Питането е следното: ако на една жица са кацнали три птичета и две от тях решат да отлетят – колко ще останат върху жицата?
Струва ви се като задачка за предучилищна възраст? Не бързайте със заключенията – защото 50% от запитаните (а понякога и повече) дават грешен отговор.
Нека сега да ви повторя условието: ако на една жица са кацнали три птичета и две от тях решат да отлетят – колко ще останат върху жицата?
Сега сетихте ли се кой е верният отговор? Точно така – три.
Защото само намерението ни да направим нещо не е достатъчно. Трябва и да полетим…
Всеки от нас има намерение да промени с нещо живота си. Решаваме да откажем цигарите, да отслабнем, да почнем да спортуваме, да спрем да харчим неразумно, да се ограмотим финансово, да научим чужд език (за да не ни е чак толкова чужд), да бъдем по-мили с родителите или с децата си (понякога и с половинката си), да започнем собствен бизнес, да си направим блог (при мен лично от намерението до изпълнението минаха точно две години и половина)… и така нататък.
Всеки сам да си продължи списъка! Има с какво, нали? 😉
Ама решението не е изпълнение. Щото едно е да искаш, друго да можеш и съвсем друго – да го направиш все пак!
Уж си го знаем това (ние, по принцип, уж всичко си знаем)… но продължаваме да висим по жиците.
И продължаваме да говорим как някой ден ще станем това, което само ни се иска да бъдем.
А когато при нас кацне някоя Голяма птица вместо да се поучим от нея – гледаме как да й се присмеем и да принизим факта, че някак си тя е успяла да порасне повече от нас (щото сигурно е стигнала някъде отвън голото намерение).
И в крайна сметка ни лъсват голите задници…
Също като в тази весела анимация:
httpv://www.youtube.com/watch?v=M_V-GI2BQss
… от която – кой знае защо – не ни става никак весело…
P.S. Ще ми се да полетя. Даже и ако крилете ми са от пера и восък…
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Птици върху жици https://is.gd/buZ0C
Плами, както винаги представяш обикновените неща от живота по много оригинален начин. Това си е то нестандартното мислене! Браво!
Много готина историйка.
Интерсен факт за отношението ни един към друг.
Преди да дойде голямата птица малките се караха една с друга, а като кацна голямото пиле всички станаха бързо единни в злобата си срещу нея и желанието си да и направят лошо.
Винаги ми е било странно и неприемливо как някои хора лесно се обединяват от злобата срещу някой друг, а за добро са винаги едни срещу други. Малко като историята за българския казан в ада, където сами се пазим дане излезе някой…!!!!!!!!
Благодаря, че сподели историйката да се позамислим
Всъщност, аз самият прочетох за първи път тази история в една от книгите на Робърт Кийосаки.
Вчера си я препрочитах – и така ми дойде идеята за настоящата публикация.
(Предполагам, че Кийосаки също я е чул от някой друг…)
Добра статия и въпрос ! наистина трябва да се досетиш къде е уловката !
п.п. клипчето е добро !
Много добър въпрос, много добър анализ и много добре подбрано клипче! Наистина аз самият също се замислих погрешно върху въпроса, но бързо се осъзнах 🙂 И да, много си прав, че добрите намерения не са достатъчни, за добрите успехи си трябват правилните действия (ако ми позволиш така да обобщя постинга).
Разликата между намерение и желание.Намерението е просто намерение.При желанието вече има цел.А щом има цел,вече има и решение.Или приемане на факта.:)))