Имало едно време един форум. На който не само името му било особено – „Дрън-дрън“.
Всичко в него било странно, необичайно и различно. Също като създателката му, която много рядко оправдавала името си – Мила – но пък била пич. Нищо, че умело го прикривала…
Повечето му юзъри също били пичове. Даже и когато се домъквали неканени…
Или си тръгвали без да са ги гонили. Уж…
Оная приказка – за мечката с лош дъх – не е много вярна. Поне за някои мечоци…
Мечо Кух (който се родил в друг един форум, но на практика бил закърмен именно в Дрън-дрън – от добри хора с добри бюстове), като всяка мечка бил доста непохватен – настъпвал хора наляво и надясно. Без да иска, ама все пак мечите лапи тежат…
Но лошото се забравя. И раните зарастват. А хубавото остава – като неприкосновен запас срещу загуба на човечност…
Спомени за незабравими нощи. На наддумване, мерене на пишки, потни чат-стаи, обичане до крак…
Хора с катерици и шоколад, Хъкълберовци, Слънчогледи, Снежинки, Стресове, Следващи Четвъртъци, Макарени, Рибки-бананки, Щампи, Фокси-лейдита, Едни жени, Еделвайси, Енлита… (със сигурност пропускам още много, за което моля да ми бъде простено)… цяла менажерия от цветни, интересни, безценни хора… които просто не можеш да срещнеш другаде.
Говорихме си за пфулитика, за извкуство, лютература… и най-вече за секс, разбира се.
И най-важното – имаше купон.
После имаше и не само купон. Имаше един отчаян призив – да помогнем на едно умиращо дете. И шарената менажерия отвърна на този зов подобаващо. Роди се един сайт, който много бързо се превърна в явление. И стана символ – на човечност и най-вече на силата на много човеци, събрани от една благородна кауза…
Да се знае и да се помни: „Спаси, дари на….“ се роди именно във форума на сайта Дрън-дрън! И много феи-орисници бабуваха при раждането. А Мила даже беше кръстница…
Никога няма да забравя първите месеци на трескава работа в името на една идея, която на всички ни се струваше почти невъзможна. И еуфорията когато първоначалната ни цел беше постигната… (Онова среднощно обаждане на Стрес-а ще го помня цял живот: „Копеле, направихме го!“).
После… нещо се обърка. Както се казва в една мъдра и древна книга: „И всички вкупом съгрешихме и всички вкупом излишни станахме!“…
Аз си тръгнах, така както и се бях домъкнал – без да чакам покана. Болеше, но не можех иначе…
С част от старите „дрънци“ се засичахме и по други форуми. Но не беше същото…
Част от магията беше изчезнала. Завинаги…
За радост, част от приятелите си останаха приятели завинаги. Това ми стига.
Но когато разбрах, че Дрън-дрън вече го няма – нещо ме стисна за гърлото. Както при новината за смъртта на скъп приятел…
Животът продължава, разбира се. Но ще ми липсват много лудите диаманти…
Благодаря за всичко, Мила!
Обичам ви до крак, приятели!
Но все пак… не трябваше така…
httpv://www.youtube.com/watch?v=-_d12XXV9mA
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Ндей така де, като на панихида. Дрън-ът е като… знам ли, като детството, напр. – пълно със спомени, променило живота ни, „доставило“ най-верните приятели… Имало го е и е било вълшебно, това е важното 🙂
Панахидите не са само за реване, жито и тамян. Те са си точно за това – да си спомним за някой, който ни е скъп, но вече го няма…
Амин.
Eee, стига де – чак пък „някой“. Форумът не е някой, а нещо.
Всяко нещо си има начало и край. Дори саламът. Важното е какво е имало между началото и края. Там имаше ценни неща. И хора. Които пак си ги има, слава богу.
Тъй че, никакви помени! Само хубави спомени 🙂
Сравнението със салама определено ме изненада. Но за останалото съм съгласен. 🙂
Какви времена настанаха – все повече раздели…Дали е от годините,дали е от времето,дали е от мъдростта,но като че ли все повече неща остават в спомените :).
Е,поне са хубави!
Времената са си читави. Ама ние…
Абе супер гадно да ти кажа, щото до последно си комуникирах с разни хора там. Сега изведнъж така някак, като ударена с шамар ми дойде. Нямах удоволствието да си засечем перата с теб там Пламски, но няма нищо случайно, че го имаше онова там…
А, засякохме се – ама съвсем за малко. А и аз те отбягвах умишлено – Левскар съм, а ти с тоя ник… 😀
дай някакъв координат, бе дружке!
root@blackhole:# mysqldump -u root dryndrynnew > dryndrynnew.last
95131003 2010-06-29 15:36 dryndrynnew.last
Базата данни на форума към момента е малко повече от 90 мегабайта. 90.72, ако трябва да сме точни. Интересно на колко малко място се събират 4 години преживявания от живота на доста хора 🙂
Пази го – след време може да струва милиони! 😉
В първия момент реших, че са затворили АБВто. 🙂
Е нищи де, бъди позитивен.
