Самиздат: „Любовни мемоари“
Когато си казал „А“ – рано или късно идва време и за „Б“…
Днес ще изровя още стихове от пожълтелите тетрадки. И то не какви, а любовни… (Какво би била поезията без любовната лирика?! )
Реших да озаглавя импровизираната си виртуална стихосбирка „Любовни мемоари“ неслучайно. В нея съм събрал парчета любов – също като парчетата от някоя скъпа ваза, която се е разбила с трясък на пода поради нечия небрежност…
Вазата не може да бъде сглобена наново – дори и да съберем и залепим заедно всички парчета.
А и вазата не е толкова от значение. Споменът за цветята, които са били в нея е по-важен.
И така: „Любовни мемоари“.
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Много добро, Пламене!
Било е…някога. 😉
къде ни върна стова?Имашели го това време въобще?
Много ми харесаха стиховете, върнаха ме най-вече към ученическите ми години и разбира се ме развълнуваха дотолкова ,че и аз ще извадя старите архиви след малко.
[…] да чета любовна лирика. А малко по-късно – и да пиша. За 16-я ми рожден ден получих от мама пишеща машина […]