Самоопределям се като добър човек. По принцип. Което съвсем не означава, че и аз нямам своите momentary lapse of reason, т.е. моментите, в които яхвам метлата и съм с единия крак в Тъмната страна…
Стъпката до окончателното преминаване в отбора на Дарт Вейдър е само една. И е толкова лесно – и толкова изкусително – да я направиш!
Защото да си от Лошите е – поне на пръв поглед – много по-лесно. И курабийките им са по-вкусни. Поне на пръв поглед…
А да си добър е отвратително натоварващо и изтощително. Всеки ден, всяка минута даже, трябва да се бориш с изкушенията. Да отстояваш принципите си – дори когато всички те сочат с пръст и ти се присмиват… заради същите тези принципи…
Да държиш на думата си – дори когато обстоятелствата вече са доста по-различни от онези, при които си дал въпросното обещание. (Според един умен мъж – точно това се нарича „характер“).
Въобще, да си от добрите понякога е доста досадно.
И изглежда, че при лошите винаги е купон.
Ама само така изглежда…
Да не забравяме, че дори Лорд Вейдър в крайна сметка се върна в лоното на Светлината.
А и тази дилема – от добрите ли да бъда или от лошите – всъщност е само привидна. Изборът сме направили отдавна – и дълбоко в себе си сме напълно наясно с неговата безвъзвратност.
Само на пръв поглед ни се струва, че всеки ден можем – евентуално – да променим статуквото, да се изкушим и да преминем в другия лагер.
Истината е, че някаква част от съзнанието ни просто се опитва да заблуди себе си. И нас.
И добрите хора имат своите лоши моменти. Но те са кратки. И временни…
Защото да си добър или лош е много относително. Но е избор.
А не етикет…
P.S. Най-доброто лекарство против такива състояния на духа, което съм открил лично и преоткривам всеки път, е… самоиронията. И чувството за хумор въобще. (Сещам се и за още едно, но то е малко крайно: да поиграеш на „руска рулетка“… с автоматичен пистолет).
httpv://www.youtube.com/watch?v=jYZKk2i96sM
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: За Тъмната страна и курабийките https://is.gd/c0WFt
хахаха 🙂 клипчето много ми хареса
Радвам се, че ПОНЕ клипчето ти е харесало… 😛
ееее… ти пък как ме зачекна веднага 😉
то се подразбира, че и останалата част ми хареса… ама трябва ли да го пиша всеки път?
Аз съм длъжен да си поискам…
Пък – както се казва в оня виц, дето ромите стачкували с викове „Искаме! Искаме!“ – к’вото дадат! 😀
Ето едно от любимите ми стихотворения от Ивайло Диманов ( в продължение това,което толкова хубаво си казал…)
НАДЕЖДА
На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва „не“, когато мисли „да“.
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса –
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: „Ура!“
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант…
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда –
Доброто надживява и смъртта!
Знам го. И е хубаво…
(Хвърли око някой път на рубриката ми „Самиздат“…)
сигувно можеш с менталните си способности(като истински джедай) да самоубиваш по-слаби хора
Това би било пагубно за кармата ми. Но все пак си позволявам известни волности (от време на време) – например, да карам цесекари да танцуват казачок на песни на Риана…
(После малко ме е срам от себе си).
КОЛКО МИ Е ЛЕСНО ДА СЪМ ТАКАВА, ЗНАЕШ ЛИ?
Лесните неща имат съмнителна репутация (лесни пари, лесни жени…) 😛
За дуалистичната природа на нещата доста е изписано и изговорено!
Рай и ад, хубаво и грозно, добро и зло, вкусна курабийка и безвкусна курабийка … вървят ръка за ръка и не можеш ( а и не бива ) ги разделиш!!! Че как ще ги познаем иначе кое какво е…?!!!
Жените сте с дуалистична природа по принцип – затова по-леко ги възприемате тез неща. :Р
Ха-ха-ха дуалистична природа или лека форма на шизофрения!
Едното не пречи на другото…даже си помагат. 😀
Да, както пишеш ти: „Да държиш на думата си – дори когато обстоятелствата вече са доста по-различни от онези, при които си дал въпросното обещание. (Според един умен мъж – точно това се нарича “характер”).“ Така е, аз се питах – Какво ли би се станало, ако се фокусирахме само в добрите неща, които ни се случват? Това също не е НИКАК лесно, но нима някой вярва, че лесно има?
„Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина!“ – Урсула Ле Гуин
„Ако я нямаше топлата бира – нямаше да ценим и студената!“ – Пламен Петров