IncomeEDU Live Webinar

Стив Джобс: „Останете си гладни! Останете си глупави!“

 

steve-jobsСтив Джобс е моят герой. Вече повече от 15 години…

Със сигурност, в този блог ще прочетете тепърва още много текстове за този невероятен човек. Имам много какво да разкажа. Преди време бях запленен от неговата харизма и от тогава следя отблизо неговата кариера. А всичко, до което той се докосне се превръща в магия.

В днешната публикация ще стане въпрос за една конкретна реч на Стив Джобс. Произнесена е на 12-ти юни 2005 година по време на церемонията по дипломирането на випуск 2005 на Станфордския университет.

На пръв поглед – нищо специално. Но, поне за мен, това е една от най-вълнуващите речи, произнасяни някога. (Сещам се само за една, която е по-вълнуваща и обещавам скоро да ви разкажа и за нея).

Ако съдя по броя на свалянията на клипа и по разпространението му в цялата световна мрежа – очевидно не само аз намирам тази реч за вдъхновяваща. Чуйте я сами! А за тези от вас, които не са съвсем на „ти“ с английския- под клипа съм направил и превод на български език и съм добавил и няколко снимки от живота на Стив Джобс.

Време е да му дадем думата:

httpv://www.youtube.com/watch?v=D1R-jKKp3NA

За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес.  Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

dotsПървата история се отнася за свързването на точките.

Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах?

Това е започнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и неговата съпруга. Само че, като съм се пръкнал и те решили в последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе от мъжки пол – искате ли го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“.

Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.

stevejobs_youngИ 17 години по-късно аз отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми за колеж.

След шест месеца вече не виждах стойност в това.  Нямах никаква представа какво искам да направя със живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора.  И ето, че похарчих всичките спестявания на родителите си. Затова реших да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро.

По онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше  едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах вече можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха интересни.

Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да получа свястно ядене в храма на Харе Кришна.

Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по късно се оказа безценно.

Ще ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен.

macНямаше и слаба надежда нещо от това да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, в Мак никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите.

И тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография.

Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.

Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.

Втората ми история е за любовта и загубата.

1976_steve_jobs2Аз бях късметлия – на ранен етап от живота си разбрах какво обичам да правя. Воз и аз създадохме APPLE в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Епъл се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители.  Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30.

И тогава ме уволниха.

Как може да те уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Епъл се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.

В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Епъл не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Steve_Jobs_TIME_CoverТогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Епъл беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години създадох компания, наречена NeXT, друга компания с името  Pixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – „Играта на играчките“ – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Епъл закупиха NeXT, аз се завърнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Епъл. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случи ако не бяха ме уволнили от Епъл. Лекарството беше горчиво, но предполагам, че пациента се нуждаеше от него.

steve_jobsПонякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че любовта към това, което правя беше причината да продължа напред.

Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот. Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да правите нещо, което смятате за значимо.

А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го откриете. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта.

Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:

„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.

Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“.

И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да променя.

steve-jobs-coverДа си припомням, че скоро няма да съм между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си.

Защото почти всичко друго – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, целия страх от излагане или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното.

Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот.

Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за „Подготви се да умреш“.

Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.

steve_jobs_photosЖивях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия,  вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали, защото се оказало, че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.

Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.

На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там.

И все пак,  всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени  от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.

Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

stayКогато бях млад излизаше списание, наречено „Световен каталог“, което беше нещо като библия за моето поколение. Беше създадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приятел на име Стюърт Бранд, който вдъхваше на списанието своето поетично вдъхновение. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри или предпечатна подготовка, така че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни снимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.

Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път в ранно утро, същия който можете сами да видите ако се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано:

„Останете си гладни! Останете си глупави!“.

Това беше тяхното послание на сбогуване. Останете си гладни! Останете си глупави! И аз винаги съм си пожелавал същото.

И сега, когато се дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам същото.

Останете си гладни! Останете си глупави!

Благодаря ви много.

capПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ:

Оригиналният текст на речта на Стийв Джобс

Кой е Стийв Джобс

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

56 коментара за “Стив Джобс: „Останете си гладни! Останете си глупави!“”

  1. Ekaterina Choneva каза:

    Пламен, най-искрено ти благодаря за това, което правиш. За времето, което отделяш за да бъдеш от помощ и за останалите, раздавайки щедро това, което сам си научил. Помага, наистина! Благодаря ти за добрите теми, за начина, по който си ги написал, за преводите и за всичко останало. Пожелавам ти, и на себе си също, да се запази и развива този блог все в тази насока на полезност и познание за останалите, но не и на последно място – да носи удовлетворение и за теб самия. Блоговете, които са толкова безценни, поне тези, до които аз съм стигнала, май не са чак толкова много, затова, още веднъж – благодаря ти!

