Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.
Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…
Обикновена „житейска“ случка. Кавичките са, защото се „случи“ във Facebook. Преди броени минути…
Приятелка (която живее зад океана и никога не съм виждал наживо – но това не пречи да я чувствам наистина близък приятел, много по-близък от хора, които срещам наживо всеки ден) е публикувала статус по повод рождения ден на сина си. „Минавайки“ пътьом оттам кликвам почти несъзнателно на дежурното Like. И толкоз…
Притчата, за която ще стане дума е на пръв поглед от онези досадни истории, които хората си пращат като „верижни писма“. И изискват от получателите да препратят същото на всичките си приятели… което си е чист е-мейл тероризъм. Но въпреки това, в тази история има много храна за размисъл. Убедете се сами: Едно момиче попитало […]
Поводът пак е банален. Но със сигурност не е случаен. А още по-сигурно е, че не ми се случва за първи път. И едва ли ще е за последен… Поканих приятел на едно събитие. Защото знам – за себе си – че събитието си заслужава (и времето, и парите). Знам още, че въпросното събитие би […]
Хората понякога са толкова глупави (или слепи), че си мислят, че природните закони важат за всичко останало – но не и за тях. Обаче Вселената – рано или късно – ни поставя там където, ни е мястото. Защото ние сме само част от Всичкото – и законите за Всемира са и нашите правила за живот. […]
Днешната ми публикация може да ви се стори доста странна. Това е защото е написана по специален повод и за един специален човек. Но съм сигурен, че това, което ще кажа на този специален приятел, може да докосне и вашите сърца. Или поне си струва да опитам… 😉 Мислиш си, че някой е разбил сърцето […]
Казват, че зад всеки успял мъж се крие една силна жена. Склонен съм да го приема за истина, тъй като зад моите собствени успехи – поне тези във виртуалното пространство – също има една дама, която обикновено остава в сянка. Тя не обича да се афишира присъствието й и сама предпочита да бъде зад кулисите […]
Понякога лошите новини те застигат в най-неподходящите дни. Но пък има доста ирония в това да разбереш за нечия Смърт – точно когато празнуваш нечие Възкресение… А иронията не му беше чужда. Нито пък Смъртта. Тя за него беше просто занаят… Може би това обяснява произхода на прословутия му черен хумор… но аз все си […]
Случи се преди точно 20 години. В Петрич. В казармата… Цели двадесет години се опитвам да разкажа за това. И все нещо ми попречваше, незнайно защо. Всъщност, винаги ме е спирал Страхът. Страх ме беше, че няма да я разкажа истински. Че няма да успея да предам и половината от това, което почувствах тогава… И […]