Като наближи 19-ти февруари – и всички се сещат за Васил Левски. И аз съм писал за Апостола на свободата точно на датата от неговото обесване. Но това не е единственият ден, в който не ми дават мира едни сини очи вперени някъде в далечината…
Днес си спомних за едно мое почти детско (написано е в ранния ми пубертет) и доста наивно стихче. Повечето ми стихоплетства от ония години наистина сега са ми смешни и наивни. Но точно това прави изключение:
КОГАТО СТАВАМЕ МЪЖЕ
Да помниме ония –
посичани със сабя,
измъчвани със огън
и бесени с въже –
когато, още млади,
с бради, едва наболи,
и ние неусетно
ставаме мъже!
Апостолите са точно затова – да не ни дават мира. А ние сме малък народ – и може би затова Апостолът ни е само един. Но предостатъчен…
Мисля си, че този народ ще го има – дотогава, докато сините очи на Левски продължават да не ни дават мира и да човъркат робските ни душички. Ако това престане – и нас няма да ни има вече!
Или поне вече няма да сме народ, а само поданици…
Докато помним Левски – и тези като него – надежда още има!
httpv://www.youtube.com/watch?v=H1crsurRvkM
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
В трудни времена живеем.Но защо трябваше да изчезне самочувствието и гордостта на българина ,че е наследник на минало за което са умирали достойни хора? Имаме и стихове:,,Българин да се наричаш,първа радост е за мене…“ но вече и това не е първа радост.Трябва сами да пазим паметта на нашето минало ,защото колкото и паметници да имаме ,ако нямаме душа и сърце които да ги боли за българското в нас и измъчената ни родина няма да се промени нищо.Трябва да я обичаме и да повярваме ,че никой няма да ни затрие като народ докато сме сплотени ,,като примера на хан Кубрат със снопчето пръчки“Трябва само да вярваме,че България макар и разпродавана,разпокъсвана и унижавана вечно ще я има. Стиховете са чудесни,както всичко в този блог! Благодаря!
„ БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА! “
—из Новото гробище над Сливница, Иван Вазов
Пламене, благодаря ти, че ни напомни по своя си начин за този велик човек.
Освен геният Ботев, мисля, че Левски е другият български гений. Освен всичко останало, за мен е много интересно как този човек още преди толкова години е усетил значението на социалните мрежи и как е имал смелостта и енергията почти сам да изгради такава мрежа в дълбоко заспалата (както обикновено) България…
Мисля, че други народи нямат много такива личности.
Велик българин! За жалост вече няма такива! А и надали скоро ще се родят, с целия този морален упадък на обществото…