По традиция, последните дни на отминаващата година са времето, през което планираме какво искаме да постигнем през новата година. В английският език съществува термина New Year’s Resolution, който се отнася точно за тези обещания, които даваме сами пред себе си в новогодишната нощ: да откажем цигарите (или някой друг порок), да започнем да живеем по-здравословно, да усвоим нов език или друго ново умение, да постигнем нещо, което досега все ни е убягвало и т.н.

Затова тези новогодишни резолюции са и нещо като обещание за революция – малка, частна, в собствения ни живот. И вместо със залпа на Аврора, тази революция започва с първия залп на шампанското в полунощ…

Мисля, че Джон Ленън беше казал, че „Животът е това, което ни се случва докато правим други планове“ – и до известна степен е бил много прав. (Особено когато си правим сметката без кръчмаря).

Но това не бива да бъде и удобно извинение, за да не планираме живота си въобще и просто да чакаме нещата някак си да се случват. Защото има и друга мъдра поговорка: „Който не планира успеха си – планира своя провал!“.

Може би най-голямата причина хората да престанат да си правят планове за живота си през новата година (или главната причина да не си вярват, че тези планове някога ще се осъществят) са предишните провали. Когато всяка година сте правили подобни планове и в края на годината сте установявали с горчивина, че не сте изпълнили дори и 10% от планираното – тогава е много трудно да бъдете оптимисти и за 2010.

Тази логика е проста, но истината е, че е и погрешна. Защото истинската причина голяма част от плановете ни да не са се „сбъднали“ през цялата година е, че те просто не са били планове – а само мечти, блянове, пожелания…

Защото едно е да си кажете „Искам да отслабна!“ (примерно), а съвсем друго е да си седнете (на онази мека чест от тялото, която най-много има нужда от отслабване) и да напишете подробен, ясен и систематизиран план – за това как точно да го постигнете. Включително и в какви срокове (реалистични – за да не бъдете разочаровани лесно ако крайните дати в плана ви с прекалено оптимистични).

Това важи не само за отслабването, разбира се, а и за всяка наша цел през идната година. Но с това нещата не са приключили, за съжаление…

Да знаем какво искаме, защо го искаме (много важен момент!) и кои са стъпките за постигането му – това са само предварителните етапи в нашата стратегия за успех. Следващата важна крачка е действието. Всекидневните малки действия и задачи, които трябва да изпълняваме, за да постигнем и крайните и междинните си цели. Без това просто не може и точно тук е следващият капан – да престанем да правим дребните ежедневни неща, да загубим фокус, мотивация, ентусиазъм… и да се откажем.

Можем да избегнем този капан именно като сме си дали много добре сметка – сами пред себе си – ЗАЩО искаме да постигнем тази своя цел. Но трябва да стигнем до истинската причина за желаната промяна, а не до най-удобното оправдание, което просто плува на повърхността („Искам да отслабна, за да мога най-накрая да вляза в онези дънки, дето ми ги подариха по-миналата Коледа“). Трябва да се гмурнем много по-надълбоко в собственото си подсъзнание, чувства, душа… и да открием там истинската причина. Понякога можем да останем много изненадани – дори можем да открием, че не желаем от сърце тази промяна, а просто го правим заради някой друг (и затова и се проваляме).

Другата важна стъпка е да сме сигурни предварително каква ще е цената на желаната промяна. Ако искаме нещо много хубаво – най-вероятно е и цената му да не е никак малка. Голямата промяна ще ни струва и големи усилия, воля, постоянство, саможертва, дисциплина…

Но ако предварително сме наясно със солената цена и защо го искаме – в крайна сметка „плащането“ на тази цена ще ни е по-лесно и ще знаем, че си заслужава.

След като вече сме преминали по конкретното изпълнение на конкретните стъпки от цялостната ни стратегия, много е важно да не бъдем като „коне с капаци“ и да следваме сляпо набелязания план. Много е вероятно по пътя не всичко да се случва според първоначалните ни предвиждания и очаквания (независимо каква е нашата крайна цел) и това налага да направим малки или по-големи корекции „в движение“. С две думи – изисква се постоянно да осъществяваме и мониторинг (наблюдение и анализ) на това как се развива плана ни. И ако обстоятелствата го изискват – да внасяме и необходимите корекции (изменения, промени) в първоначалния си план. (А не да действаме само на базата на сляпа, фанатична вяра).

И още нещо. Обикновено новогодишните ни резолюции (а и които и да е други наши планове) не са само една или две. И колкото и да ни се струва, че всяка от целите ни е сама за себе си – в крайна сметка те имат поне едно общо нещо: нас самите. Всяка една от краткосрочните или дългосрочните ни цели ( в това число и дългогодишните ни планове – за повече от 1 година напред) е свързана с общата ни стратегия за нашия живот в неговите различни аспекти. И постигането на една от целите е необходимо условие за започването или за успеха на следващата, на по-следващата и т.н.

Затова и нашата стратегия трябва да е по-мащабна, по-глобална и по-дългосрочна. А плановете ни за 2010 (или която и да е от следващите нови години) да са само една парче от пъзела…

Разбира се, има и още една алтернатива – да нямаме никаква стратегия и никакви планове. Клише е, но е и самата истина: хората, които нямат планове за живота си, живеят според нечии други планове.

А това не си заслужава…

Само на пръв поглед да се живее така е най-лесно – в действителност това е най-солената цена, която можем да платим и то с огромна лихва: собственото си щастие и себереализация. Не ви го пожелавам!

Но от сърце ви желая да намерите време за да планирате (и то добре) това, което наистина искате да ви се случи през 2010 година!

Защото: „Господ си знае работата – но трябва и да му се помага!“. 😉