IncomeEDU Live Webinar

За празнотата…по празници

 ЗИМНА КЪЩА И ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ

"Този ден никога няма да се повтори!"„Този ден никога няма да се повтори!“.

Която и дата да попълним отдолу – все ще е вярно.

А помните ли онова: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.

Клише?! Може би…

Но – както повечето клишета – съдържа непоносима доза истина.

Непоносима, като празнотата, която понякога напомня за себе си тъкмо по време на празници.

Празник, празнота… дали пък нямат някакъв общ корен?!

Празнотата, която вие като вълк при пълнолуние и ни изгаря като въглен в пазвата…. въглен превърнал се отново в жарава от повея на отдавна забравени ветрове…

Може би не е никак случайно, че най-много самоубийства стават именно по това време на годината… когато от нас се очаква да сме розовобузести, усмихнати и щастливи, а очите ни да премигват от доволство като светлинките на коледната елха…

Свикнали сме да живеем по навик. Да празнуваме по навик. Да спазваме традициите – защото спазването на традиции също е един навик, който е нещо като спасителен клапан… последна преграда преди лудостта да ни залее и да ни засмуче в безмилостния си водовъртеж…

Но дори и навикът не е панацея. Понякога релсите на навика и традицията са прекалено тънки… или пък влакът на ежедневието ни е прекалено претоварен. И става авария… дерайлираме…

И вълкът загризва пак празнотата, дето само си мислим, че сме я запълнили с вещи, познанства и други фалшиви неща, които рано или късно се пропукват, поддават, сгромолясват се и се изсипват в празното пространство… оставяйки още по-голяма празнота след себе си…

И мъдрите думи и бодряшките цитати тогава не помагат. Кънтят на кухо… на фалш…

А наоколо другите празнуват ли празнуват. Танцуват, веселят се и нагъват от празничната трапеза. И ни се чудят защо от тази пасторална сцена ни се повдига…

И ние се чудим. И ние не разбираме самите себе си. И ние се самоизяждаме – защото вместо да сме доволни от това, което имаме, сме седнали да мрънкаме, че не ни стига… че искаме още… или поне нещо различно… или пък просто не знаем какво точно искаме… но сме наясно, че фалшивото веселие около нас не е това… друго е… нещо по-истинско… с по-естествена топлина… нещо забравено… може би от детството… може би някога сме го имали… или просто винаги сме го мечтали.

Зима е. И вие вълк. Но не навън – навън лаят само бездомни кучета. Вълкът е в нас. Свиреп, прегладнял, истински…

И не иска да бъде опитомен. (Малкият Принц е бил късметлия – на него му се е паднала лисица, а не вълк).

И не иска да бъде пратен в резерват. Нито да бъде застрелян от удобно разстояние с оптически мерник…

Можем само да го удушим с двете си ръце. Ако ни стиска… Или ако сме кръвожадни…

А можем и да уважим свободата му. Да го приближим и да коленичим – колкото да го погледнем в упор. Очи в очи…

Да видим собственото си отражение във вълчия му поглед.

А след това да проследим как се отдалечава с подскоци в снежните преспи…

И когато стигне върха на хълма, може би ще се обърне и за миг пак ще потърси погледа ни – сякаш с очите си ни казва нещо като „Сбогом! До следващият път!“.

А ние ще останем пак сами – в своята зимна къща.

А на масата, в средата на стаята, може би ще ни чака една ябълка. Матова…

Донесена отдалеко…

httpv://www.youtube.com/watch?v=KljYQz6QLrU

ЗИМНА КЪЩА

Калин Донков

Ако в чая въздъхнат горчиви треви

и потръпне червената риза на клена

иде време за горест, иде мраз несъмнено,

а сърцето на лятото още кърви.

По кръга на студените мокри скали

гъвкъв размисъл слиза, жадуван, дочакан

и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,

а сърцето на лятото още боли.

С изяснени във мъчна усмивка черти

всеки стъкмя огнище и потърсва кибрита.

Синьо светва слана, скрежът слиза в горите,

а сърцето на лятото още тупти.

На мъглите през мрачното, млечно море

завърни се отнякъде, излъжи ме „Навеки“.

Една ябълка матова донеси отдалеко

и… сърцето на лятото няма да спре…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes