„Вещица“ обикновено се свързва с нещо лошо. Неслучайно дори се използва и като обидна дума. Но истината е, че думата произлиза от прилагателното „вещ“ – т.е. оригиналното му значение е веща, умела в някои неща жена. (Съответното за мъж е „вещер“).

Няколковековното промиване на мозъци е довело до една доста изкривена представа за вещицата като грозна, стара жена с гърбица, брадавица върху кривия си нос, смразяващ поглед и още по-смразяващо хихикане (виж клипа в края на текста).

Но истината за вещиците е доста по-проста. И доста по-тъжна…

В по-голямата си част, човешката история е история на мъжката доминация, на патриархата. И през всичките тия хилядолетия, повечето мъже са се отнасяли към жените (си) по неособено ласкав начин.

Векове наред (а в не малко страни – и до ден-днешен) жената е считана за някакъв атрибут на мъжа. И от нея се е очаквало – само и единствено – да му готви, да му слугува, да ляга по гръб или по корем, в зависимост на какъв кеф е, а после да му ражда деца и да ги отглежда. И всичко това да се прави задължително безропотно и с възможно най-малко шум, мърморене и оплакване. (Изключая лягането по гръб или по корем – някои мъже предпочитат тогава жените да са шумни).

Да, ама – не! В човешката история винаги е имало жени, които не са възприемали тази отредена им от мъжете роля. И са се смятали, ако не за нещо повече от мъжете – то поне за равностойни човешки същества.

(Имало е и крайности, разбира се – амазонки, лесбийки и обикновени мъжемразки. Всяко насилие, рано или късно води до извращения с обратен знак… но по този въпрос – някой друг път).

Мъжете, естествено, никак не са подскачали от радост когато жените им са искали да бъдат нещо повече от перачки, готвачки и персонални проститутки. И различните мъже са взимали различни мерки – от леко шамаросване, през циганското „щом ме бие – значи ме обича“, та чак до някои ислямски държави, в които и до днес не е престъпление да убиеш жена си, щото нещо не си бил на кеф, а пребиването на прелюбодейки с камъни е всенародно забавление от ранга на родния „Биг Брадър„…

Исторически, усилията по поставяне на жените на мястото им (разбирай – до печката) стават сериозни и организирани чак когато се намесва любимата ми Римо-католическа църква и нейния верен питбул – Светата Инквизиция.

Ако не знаете, тази институция си съществува и до ден-днешен. Само дето през 1968 година – от кумова срама – я прекръстват и вече не се нарича „Светата Инквизиция“, а с по-модерното „Конгрегация за доктрината на вярата“ (колко удобно!). Може също така да не ви е известно, че сегашният папа – когато още е само кардинал Йозеф Ратцингер – е оглавявал този бастион на католицизма от 1981 година, чак до избирането му за Бенедикт ХVІ… т.е. близо четвърт век.

Едно не може да й се отрече на Църквата – винаги действа праволинейно. За цялото си съществуване, Църквата винаги е имала една и съща рецепта против всеки, който иска да замени сляпата вяра в нейните догми с търсене на истината и стремеж към науката.

И рецептата е действала безотказно: обвинение в съюз с Дявола, процес и екзекуция. Като умъртвяването е трябвало да стане възможно най-мъчително и най-зрелищно – да види простия народ какво го чака! Ако не слуша когото трябва и почне да се занимава с дивотии…

Няколко века подред, всяка жена, която е дръзвала да бъде нещо повече от секс-играчка и перачка е била систематично преследвана, обявявана за вещица и изгаряна на клада, обесвана или удавяна.

Последното – с удавянето – е било не присъда, а нещо като тест. Прилагало се е когато не е имало достатъчно доказателства дали жената наистина е вещица или не е. Тоест, когато не са се намерили добри съседи, които да свидетелстват, че са видели подсъдимата да кръжи с метла вечер покрай комина им или да се съвъкуплява със Сатаната). Въпросната жертва е била хвърляна във водите на река или езеро с камък на шията. И се смятало, че ако изплува – значи е вещица. Ако ли пък не – отива направо на Небето…

И за да не съм голословен:

Мъченията, на които са подлагани обвинените във вещерство, продължават толкова дълго, колкото е нужно, за да се изтръгне необходимото признание. И от католическа, и от протестантска гледна точка, вещерството се приема за най-ужасното и най-тежкото престъпление, затова някои от процесите са изключително жестоки и провеждани без оглед на елементарния християнски принцип за милосърдие. В указ, издаден от Карл V, дори са назовани конкретните наказания – изгаряне на клада, разделяне на плътта чрез рязане на четири части, удавяне, обесване, погребване жив, чупене на костите с помощта на специално колело и т.н.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Всички сме чували за тези варварства, но малцина от нас си дават реална сметка на какъв системен геноцид е била подложена Европа в продължение на няколко века. Някои историци считат, че жертви на ловът на вещици стават над 30 хиляди жени – което за Средновековието е доста сериозен процент от населението. И то не на случаен принцип – в много от случаите умението да четеш и пишеш е било достатъчно, за да бъде обявена една жена за вещица! На практика Църквата е извършила мащабно и безпрецедентно генетическо прочистване – непростимо престъпление срещу Човечеството, за което услужливо се премълчава или се говори с половин уста.

Мили дами, ако още не сте разбрали – ХХІ век е прекрасно време за живеене за всяка умна, можеща и веща жена! (Даже и в България… за Иран обаче, не мога да гарантирам).

А сега да поговорим за класическото описание на вещицата като жена яхнала метла.

Защо пък точно метла?! Има няколко теории по въпроса:

1. Защото метлата е бил най-феминисткия символ по онова време. Асоциацията с мъж и метла е била навремето толкова немислима, колкото съвременната идея за  служител на „Чистота“ с диплома от Оксфорд.
2. За определени практикантки на окултните науки се е смятало, че са намазвали дръжката на метлата със специална билкова отвара и след това наистина я възсядали чисто голи и извършвали нещо като мастурбация с помоща на дървения прът. Веществата от билето прониквали в организма на жената през вагината и имали изключителен халюциногенен ефект – включително и усещане за летене. (Колко жалко, че тогава е нямало видеокамери и YouTube!)
3. Други учени смятат, че произхода на тази легенда е още по-древен и стига чак до пред-християнските времена, когато езическите жрици възсядали вили и ги яздели като коне из нивите, за да измолят от боговете по-богата реколта. (Тогава още не е имало никакви средства по САПАРД и земеделците са се оправяли кой както намери).

Едно е сигурно – Дж.К. Роулинг със сигурност не е качила Хари Потър на метла току-така!

Всъщност тази жена има невероятен късмет, че се е родила през миналия век! Между другото, официално гоненията и преследването на вещици спират чак през… 18 век.

Без коментар…

Обещаният смях на вещица:

.

P.S. Докато пишех всичко това, през цялото време си мислех за един разказ, който е изиграл много важна роля в оформянето на моя юношески мироглед – „Гопожица вещицата“ на Величка Настрадинова.

Благодаря ви, госпожо Настрадинова! Благодарение на вас, още тогава разбрах, че жената може да бъде и… магьосница…

P.P.S. А във видинско има едно село Вещица. Минавал съм от там с автобус през една далечна зима, а разправят, че името на селото произлиза от една интересна и леко пикантна история.

Между другото, това село се намира недалеч от Радичковия резерват за верблюди и всякакви други магически същества…

Tags: вещер, вещица, геноцид, езичници, инквзиция, лов на вещици, папа, ритуали, средновековие, църква