Има нови форми на общуване – викат им Facebook.
Много са удобни за организиране на биропиенета съм чувала. 🙂
Пепел ти на езика! Ако и АБВ-то го затрият – ще ми излезе лошо име, че урочасвам де където мина (и най-вече отгдето си замина)… 😀
Е стига де, ние още съществуваме 😉
Внимавай какво си пожелаваш! 😉
Потърсих днес Дръна…Нямаше го.Нищо, че не пиша отдавна- Дръна си е все-още част о мен. И се паникьосах- честно. После си помислих, че от чужбина просто не мога да влизам по някаква причина. После…видях написаното от теб.
Жалко! Прекрасни хора и прекрасни спомени.
А…благодаря на Мила. За спомените. И на вас- че ви срещнах.
До крак!
М.
Здрасти, Меги!
до крак, ами! 🙂
Имах аз съмнения коя Райна си, ама сега е потвърдено 🙂
Светът се оказа малък- на един блог разстояние.
@Мечонски, скоро пристигаме и имаме да ви водим някъде. Чакайте включване.
Чакаме… 😉
Това с координата ми попадна в мейла и не знам за мен ли е или не…Ако е за мен и Пламски и Червената поглеждат тук- те ми имат мейла и ако имат твоя-връзката е направена:) Да не го поствам тук по понятни причини. А ако търсиш на Червената- аз и го имам и мога да ти го издам 😀
Райна – мейл, фейсбук или скайп?
ако решиш, намери ме във фейса – Raina и държа халба бира на снимката 😉
Дами и господа, ДРЪНЪТ! 🙂
Реанимация? Призрак? Зомби?
не, отвори го отново (уеееко под натиск) – същият, какъвто си беше/си го бяхме направили
Казват, че историята се повтаряла само като фарс…
Пробвай либоф със старо гадже и ще разбереш, че има нещо верно! 😉
Знам откъде съм тръгнал. Знам и откъде съм минал и кого съм срещнал по пътя си. Но продължавам само напред…
Пламене веднага се извинявай, дрънЪТ работи ъгейн!
Досега не съм се извинявал на никого, че го обичам…
Е обичлив си явно, но го спомена мислейки за нещото, като за умряло:Р
Ех…ще ида да го видя…За мен присъствието ми там беше съдбовно, без преувеличение и колко много съм благодарна,че попаднах там на онези суперготини хора и великолепния „Кух“… Заслугата е и моя, имайки предвид ненапускащата ме и до днес щуротия , хаха…
Диамантите са си диаманти, дори преоблечени 🙂
Попрезрялата фея на прасковите – с любов ! :))
Още като почнах да чета, си помислих за теб, не знам що :)))
целувки (шок съм)
Мда. Месец след публикацията ти и всичко изглежда забравено. Днес поисках д анамеря човек, който знаех там наминава и … гугъл, гугъл, гугъл, докато не се показа ти.
Благодаря за некролога, бях започнал да се съмнявам в главата си. Как ли не опитах да го напиша и нищо не излизаше. Статията ти е комай единственият знак в тази част на галактическия веб, че някога е съществувал дрън-дрън.
Писанието ми е от юни 2010-та. И определено не ми върви на некролози – няколко дена след това „Дрън“-а възкръсна. (По едно време така бях „ожалил“ и един човек от друг един форум – и впоследствие и този некролог ми се оказа доста предсрочен…).
Обаче сега гледам, че пак го няма Дрън-а… 🙁
хехе 🙂 Днеска се сетих за дръна, няма го.
Кога са минали години, просто не знам. Имам чувствтото, че влизах по-скоро.
Беше пълно с жени, патици, интелектуалки…
Пак е онлайн! 🙂
Просто е кремиран, иначе си е мъртвец. Нов потребител не може да се регистрира, нo и никой не иска нови хора там.
Жив е за 10 човека, за останалите некролога си важи.
От трън, та на блог и аз кацнах тук в търсене да дръна. Само дето ми зачезна от няколко седмици, а пък нещо ми напира отвътре да си хортувам с мили за мен хора… Надявам се, че пак е временно 🙂 … А тези, които някога съм приела за приятели, в сърцето ми си остават такива – дори да не ги виждам, чувам или чета, тънката нишка, която ни свързва съществува тъй или иначе 🙂
КрисКрис! <3
Шоки >3 🙂