  2. Lagarder каза:

    Когато за първи път чух и видях това нещо ( беше преди година ), не разбрах какво точно искаше да каже Пламен Петров с това „ОСТАНЕТЕ СИ ГЛАДНИ ОСТАНЕТЕ СИ ГЛУПАВИ“ .
    Когато презентацията свърши, а той умее да я прави интересна по негов си оригинален начин, като актьор който импровизира върху сухия на пръв поглед авторски текст, трябваше да минат няколко часа за да изплува на повърхноста онази мъдрост на древният философ пред своите ученици- ТОВА МАЛКОТО КРЪГЧЕ Е ВАШЕТО ЗНАНИЕ то граничи с много малко незнание , А ТОЗИ ГОЛЕМИЯТ КРЪГ Е МОЕТО ЗНАНИЕ той граничи с много незнание , АЗ ЗНАМ ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ.
    Даааа, Пламен тогава направи точно това с нас, показа ни колко много има да учим и да търсим знанието, да следваме тези които вече са минали по пътеката и са оставили след себе си просека за нас.
    Нека всеки от нас да последва съветите им и да се превърне във Водач, в Човек помагащ на останалите след него.
    Ще си послужа с цитат познат на много от нас:
    „…да подобрим живота на хората по цял свят,…да осигурим по-добър живот за бъдещите поколения.“

  3. Благодаря и на двама ви за добрите думи! Чувствам се задължен занапред да пускам още по-интересни и полезни неща в блога 😉

    • Steve Jobs каза:

      Останете гладни в смисъл останете непокварени. Останете глупави….по-скоро останете неразумни

  4. И аз благодаря за поста, много е изчерпателен. И аз като Mac потребител съм фен на Jobs.
    Също така препоръчвам iWoz, книгата на втория Стив в Apple, от която също може да се научат много неща.

  5. Свилен Ангелов каза:

    И аз благодаря Пламене!
    Не тук го прочетох за пръв път, но ти беше причината тези изключителни думи на изключителния Стив Джобс да стигнат и до мен преди около година 😉

  6. Валентин Бакалов каза:

    Благодарско Пламски!
    Това трябва да е вероюту, на всеки човек по света. Истинската религия на човека, е вярата в себе си. Мислите и думите на този човек са силни, защото са за реални неща, които често трудно виждаме или осъзнаваме. Няма човек, който да си мисли лошото, или да не му се случват все хубави неща свързани с лични успехи. Но ни прави ни впечатление, едва когато някой ни го каже отстрани. Ако бях религиозен, ей такива личности бих желал да ми бъдат проповедници! 🙂

  7. […] на този човек е…Стив Джобс. Името на неговата компания е Apple Computer Inc. – по […]

  8. Тодор Георгиев каза:

    Пламене, голямо благодаря.
    Преди година се запознах с теб и други наши колеги, и ти ни показа какво да учим. Запомних добре всичко.
    Сега отново когато чета всяко твое писание и разсъждение се вдъхновявам от твоето умение да накараш слушателите и зрителите да затаят дъх и се замислят. Помниш ли а аз докрая на живота си ще помня когато времето беше много лошо и трябваше да пътувам за Бургас и ти казах отново най добрия лектор с винаги хубавите лекции пак остава накрая с последната лекция, аз тръгнах ти ме върна с думите ако си тръгнеш ще съжаляваш………останах и ето резултата.
    Продължавай, господ ти е дал, ама и ти си взел. Бъди щастлив и благословен. Ако мога да се нарека твой приятел Тодор. Гордея се, че те познавам. Още веднаж успехи..

  9. @Тодор Георгиев
    Едва ли си даваш сметка колко ме трогна с тези думи…

    Благодаря!

  10. Станислав каза:

    Цялата реч е пропита с едно важно послание и то е според мен да правим в живота си неща които наистина обичаме,а не че си мислим че обичаме,в работата си и в личния живот.Само така бихме щасливи.Спомням си една велика реч пак пред абсолвенти но пред масачузецкия технологичен университет на Кърт Вонегът която мисля е най великата импровизация на тема живот представена от един от най великите писатели живели някога!

    • Спомням си, че някъде бях чел, че тази прословута реч всъщност никога не е била произнасяна реално от Кърт Вонегът (а само му се приписва). Но това не я прави по-малко хубава… 😉

      http://www.nicodile.eu/2008/05/25/berkeley/

      ****Тази реч например е често цитирана като поздравителен адрес на Кърт Вонегът към завършващите Масачузетския Технологичен Институт през 1997. В действителност, Вонегът никога не е изнасял тази реч, през 1997 в MIT e говорил Кофи Анан, а текстът всъщност е написан от журналистката Мери Шимич.

  11. ДД каза:

    Stay hungry, stay foolish.Превежда се останете гладни, останете безразсъдни(дръзки).Преводът не е буквален.

