Пре-гръдки

За последните четири седмици от живота ми съм напрегръщал повече хора, отколкото за всичките 40 години преди това.

Звучи леко откачено, може би, поне за хората отстрани…

А всъщност е откачено, че съм чакал толкова дълго. Щото е много приятно да прегръщаш. (И да бъдеш гушкан).

Сега ми е много трудно да се върна назад. И да прегръщам по-малко. Няма как да стане…

Даже вече ми се вижда откачено, дето хората се въздържат от прегръдки. Лишават се от нещо много пречистващо. И много човешко. Естествено. Топло. Съвсем дребен – и лесен – жест, от който е лудост да се самолишаваме…

По някакъв символичен начин, същността на прегръдката се крие именно в докосването „гръд в гръд“ (сигурно оттам и името), т.е. в това да усетиш сърцето на другия. И той да усети – че твоето също още е на мястото си.

И тупти…

Затова и е буквално безсърдечно да не се прегръщаме. (Също така е много глупаво да ни е срам да си признаем – когато имаме животоспасяваща нужда да бъдем гушнати).

Хората не сме направени само от атоми и молекули, клетки, белтъци и ДНК. Душите ни са изградени от някаква много по-фина материя и във всяка частица от ДНК-то на душата ни е закодирана нуждата от любов. И от прегръдка.

Време е да осъзнаем кои сме всъщност. Време е да се завърнем към себе си. Време е да почувстваме Живота – а не само да го планираме, анализираме и обсъждаме, сякаш е нещо извън нас… или ние сме нещо извън Него…

Разумът и мисленето не ни докараха на място, в което се чувстваме наистина добре. Време е да дадем шанс и на чувствата.

Чувствата, които сме били научени (по-скоро дресирани) да прикриваме. Да показваме само в много ограничен кръг – също като гениталиите си. Сякаш – и чувствата, и телата ни – са нещо, от което би трябвало да се срамуваме… (Колко глупав трябва да си, за да повярваш на такава безсмислица?!).

Време е да се прегърнем.

Време е да си спомним Истината.

Сърцата ни са пробудени.

Ръцете ни са разтворени.

Остава само да разперим крила…

https://www.youtube.com/watch?v=HfApBz4_XQk