автор

Вали дъжд. И е хладно. Вече мирише на есен. Любимият ми сезон и любимото ми дъждовно-мъгливо време... Още е едва 6 сутринта и София все още е един спокоен и тих град. Шофирането по почти пустите улици е отпускащо и приятно. Остава почти час до обичайния апокалипсис. В такива моменти обожавам да слушам музика докато шофирам. Избирам я според времето навън. И настроението вътре.

Дъждовнишки

 във Духовно блогатство от
2
Сандра е момичето с красивите очи и малко тъжната усмивка, което виждате на този колаж. (Силно се надявам тя да не ми се разсърди заради него – просто така реших да илюстрирам идеята си за тази публикация). За красивите очи няма да коментирам. Но ще стане дума защо усмивката й […]

Сандра и вълците

 във Задочно интервю от
След като съвсем наскоро ви споделих оценката си за книгата на един млад автор, днес ще ви срещна с един абсолютен дебютант – Георги Жеков и неговата първа книга: „Другата реалност“. С Георги се запознах преди малко повече от година – на семинара на Мел Гил. Още тогава ми направи […]

„Другата реалност“ на Георги Жеков

 във Задочно интервю / Литературно блогатство от
Да си млад писател е достатъчно тежка орисия, но ако прибавим и обстоятелството да си българин – тогава вече положението е почти безнадеждно. По неясни причини аз пък имам слабост към безнадеждните каузи, но това беше само една от причините да приема поканата на издателя на втория роман на Явор […]

„Ноември“ и бъдещето на българското криминале

 във Литературно блогатство от
2
Тъжно е, че името на Агоп Мелконян не е толкова познато. Колкото заслужава да бъде… За „широката публика“ това име не е чак толкова популярно. Но хората с „тесни“ интереси в областта на литературата знаят, че това е един от най-талантливите ни автори на научна фантастика. Пардон… беше. Тъй като […]

Бедни мой, Агоп Мелконян!

 във Литературно блогатство от
Тази вечер се пие вино от глухарчета. В памет на един от най-великите  разказвачи на истории. Рей Бредбъри. С него си отива и част от детството ми. Запознахме се още тогава. Задочно. Будувал съм не една и две нощи над книгите му – прехласнат, очарован, жаден и размечтан… Заплени ме […]

Отиде си и Рей Бредбъри…

 във Литературно блогатство от
2
  Елена Шахънска беше една от първите ми виртуални гостенки в рубриката „Задочно интервю“ – срещнах ви с нея преди повече от две години. Поводът да ви срещна отново с нея е скорошната премиера на нейната нова книга – „Раят зад страха“. Не се и съмнявам, че думите на Елена […]

Отвъд „Раят зад страха“

 във Задочно интервю от
1
Този блог – поне според подзаглавието му – би трябвало да е посветен на богатството и успеха. Само че, неговият автор  нито е натрупал кой знае какво богатство (засега), нито е постигнал кой знае какви успехи (все още). Но ако има нещо, в което безспорно много ме бива – това […]

Мелодрама

 във Под Ego-то от
10
Знам тази история от много, много години и вече не помня кой ми я е разказвал и по какъв повод. Поводът да ви я разкажа днес реших да запазя в тайна. Мога да кажа само, че идеята ми дойде точно от един разговор за тайни, истини и… вторични полови белези. […]

Как се пише бестселър

 във Литературно блогатство от
7
Пламен Русев сигурно се пита от доста време защо толкоз народ се изреди да пише за неговата книга „Властта на хората“, а неговия адаш Петров още си мълчи… Ако е видял заглавието – Пламен Русев може би вече си припомня поговорката „Внимавай какво си пожелаваш!“. Снимката също не е случайна. […]

„Властта на хората“ – НЕ четете тази книга!

 във Литературно блогатство от
1
Тази снимка стои на корковото табло на стената – точно пред очите ми – от точно четири години насам. За да ми напомня за един Човек, който отлетя тихо за своя Трафалмадор  на 11 април 2007-ма… Въпреки, че името му означава буквално „вълк“, аз го считам за един от малцината, […]

Вълкът с най-човешкото сърце

 във Литературно блогатство от
6
Мнозина твърдят, че в днешно време пустинята на бездуховността и невежеството се разраства и все повече тучни пасища се превръщат в пясъчни дюни. Не се наемам да твърдя така ли е наистина или нещата не отиват чак толкова на зле. Но ако приемем тази метафора за отправна точка, то в […]

Ог Мандино и „Най-великият търговец на света“

 във Литературно блогатство от