John C. Maxwell е един от любимите ми учители по успех. Има много причини за това. Но сигурно най-личната е неговия неповторим чар и присъствие на сцената. Между другото, самия Джон Максуел не обича да го наричат motivational speaker. Според него, мотивационните оратори са хора, „които те карат да се чувстваш приповдигнато… но след 2-3 дни и ти самият не знаеш защо“. Затова той определя себе си като мотивационен учител. И наистина, от всяка една от 50-те му книги (много малка част от тях, преведени и на български език) може да се научи много – за лидерството, за успеха и за живота въобще.
Гледал съм доста негови записи и винаги усещането е, че това не е просто лектор, а професионален актьор (при това доста талантлив) и наблюдаваш не поредната лекция за успеха, а някакъв моно-спектакъл, който не ти се иска да свършва…
Снощи изгледах – за пореден път – една от лекциите му (с благодарност – за пореден път – към приятеля, който ми я предостави) и реших да споделя с вас нещо от нея. Става дума за една притча, която е доста забавна и духовита. Но също така те кара да се замислиш сериозно над собствения си живот. И начина, по който го живееш…
Ето и самата история (преводът ми не е дословен, но се надявам най-ценното от притчата да стигне до вас по достатъчно въздействащ начин):
На първия ден, Бог сътвори Кучето и му каза: „Стой на прага на къщата и лай по цял ден по всеки, който мине! Давам ти продължителност на живота 20 години“.
А Кучето Му отговори: „Това е прекалено много време за едното лаене! Дай ми само 10 години – връщам ти останалите десет!“.
И Господ се съгласи.
На втория ден Бог създаде Маймуната и й рече: „Забавлявай хората, прави маймунджулъци, разсмивай ги! И на теб ще ти дам 20 години живот“.
„Колко скучно! Да правя маймунджулъци цели 20 години?! Кучето ти върна 10, защо и аз да не сторя същото? Става ли?“
И Господ отново се съгласи.
На третия ден Бог създаде Кравата и й проговори: „Ще отиваш всеки ден със фермера на полето. По цял ден ще се трудиш с него под яркото слънце, ще даваш мляко, ще раждаш теленца… Отреждам ти цели 60 години за този тежък труд“.
Но и Кравата възроптала: „На тежък живот ме обричаш – и то за цели 60 години! Нека ти върна 40 – и 20 години тегло ми стигат!“.
И Господ пак прие и тази молба.
На четвъртия ден Господ създаде човека. И му рече: „Яж, спи, забавлявай се, жени се… наслаждавай се на живот! Отреждам ти 20 години“.
И Човекът веднага също възропта: „Само 20 години?! Нека да взема и тези 40 години, които ти върна Кравата, и 10-те от Маймуната, а и 10-те на Кучето?“.
И Господ удовлетвори и неговото желание.
И от тогава, през първите 20 години от живота си ние ядем, спим, играем и се наслаждаваме на самите себе си… през следващите 40 години от живота си се потим под жежкото слънце и се трудим неуморно, за да изхранваме семействата си… след това цели 10 години се правим на маймуни – за да забавляваме внуците си… а през последните 10 години от живота си – лаем по всеки, който премине покрай прага ни…
Това обяснява всичко, нали?! 🙂
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Джон Максуел и притчата за човешкия живот https://is.gd/7BIPe
🙂 Интересна и забавна публикация и предизвиква да се замисли човек, поне малко.
Джон Максуел е един от малкото любими автори, книгите на които чета с внимание, удоволствие и отворено сърце. Но Джон за мен е повече от автор на книги. На него и на написаното от него слово ме съм дал свободен достъп да ме конфронтира, коригира и променя. Повечето от книгите на Максуел съм ги чел и са ме предизвиквали много, дори дотал и аз да пиша неща, инспирирани от откровенията, които съм получавал от тях. Но признавам си, тази история (притча) не бях я чел досега.
Може би знаете или не, Джон Максуел години наред е бил пастор на протестантска църква в Щатите с изключително силно служение на Божията нива. Той познава изключително добре Словото на Библията и го споделя по начин, който не много хора го правят. Това му позволява дори да пише и притчи като тази.
