„Чалга“ е може би най-споменаваната дума в българския език през последните години. По-често споменавана дори и от „криза“, „депутат“ и „стачка“…

И в почти 99% от случаите, тази невинна думичка се изрича с огромна ненавист. Всеки се бие в гърдите колко много мрази, ненавижда или отрича чалгата. И колко тъпи, прости, ограничени и бедни духовно са хората, които слушат чалга…

Да се разберем от самото начало – аз също не съм фен на гьобеците и турбо-фолка. Ама и не обичам да соча с пръст – и омраза – хората, които имат различни от мен музикални, футболни или каквито и да е други предпочитания. (Ако мразя нещо – то е единствено омразата. Също както единственото нещо, от което се страхувам е… страхът. Добре, де – и от смяната на пола!) 😉

Но въпреки това, реших да потърся в необятната си врачанска душа поне 2-3 добри думи за чалгата. И се надявам, че всеки четящ тези редове не си е оставил чувството за хумор на закачалката в коридора. Или на химическо чистене…

Първо, да уточним какво е чалга. Академичното обяснение ви го дадох малко по-горе (ако въобще някой си прави труда да клика на хипер-връзките, дето не ги слагам само по SEO причини). Но ще ви цитирам и едно по-забавно обяснение за произхода на това така коментирано явление:

„Българската чалга се роди в средата на 90-те години, след брутален семеен групов секс, между майка – сръбкиня, баща – турчин, леля – циганка и чичо от Гърция.“

Колоритният цитат е от не по-малко колоритния Vargo (от чийто блог взех назаем и заглавната снимка на днешната ми шътокуа). Обаче внимавайте с този Варго! Щото в графа „Професия“ е написал:  „Разбивач … (на бракове)!“ 😀

И въпреки всички негативи (Субкултура! Простотия! Разврат!), да се помъчим все пак да видим и тук положителните елементи. Според мен, такива не липсват:

1. Чалгата все пак се пее на български. Преди където миришеше на кебапчета и се лееше бира – задължително гърмеше и сръбска музика. Не, че не уважавам комшиите отляво… ама все пак съм патриот.
2. Чалга-звездите нямат ДРУГ шанс. Замисляли ли сте тези хора какво щяха да са, ако не бяха пробили в поп-фолка? Повечето от дамите щяха да са продавачки в бутик, фризьорки или щяха да работят на Околовръстното. Милко Калайджиев най-вероятно щеше да е сервитьор в някоя кръчма а Азис – служител в Чистотата. (Или – на Околовръстното…). А сега все пак са НЯКОИ! „Звезди“, макар и от нашенски калибър. Истината е,че винаги е по-добре да си някои, отколкото – един от многото.
3. Чалгата пращи от еротика! Да си призная, откакто имам 3-4 фолк-канала – въобще не ми трябва да гледам порно! (Изключвам звука и си пускам Вивалди, разбира се…) 😛
4. Чалгата продава. Ако не беше чалгата – мастиката, бирата, кебапчетата и силикона нямаше да са толкова масови и оборотни стоки. А във време на криза всеки лев е важен!
5. Чалгата възпитава. Всяка втора тийнейджърка е закачила в стаята си плакати на Анелия и на Преслава. И се стреми на прилича по всичко на тях, т.е. тайно си мечтае и тя да се прослави. Е, по-добре ли е да иска да стане като Павлик Морозов?! Айде, мерси…
6. Чалгата е индустрия. Музикални клипове, списания, класации, конкурси… Не една и две професии процъфтяват покрай чалгата. Най-вече пластичната хирургия. И оборотите са много, ама много сериозни…
7. Чалгата е „дъвка“ за всеки уважаващ себе си „ентелектуалец“. Ако не беше чалгата – която да громи с революционен плам, като едно време – повечето от така наречените „интелектуалци“ просто щяха да потънат в забвение. А така, поне за малко, някой им обръща капка внимание…
8. Чалгата увеличава нацията. Това може би е най-патриотичната й заслуга. Щото всяка чалга песен (или певица) направо те тласкат към греха. (Което със сигурност не важи за творчеството на Шостакович, примерно). А и децата (вече) знаят, че децата не ги носи щъркела…

Ако ви интересува в дълбочина темата за чалгата и правенето на деца – най-добре е да питате директно Коко Динев. Аз съм, все още, аматьор… (Освен това съм и скромен… пък и дискретен…).

А ако се чудите как да станете фолк-дива – специално за вас е поредния ни видео-урок:

Толкова от мен…

А ето и от други:

„Чалга естетика с мастика и дини“ – от блога на Жюстин Томс

„За чалгата с любов или къде можете да видите миглите на Азис“ – от блога на mathilda

„Чалга културата в антропологичния смисъл на думата“ – темата през очите на sstoyanova

„Чалга-културата – българска специфика“ – от жабешките новини

„Чалгата – огледало на българската реалност“ – от Znam.li

…

Както се казва – истината е някъде там! Между редовете…

А аз, междувременно, открих, че вече има и чалга-вариант на YouTube – ChalgaTube!!!

Човешкият гений е безграничен.