Огънят отвътре
Няма човек, който да не се е чувствал поне веднъж в живота си обезверен. Безпътен. Загубил вярната посока. Лутащ се в тъмното – без светлина, която да му покаже Пътя…
Това е нещо естествено. Всеки от нас понякога стига до някакъв метафоричен кръстопът и не знае в коя от всичките посоки да поеме.
Лошото е когато просто си стоим там – на кръстопътя – и кършим ръце. И не поемаме наникъде…
И се оправдаваме – пред другите и дори пред себе си – че нещо ни липсва. Нямаме достатъчно (пари, време, енергия, желание, знания, квалификация, увереност… you name it).
Чувстваме се като пещ (камина, двигател), в която огънят е изгаснал. Или едвам-едвам тлее..
Това – с тлеещия огън – също е нормално. Донякъде…
Проблемът е когато сме убедени, че някой друг е отговорен за този огън.
Че друг е длъжен да донесе дърва или да сипе гориво…
Истината е по-различна: ние и само ние сме „огнярите“ на собствената си душа.
И докато не го осъзнаем… докато не си вдигнем Д-то и не отидем да нацепим сами дърва – все ще страдаме от липса на топлина. И ще зъзнем…
Ако сте готови да спорите, че не е толкова просто – по-добре се откажете! Просто е…
Имаш крава – пиеш мляко! Но само ако пасеш всеки ден кравата, поиш я и се грижиш да е добре. (Включително и да я издоиш навреме).
А ако искаш да имаш огън, искрата за първото пламъче можеш и да я вземеш от другаде (книга, филм, песен, лекция, семинар, разговор с приятел… и още хиляди места), но дървата за този огън наистина трябва да осигурим сами.
И да поддържаме огъня с ново и ново гориво…
Така е било, така е – и така ще бъде!
Защото… така и трябва.
Всичко друго е илюзия. Фалш. Самозаблуда.
В крайна сметка, този огън не е нищо друго, а… ЛЮБОВ.
Любов към живота. Но и любов към себе си. В най-малко егоистичния смисъл…
(Ако ние самите не се обичаме – как да очакваме това от който и да е друг човек?!)
А любовта е горене…
…
Още ли ви е студено? Ето нещо за разгряване:
httpv://www.youtube.com/watch?v=LCnebZnysmI
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Ей, Пламене, поздравления за тази статия – съгласен 100%. А и точно такова четиво ми трябваше днес. :)))
Няма случайни статии… 😉
Подозирах го :))))
Стопли ме…отново! Благодаря!
Изобщо няма за какво да споря. Истината си я писал сам излязла от капацитета ти: И докато не го осъзнаем… докато не си вдигнем Д-то и не отидем да нацепим сами дърва – все ще страдаме от липса на топлина. И ще зъзнем…
Много хора чакат Неволята, ама ядец. Ще има да си я чакат во веки веков, ако наистина ги мързи и не направят нещо за себе си и изгубят посоката. Да вървят бе…. Какво ще застават на кръстопътя. Каква им е файдата. Понякога се греши и то много. Само, че колкото и човек да се учи от грешките си, явно изводите не са най-точните които прави. Във връзка с това: https://www.vbox7.com/play:8649c4d3 }}}
Много точно и вярно.На всеки рано или късно му се случва да се загуби ,да се разочарова от живота и хората,но хубавото е,че отново намира пътя, преоткрива себе си и най-вече намира причината.
И аз, като останалите, съм напълно съгласен с нещата в статията. Особено това за искрата. Веднъж бях изпаднал в дупка (онези моменти, когато нищо не върви) и решението (или вдъхновението) дойде от… статия за покер. Просто в онзи момент направих аналогия с живота си и ми се стори изключително лесно решението 🙂
А между другото, песимистичния вариант на поговорката за кравата е: „Имаш крава – ринеш л@йна“ 😉