  12. […] помните ли онова: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният […]

    • константин каза:

      Имам голяма забележка! Най важното е, че не сте превели най-важното- Останете гладни-останете неразумни!

  13. тодор каза:

    хубаво ! Благодаря !!!

  14. 5ko каза:

    На прост български: не хващайте лой 🙂 . Това на (полу)майтап. Абсолютно съгласен съм с него. Много, ама много пъти ми се е случвало същото. Чрта, уча нещо, човъркам, изследвам, изобретявам и после си казвам. За какво ми беше това? След месеци или година точно това нещо ми е послужило да намеря по-хубава работа или нов клиент. Колкото и банално да звучи: вярвайте силно в това , което обичате и искате. То няма и как да го обичате , ако не вярвате в него де 🙂 Аз винаги казвам: един труд никога не е напразно. И винаги се е оказвало вярно. А пък баба ми го казваше като: залудо работи, залудо не стой. Винаги това съм правил и винаги се е оказвало правилно.

  15. Dan каза:

    пиша постинга от моя макбук про докато гледам пиратите на силиконовата долина. епъл е феномен но въпреки това джобс е ассхол… от него съм запомнил едно – той казва, че няма кариера, има живот. тоест за мен джобс е противоречив герой на когото хем симпатизирам, хем ненавиждам. предполагам нормално за хора в неговото положение : )

    • Vigi каза:

      Евала, най-сетне накой, който спред мен вижда Джобс в истински краски… А колкото до девиза „Останете си гладни ! Останете си глупави!“, наистина (и с цялото ми уважение към Апъл феновете) той добре обрисува 90% от Апъл клиентите.
      Съжалявам за мен Джобс, може би е креативен, но е също толкова креативен в олигофренията си. Не мога да се възхищавам на подобен г.з!

      • Всеки има право на мнение. Моето мнение за подобна квалификация ще ви го спестя. От възпитание…

      • mina каза:

        nasoro govorih s edin native speaker ( koito sledi karierata na Jobs ot mnogo godini) da mi raztalkyva zna4eniteto na ‘stay hungry , stay stupied’ negovoto talkyvanie e – 4e stay hungry -ozna4ava – ostanete gladni za znaniq i nayka , a stay stupied – 4e trqbvada se vsly6va6 v tova , ,koeto kazvat drygite , dori tezi , koito misli6 , 4e sa glypavi ili -ne si misli , 4e si mnogo ymen i znae6 vsi4ko

  16. vixy каза:

    Каква прекрасна реч! Рядко ми се случва да изчета докрай или да изслушам докрай нещо, но това беше от тях и наистина ме накара да се замисля!

  17. Milena каза:

    Искрено благодаря за чудесната статия за този изключителен човек.
    Стив Джобс е и моят герой.
    Благодаря ти Пламен!

  18. todoroff каза:

    Радвам се, че попаднах на статията ти! Често забравяме наистина важните неща в собствения ни живот, хукнали да вършим нещо „значимо“. Мисля , че има доста постинги в блога ти, които трябва да прочета. Желая ти много успехи и в новия проект – BLOGOPEDIA !

  19. todoroff каза:

    Е, малко съм се подвел по това, че скоро го открих и дори още не съм прочел всичко 🙂

  20. Владислав каза:

    Имам подозренията, че когато човек говори от собствен и осмислен опит, винаги се получават такива силни речи като тази на Стив. Разбира се, колкото повече е страдал човек, толкова по проникновени са мислите му…
    Преводът на речта е изключително добър!! Поздравления!

  21. Галя каза:

    Добро е! Много добро. Все я подминавах, но най-накрая я прочетох и не съжалявам.

  22. Николай каза:

    Започнах да чета текста, … прекъснах. Погледнах част от коментарите и отново прекъснах.
    Не така. Тук трябва „да се водят записки“ за да се предават на следващите 🙂
    Ценя всичко и всички Ви. Имам сходни проблеми (откъм здравната част) и тук виждам синтезирано представяне на много от СМИСЛИТЕ !

    Благодаря на Пламен … и на всички коментирали.

    ПС. Хубаво е, когато виждаш, че не си самотен … в лудницата 😉
    ПС2. „Останете си гладни! Останете си глупави!“ е тема за „много отделен и разнопосочен разговор“, защото …

  23. Elena каза:

    Strahoten izbor na rech.

  24. Една свежа глътка въздух за настоящето, бъдещето, за глобалното за амбицията и за нещата от живота. Пламен, след тази публикация дразнещите в ежедневието събития изглеждат смешни.

    Удоволствие е да попивам твоето онлайн богатство в blogatstvo.com.

    Поздрави,
    Иван Г.

  25. Мария Уилямсън каза:

    Пламене, ама ти ли си споделил тази статия? Вече три пъти я препоръчах, и чак сега погледнах, че е твоя блог.

