история

 във Духовно блогатство от
1
Младежът седеше върху един камък, на един самотен хълм, когато към него се приближи Мъдрецът. – Защо си толкова тъжен, момко? – попита загрижено беловласия мъж. – Сърцето ми е разбито… – отчаяно промълви младежът. Старецът благо се усмихна. Приближи се още повече и сложи ръка на рамото му. – […]

Притча за разбитите сърца…

 във Блогатство от
2
За последните четири седмици от живота ми съм напрегръщал повече хора, отколкото за всичките 40 години преди това. Звучи леко откачено, може би, поне за хората отстрани… А всъщност е откачено, че съм чакал толкова дълго. Щото е много приятно да прегръщаш. (И да бъдеш гушкан). Сега ми е много […]

Пре-гръдки

 във Искрено и (едно)лично от
Когато пробудиш сърцето си – ще разбереш. Но не с разума. Със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще прогледнеш. Но не само с очите. И със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще потрепериш. От мисълта, че е можело да продължиш чак до края. Със спящо сърце… […]

Когато пробудиш сърцето си…

 във Духовно блогатство от
Четвъртата седмица от Проекта „П“ мина… почти неусетно. (В известен смисъл, може да се окаже, че това е била една от най-значимите седмици в живота ми… но още е малко рано за такава оценка). Формално – този път – изпълних дадената дума, т.е. нямам повод да си посипвам главата с […]

Пробуждане и прохождане

 във Проектът "П" от
15
Днес ще ви призная нещо. Всъщност, по-скоро ще ви го споделя – защото признаването е действие, което свързваме обикновено с грехове или грешки. А не смятам, че това е грешка или грях. Даже напротив… Ето и въпросното ми признание: аз не съм… праволинеен! И никога не съм бил. В определени […]

Като линията на сърцето…

 във Искрено и (едно)лично от
4
Казват, че сърцето на свинята най-много приличало на човешкото сърце. Не казват обаче дали причината за това изненадващо сходство е, че все повече човеци живеят като прасета… Ние, хората, имаме доста извратени представи не само за самите себе си, но и за всичко около нас. И една от невидимите ни […]

Сърцето на свинята

 във Искрено и (едно)лично от