приятел

Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Сърце или вдигнат палец

Обикновена „житейска“ случка. Кавичките са, защото се „случи“ във Facebook. Преди броени минути…

Приятелка (която живее зад океана и никога не съм виждал наживо – но това не пречи да я чувствам наистина близък приятел, много по-близък от хора, които срещам наживо всеки ден) е публикувала статус по повод рождения ден на сина си. „Минавайки“ пътьом оттам кликвам почти несъзнателно на дежурното Like. И толкоз…

Една притча, два задника и куп важни изводи…

Притчата, за която ще стане дума е на пръв поглед от онези досадни истории, които хората си пращат като „верижни писма“. И изискват от получателите да препратят същото на всичките си приятели… което си е чист е-мейл тероризъм. Но въпреки…

За зарибяването

Поводът пак е банален. Но със сигурност не е случаен. А още по-сигурно е, че не ми се случва за първи път. И едва ли ще е за последен… Поканих приятел на едно събитие. Защото знам – за себе си…

Благодаря ти, враг мой!

Хората понякога са толкова глупави (или слепи), че си мислят, че природните закони важат за всичко останало – но не и за тях. Обаче Вселената – рано или късно – ни поставя там където, ни е мястото. Защото ние сме…

Не си само ти!

Днешната ми публикация може да ви се стори доста странна. Това е защото е написана по специален повод и за един специален човек. Но съм сигурен, че това, което ще кажа на този специален приятел, може да докосне и вашите…

Празникът на жената в сянка

Казват, че зад всеки успял мъж се крие една силна жена. Склонен съм да го приема за истина, тъй като зад моите собствени успехи – поне тези във виртуалното пространство – също има една дама, която обикновено остава в сянка.…

Черен хумор, бели хора и сиви делници

Понякога лошите новини те застигат в най-неподходящите дни. Но пък има доста ирония в това да разбереш за нечия Смърт – точно когато празнуваш нечие Възкресение… А иронията не му беше чужда. Нито пък Смъртта. Тя за него беше просто…

Очите на Дракона

Случи се преди точно 20 години. В Петрич. В казармата… Цели двадесет години се опитвам да разкажа за това. И все нещо ми попречваше, незнайно защо. Всъщност, винаги ме е спирал Страхът. Страх ме беше, че няма да я разкажа…