Хората могат да бъдат оприличавани и сравнявани с какво ли не… А защо не и с телевизор?!
Някои са цветни, а други – само черно-бели.
Някои са с плосък екран. Или хумор. Други – имат доста по-вълнуващи форми.
Някои хващат само 2-3 програми. Щото им е слаба антената…
Други са с вграден декодер. И имат стотици интересни канали…
Някои са зле настроени. Защото не са обърнати накъдето трябва.
Други са с перфектна картина – защото този, който им пипа копчетата, знае къде да пипа…
Някои са в гаранция. Други отдавна са за боклука. Но ги държим от сантименти. Прашни спомени…
Някои имат покривчица и вазичка отгоре си. Щото са си украшение…
Други са най-важната мебел в жилището. И най-скъпата…
Има и такива, които са част от цяла уредба. За забавление…
Други са само за сериозни програми. Без глезотии!
Има и такива, които работят предимно късно вечер. След полунощ… когато възрастните искат да се забавляват с играчките за възрастни…
Вече се срещат и телевизори с картина в картината. И такива хора има, които – без непременно да са шизофреници – показват повече от едно лице.
Още една прилика – телевизори на изплащане. На равни вноски…
Има и много екрани, в които просто се вглеждаме с тъп израз на лицето. И погледът ни минава през тях…
Има ги всякакви – огромни, портативни, миниатюрни или колкото стена….
ТИ какъв телевизор си?
И уцелват ли ти копчетата? 😉
httpv://www.youtube.com/watch?v=T1nMC6kLOYA
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Хора като телевизори https://is.gd/dwyTG
Не зная как си се сетил за това сравнение, но е много точно. И определено те кара да се замислиш и според мен може да ти помогне да различаваш хората. От мен имаш 6+
Аз, ли? Сложна машинка съм, Плам, но много цветна и излъчвам непрекъснато усмивки. Имам добра картина, защото сама си връткам копчетата, понеже знам кога, кое и накъде да врътна. Не съм мебел, щото съм телевизор с характер. Не съм в гаранция, но имам „технически данни“ за добро качество на говор и картина още дълго време :)))
Всичко в Живота е едно и навсякъде можем да видим човека, дори в телевизора, ако имаме сетива за това 😉
Интересно хрумване, Плами! Ама според мен, въпросът е да не го докараш дотам, че някой друг да ти превключва програмите на живота. Защото, ако нямаш собствени цели по пътя, ще изпълняваш целите на някой друг… Не че голяма част от хората не оставят друг да им определя накъде, кога и колко и да им натиска копчетата според неговите програми – ако си в левия горен квадрант на потока на парите в класацията на Киосаки, ти си си в това положение просто по дифолт. И нямаш шанс да го избегнеш. И отгоре на всичкото, просто непрекъснато ще си в положението от онази леко цинична погоровка на шопа: Както и да се врътиш, гъзо ти все че е отзаде… (18 – това е червената топка, за всеки случай, ако попаднат тези редове на заклети пуритани и пуристи) :)))))))))))))))
„Други са с перфектна картина – защото този, който им пипа копчетата, знае къде да пипа…“ Хаха 🙂 Е това е много добро и много правилно 😛
Дека ми е копчето?!?! 🙂
Много добра метафора, Пламене, поздрави! Колкото и да ни се ще да мислим, че сами си управляваме „програмите“, копчетата ни се връткат, до голяма степен, от някого или от нещо – хората, които обичаме или не обичаме, гнева ни, страховете ни, обстоятелства, т.нар. „случайносити“….
Все ми се иска, този или тези, които се опитват да ми пипат копчетата, да са с нужната квалификация и умения, но пусти неграмотност и ниска интелигентност, заджуркани с комплекси, суета и тшестлавие! Няма го майстора! А е много ценно всеки да си го намери 🙂
Чудесна метафора – поздравления за идеята!
Интересна метафора! Само дето от 2004 не гледам ТВ – само лъжи, пропаганда, реклами и стари филми (не че нямам ТВ де – купих си 50″ плазма, за да гледам филми от нета). Но напоследък май и хората не са ми интересни – с тяхната алчност, безочие, нахалство и дребен тарикатлък… За жалост все още им вярвам, а те лъжат безобразно… Вече и стихове не пиша – нямам муза…