    10х отново!

  26. Лана каза:

    Благодаря за публикацията. Чудно как не съм попадала на нея, прочетох я след като разгледах блога на Пламен, линкът към друга страхотна лекция ( „Последната лекция“ на Ранди Пауш) беле публикуван в един форум. Виждам тук още интерсни неща, ще следя с интерес. Браво!

  27. Георги Желязков каза:

    foolish не значи само глупак, вижте другите значения.
    adj 1. глупав, безразсъден, неразумен; лекомислен;
    2. “смешен”; ? ??adv foolishly.

    Според мен Стийв Джобс е искал да каже по-скоро: Останете си такива, каквито са обикновено студентите – винаги гладни и безразсъдни, неразумни, свежи и творчески личности, за разлика от същите тези студенти, които по-късно разумно преследват кариерата си, ако не са изтърпяли нещо разтърсващо като него.

    Голяма личност! И мен тогава ми направи силно впечатление, когато почти го уволни онзи бившия от Пепси. Имаше статия в Business Week за случая и снимка на Стийв по дънки заедно с няколкото верни приятели, седнали по турски на тревата – млади, готини, губещи, объркани. Сега се оказва, че е било за добро.

    • Не е ли доста foolish да се хващате точно за превода ми?

      Ползвам английски от близо 30 години, не съм съвсем прохождащ… но ТАКА съм преценил да го преведа и честно казано ми писна от „професори“…

      • Георги Желязков каза:

        Не само Вие го преведохте така.
        По-важно е наистина посланието на Джобс, което е да не ставаме самодоволни.

        А егото на блогъра, който не търпи да му посочат неволна грешка…това е друга тема.

        Късмет!

      • Да речем, че глад е не само когато ти къркорят червата… А глупост не е само когато сочиш чуждите кусури… 🙂

    • presly каза:

      Георги, абсолютно точно за превода – жадни, неулегнали… 🙂

  28. Franc каза:

    Чесно, аз не знаех с какво се занимава Стив Джобс. Но поднасям поклон пред паметта му, след като опознах какъв е бил…
    Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва.
    Човек, който знаше как да събира около себе си по-умни от него хора.

  29. Shirkova каза:

    Според мене, смисълът на посланието е: Бъдете жадни за знание, бъдете щури в идеите си до крйа на дните си!

  30. Георги Желязков каза:

    Пламене (ако може на първо име),

    На http://www.naturalnews.com/033793_Steve_Jobs_chemotherapy.html можеш да прочетеш много интересна статия със заглавие Steve Jobs dead at 56, his life ended prematurely by chemotherapy and radiotherapy for cancer.

    Освен за здраве/болест авторът говори и за морални ценности.
    Първото нещо, което ми дойде на ум, е че си заслужава да се преведе и разпространи. Но нямам сега време за това. Надявам се, че ти ще я харесаш като мен и ще ти се прииска да я публикуваш.

  31. Рошко каза:

    Превод на речта на Стив Джобс. Може да ти е интересно

  32. Vladimir каза:

    Много добър блог! Поздравления!

  33. букети каза:

    Животът на Steve Jobs в прекрасна инфографика

  34. MacDreamer каза:

    Благодаря Пламене!
    Не се познаваме, но се обръщам с лично име към теб, защото усетих човека Пламен! 🙂
    Хареса ми това, което си направил! Благодаря! Ще следя и други неща от теб занапред! 🙂
    Поздрави!

  35. Фани Таирова каза:

    Прекрасна реч,много впечатляващо! След Ранди Пауш това е вторият подобен материал,който ме докосна много събуждащо! Налага се изводът, че когато времето ни е ограничено сме най-продуктивни. Няма време за глупости, ненужни движения, мързелуване, отлагане за утре. Научих се да не отлагам нищо, стриктно си върша нещата не само в работата, но и в личния живот. Не обичам да отлагам дори и неприятните си задължения. И мисля, че това промени нещата, които ми се случват и хората, които срещам. Мисля, че така срещаш събитията пряко, няма нужда от извинения и самосъжаление. Смятам, че трябва да можем да си извлечем поука и от преживяванията на хората около нас, не непременно да ни заболи. А това,което много искаме, а не се случва, то има защо. Значи, че има по-хубави неща да се случват. Хубаво е да се прочете подобен материал, обогатява, донякъде имаш чувството, че четеш свои мисли, но истината е, че това е изстрадано.
    Мисля,че Стив Джобс казвайки“Останете си гладни и прости“е имал в предвид да не се самозабравят, да не загубят мотивацията си, да сбъдват мечтите си, да не ги въвлече рутината. Благодаря на г-н Петров. Поздравления!

  36. […] Няма друг предприемач, който да е оставил толкова дълбока “следа във Вселената” – колкото Стив Джобс. […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes