За Тъмната страна и курабийките

Самоопределям се като добър човек. По принцип. Което съвсем не означава, че и аз нямам своите momentary lapse of reason, т.е. моментите, в които яхвам метлата и съм с единия крак в Тъмната страна

Стъпката до окончателното преминаване в отбора на Дарт Вейдър е само една. И е толкова лесно – и толкова изкусително – да я направиш!

Защото да си от Лошите е  – поне на пръв поглед – много по-лесно. И курабийките им са по-вкусни. Поне на пръв поглед…

А да си добър е отвратително натоварващо и изтощително. Всеки ден, всяка минута даже, трябва да се бориш с изкушенията. Да отстояваш принципите си – дори когато всички те сочат с пръст и ти се присмиват… заради същите тези принципи…

Да държиш на думата си – дори когато обстоятелствата вече са доста по-различни от онези, при които си дал въпросното обещание. (Според един умен мъж – точно това се нарича „характер“).

Въобще, да си от добрите понякога е доста досадно.

И изглежда, че при лошите винаги е купон.

Ама само така изглежда…

Да не забравяме, че дори Лорд Вейдър в крайна сметка се върна в лоното на Светлината.

А и тази дилема – от добрите ли да бъда или от лошите – всъщност е само привидна. Изборът сме направили отдавна – и дълбоко в себе си сме напълно наясно с неговата безвъзвратност.

Само на пръв поглед ни се струва, че всеки ден можем – евентуално – да променим статуквото, да се изкушим и да преминем в другия лагер.

Истината е, че някаква част от съзнанието ни просто се опитва да заблуди себе си. И нас.

И добрите хора имат своите лоши моменти. Но те са кратки. И временни…

Защото да си добър или лош е много относително. Но е избор.

А не етикет

P.S. Най-доброто лекарство против такива състояния на духа, което съм открил лично и преоткривам всеки път, е… самоиронията. И чувството за хумор въобще. (Сещам се и за още едно, но то е малко крайно: да поиграеш на „руска рулетка“… с автоматичен пистолет).

httpv://www.youtube.com/watch?v=jYZKk2i96sM

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

17 коментара за “За Тъмната страна и курабийките

      1. Ива

        ееее… ти пък как ме зачекна веднага 😉
        то се подразбира, че и останалата част ми хареса… ама трябва ли да го пиша всеки път?

      2. Пламен Петров Автор

        Аз съм длъжен да си поискам…

        Пък – както се казва в оня виц, дето ромите стачкували с викове „Искаме! Искаме!“ – к’вото дадат! 😀

  1. Tanya Todorova

    Ето едно от любимите ми стихотворения от Ивайло Диманов ( в продължение това,което толкова хубаво си казал…)

    НАДЕЖДА

    На баща ми

    Добрите хора си отиват рано,
    а лошите остават на банкет.
    Животът е лотария с награди,
    но кой е печелившият билет?
    Добрите хора вечно са самотни,
    а лошите живеят на стада.
    Човек привиква някак неохотно
    да казва „не“, когато мисли „да“.
    Добрите хора страдат от невроза,
    а лошите са с нерви от въже.
    Отдавна Хамлет е решил въпроса –
    бъди злодей, за да не ти е зле!
    Добрите хора падат първи в боя,
    а лошите отзад крещят: „Ура!“
    Нима пред Ботев имаше завои
    с облаги от народната софра?
    Добрите хора пеят тъжни песни,
    а лошите – тържествен дитирамб.
    Животът е прекрасен, но нелесен,
    когато нямаш сигурен гарант…
    Добрите хора вярват във Доброто,
    а лошите разчитат на късмет.
    Но днеска за победата над злото
    не е достатъчно да си поет!
    Разправят, че добрите ще изчезнат,
    разпънати от свойта доброта.
    Но аз живея с искрена надежда –
    Доброто надживява и смъртта!

  2. qwerty

    сигувно можеш с менталните си способности(като истински джедай) да самоубиваш по-слаби хора

    1. Пламен Петров Автор

      Това би било пагубно за кармата ми. Но все пак си позволявам известни волности (от време на време) – например, да карам цесекари да танцуват казачок на песни на Риана…

      (После малко ме е срам от себе си).

  3. Соня Георгиева

    За дуалистичната природа на нещата доста е изписано и изговорено!
    Рай и ад, хубаво и грозно, добро и зло, вкусна курабийка и безвкусна курабийка … вървят ръка за ръка и не можеш ( а и не бива ) ги разделиш!!! Че как ще ги познаем иначе кое какво е…?!!!

  4. Цветана Търговска

    Да, както пишеш ти: „Да държиш на думата си – дори когато обстоятелствата вече са доста по-различни от онези, при които си дал въпросното обещание. (Според един умен мъж – точно това се нарича “характер”).“ Така е, аз се питах – Какво ли би се станало, ако се фокусирахме само в добрите неща, които ни се случват? Това също не е НИКАК лесно, но нима някой вярва, че лесно има?

    1. Пламен Петров Автор

      „Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина!“ – Урсула Ле Гуин

      „Ако я нямаше топлата бира – нямаше да ценим и студената!“ – Пламен Петров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.