Вълкът с най-човешкото сърце

Тази снимка стои на корковото табло на стената – точно пред очите ми – от точно четири години насам. За да ми напомня за един Човек, който отлетя тихо за своя Трафалмадор на 11 април 2007-ма…

Въпреки, че името му означава буквално „вълк“, аз го считам за един от малцината, които имат 1000% правото да се нарекат Човек. Нерядко съм го считал и за свой личен ангел-хранител…

Кърт Вонегът…

Минали са почти 30 години от деня, в който видях за първи път негова книга: онова издание на „Бог да ви поживи, мистър Роузотър“ с кибритените клечки на корицата.

После взех от библиотеката „Кланица 5“. И светът ми вече никога повече не беше същият…

И до днес представата и спомените ми за събитията от собствения ми живот скачат от случка на случка – точно като Били Пилигримовите подскоци из пространствено-времевия континуум.

След това гълтах книгите му като абстиниращ наркоман: „Майка нощ“, „Котешка люлка“, „Фарс или никога повече самота“…по-късно се появиха и „Времетръс“, „Сирените на Титан“ (много любима), „Фокус бокус“ (също любима), „Галапагос“ и „Синята брада“ (най-любимата – наред с „Точния мерник“).

Последната я чета средно по веднъж всяка година. Когато положението е толкова зле, че съм на път да загубя и последното зрънце вяра в човешката доброта.

И винаги помага…

Ако някога, някоя по-висша космическа цивилизация ни изправи пред нещо като Вселенски Нюренбергски процес – заради всичките глупости и престъпления против разума, които сме извършили – мога да защитя правото на Човечеството да продължи да съществува само с две имена: Чарли Чаплин и Кърт Вонегът.

Сигурно и Бог много пъти ни е прощавал щуротиите – поне заради тези двамата.

А и как да не простиш на човека, казал, че:

Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме. — от „Майка нощ“, 1962г.

Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.

Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.

Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.

Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш. — от „Фарс или никога вече самота“

Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари. — от „Бог да ви поживи мистър Роузуотър“

Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.

Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.

Една от несбъднатите ми мечти си остава някой ден да стисна ръката на Кърт Вонегът и да му благодаря – за всичко.

Но това не е най-важното…

По-важното е, че когато нещо пак ме стисне под лъжичката, мога да си сипя чаша коняк. А ако и това не помогне – да посегна отново към лавицата с „Фокус бокус“ и „Синята брада“.

Това винаги помага!