Според мен, тази притча говори за падналата (Адамовата, грешната) природа на човека, сравнена иронично и много точно с животинската. Ами това е, което се получава и го виждаме навсякъде – в и около нас, нека сме честни, когато човек живее живот не според Божието слово, а воден единствено от страстите и пожеланията си. По този път насищане няма. Човек определено става роб на плътта си.
Какъв е изхода – отърваване от ниските инстинкти. Ако запитаме Джон Максуел, сигурен съм, че отговорът му ще бъде горе-долу следния: Отиване при Кръста на Господ Исус, разпъване тав на нашата грешна и приемане на Неговата святост и праведност (оправдание от греха и смъртта), като подарък, понеже ние не можем да заслужим това – това е дар от Бога. Това човек може да направи единствено, не като сделка, а с благодарност и със смирение към Този, Който е направил възможно това за нас, Който ни е създал, обича ни и има добро бъдеще за нас.
Надявам се да не съм излязъл от контекста на публикацията (благодаря ти, Пламене!) и това, което споделих да бъде полезно за някой. С уважение и пожелание за успех! 🙂
Еееее браво.И аз не я бях чувал тази притча.Но по скоро е създадена по обратния път-по живота на човек е нагласена и притчата.
И все пак те кара да се замислиш… 😉
А ако след като се замислиш, също се и задействаш, тогава ще е най-добре (не изключвам и себе си)! 🙂
А Лили Иванова се наредила два пъти 🙂 Шегичка – обичам Лили!
Замисли ме (не, Лили, а статията ти) :). Най – хубавото е, че открих, че тъй като при мен порядъкът е малко сбъркан (обърнат), означава, че най – доброто предстои :)!
Първите 20 години (от почти несъзнателна детска възраст) работих, като добиче (не зная дали точно – крава) – селска девойка съм от семейство на упорити селски труженици 🙂 После петнадесетина години, пак много учение и труд, за да си намеря мястото и мисията, т.е. остават ми, има – няма 5 годинки още „да се потя под жежкото слънце и се трудя неуморно“ и после….. Хей, живот здравей, здравей! Тъй като работата с омъжването съм я свършила вече, остава – „ядене, спане, игра и да се наслаждавам на самата себе си“.
Аз съм толкова „бяла и добра“, че до лаенето нямам намерение, пък и няма начин да стигна! Ех, че хубаво!
Благодаря, Пламен, знаех си, че има някакъв смисъл в сбъркания ми порядък! Всичко си дойде на мястото! 🙂
🙂
Страхотна притча !
Джон Максуел е един от малкото хора, които наистина имат какво да споделят по отношение на лидерството.
При него нещата са изключително практични, точни и изграждащи
(мотивиращи).
Много се радвам, че негови книги са преведени и на български. Определено си струва човек да отдели време и средства, за да се запознае с това, което е написал и публикувал.
За всички, които ценят Джон Максуел – два подаръка:
1. https://www.downarchive.com/ebooks/video_training/77338-john-maxwell-the-17-indisputable-laws-of-teamwork.html
2. https://www.downarchive.com/ebooks/video_training/83502-john-maxwell-on-the-five-levels-of-leadership.html
Благодаря, Янко! 🙂
Много интересно ми стана. Г-н Петров може ли да споменете коя година е казано това, тъй като имам много ясен спомен, че съм чел същата притча в една българска книга за Хитър Петър преди поне 15 години….
Не знам кога Джон Максуел го е разказал за ПЪРВИ ПЪТ, но записът, който аз гледах е от 2008 или 2007 година…
лаем не само през последните 10 години..хората лаят срещу всичко, което не разбират, не желаят да разберат или което ги плаши със своята различност от установеното и перманентно състояние на невъзприемащото съзнание и в този случай приличат на малките декоративни кученца (пинчери) които се адавят от 🙂 заплашителен лай към всеки, който минава край тях…
Една котка да вземем за пример, която има 9 живота. Повечето хора не могат да изживеят и половината си живот, защото е кучешки! Освен да лаят през цялото време друго не се стараят да направят!