Отмагьосване
Това е само метафора. Даже и това точно не е… По-скоро е нещо като чернова. За бели дни…
Няма нужда да го четете. Особено ако не вярвате, че имате нужда от каквото или когото и да е било…
Но аз имах нуждата да го напиша.
Отмагьосването не е задължителен процес. И не става по желание. Също като омагьосването…
За омагьосване са нужни една вълшебница и един принц. След това има само вълшебница и жаба…
След отмагьосването нещата не се връщат пак на изходна позиция. Няма пак магьосница и принц. Нищо няма…
… освен нещо като зейнала дупка – някъде вътре в теб. И желанието да я запълниш само с мълчание.
За повечето магии се иска вълшебна дума. Заклинание…
За отмагьосването е достатъчен и един поглед. Отегчен…
Омагьосването може да е временно. Или за по-дълго…
Отмагьосването е неясен и неизследван процес. И никой не знае докога ще продължи.
Сигурно вече не ви се чете. А на мен пък вече не ми се пише…
Значи е време да си помълчим.
… и да чуем как пеят птичките.
httpv://www.youtube.com/watch?v=mJFmM2gGhqY
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Eee, чудна тема подхвърли.
И в отмагьосването има избор. Отмагьосване като осъзнаване? Отмагьосване като освобождаване? Или като начало на ново омагьосване?
Я по-добре да послушаме как пеят птичките 🙂
Весела Нова Година и … и отмагьосването, и омагьосването си имат своя чар и смисъл.
Съгласна съм с такова тълкуване – отмагьосването като осъзнаване или освобождаване. пък то празно няма. Дали ще е ново омагьосване или нещо друго, бог знае.
И днес е като вчера в черните дни и белите следи се виждат на магесницата, която гола ме гонеше в сънищата ми. Дали се отмагеснах – май да. Просто я изчаках и искала да ми помогне?
За добро или за по-малко добро все още не съм сигурна дали омагьосването е наистина обратим процес…
О-магьосник…на души!
Малко встрани, но пак по темата 😉
* * *
Не пий, ти казвах, от моите устни –
биле омайниче там се таи.
Недей целува змийчета вежди –
в сърцето хапят, после боли.
Не ме поглеждай дръзко в очите –
много дълбоко е, давят се там.
Не се опитвай да ме прекършиш –
от слабостта ми ще паднеш сам.
Недей наднича поне в сърцето –
цяло е в огън, ще изгориш.
Спри се!
Ех, казвах… нали ти казвах!
Ето – без сили сега стоиш.
А аз не мога да отмагьосвам.
Сам си виновен, скитнико, сам.
Освен да търсиш друга вълшебница.
Да ти помогне.
– Не искам.
– Знам.
(Иглика Пеева)