Понякога наистина ми се иска да избягам. Да си „грабна шапката“ и да отида да живея в някоя „бяла“ държава. Щото от тая – нашата – ми е дошло до гуша. Дотегнало ми е да гледам мрачни и унили физиономии, сиви панели и сиви хора, мръсни улици и мръсници на най-високи постове…
Щото 45 години „народна власт“, плюс още 20 години псевдо-демокрация направо изсмукаха живота на всичко умно и читаво в тази държава. Нещо като убийствена химиотерапия за цялата нация. Отчайваща картинка – накъдето и да погледнеш…
И тогава се сещам за Левски.
Ако ние хленчим и се оправдаваме за дереджето си с някакви си 45 години, когато Васил Иванов Кунчев тръгва да освобождава Отечеството си от чуждото иго, същото това Отечество е било под същото това иго повече от 450 години!
Колко ли трябва да си луд, наивен и дори романтичен – за да си помислиш дори, че можеш да промениш едно 500-годишно статукво?!
И колко безразсъдно смел трябва да си да поемеш по трънливия път на революционера – когато единствената ти награда е ятаган, куршум или бесило?!
Революция…
И тази дума увисна някъде в празното пространство на промитите ни мозъци и развенчаните идоли от близкото минало.
Но стореното от Васил Левски и останалите, които сега наричаме „борци за национално освобождение“ е наистина революция. И като всяка Революция – тази също е започнала с някаква лична революция, обрат в мисленето, повратна точка…
За Левски това сигурно е било когато е решил да захвърли расото. Църквата е загубила един дякон, но народът ни е спечелил единствения си Апостол на свободата…
Пък и ако нямаше еретици – този свят принципно щеше да тъне още във вонящото на тамян блато на Средновековната тъма и овчедушно подчинение на Царя и Бога…
И нямаше да я има утопичната мечта за „чиста и свята република“.
Затова… не съм избягал.
Затова не търся лесните решения и удобните оправдания.
Затова и аз наивно вярвам, че новата ни Революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на новите комити, хайдути и апостоли…
Защото Левски не е умрял на бесилото. Как иначе щяхме да усещаме все още този син поглед вперен право в душите ни ?!
И ако искаме този „цял един народ“ отново да спечели свободата си (ама истинската) – трябва просто да не губим себе си.
Апостоле????
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
ВЕЛИКО, Плам! По-добри размисли за Левски едва ли днес някой ще напише!
Външната революция е възможна само, ако е извършена вътрешната революция!
В полярния свят Любовта е вкопчване, в света на единството Тя е преливане! Да се прелеем…, за да оцелеем като вид и като род!
Прекрасно казано! Настръхнах ! Направи всичко възможно да стигне до повече българи!
Нервя се, като видя портрета на Левски в нЕкои кабинети. Забелязали ли сте – виси винаги зад гърба на седящия в съответния кабинет. Явно не смеят да погледнат в очите му! Благодаря, Пламъче!
Поздрави, много добре написано.
Viva la Revolucion! Свободата ми започва с усещането, че съм жива, че съм тук и не искам да си „грабна шапката“! Защото освен „синия поглед
вперен право в душата“ ми, в нея са вперени още две изпитателни детски очи – на дъщеря ми, която търси там смисъла и обяснението на „чиста и свята“, добро и зло, истина и лъжа, реалност и илюзия! За това си казвам всеки ден – кой, ако не аз и кога, ако не сега!
Покъртително и от душа! Поздравления Пламене! И да знаеш, че не сме малко тези, които не сме избягали, по същата причина като теб, колкото и да изглежда точно обратното. Това ми дава надежда за по-добро! Успех!
Добри думи.
Напоследък се забелязват хора, искащи да променят статуквото и ти си един от тях. Мисля си, че българите все още имаме шанс, така че не бягай, защото малко останаха като теб тук 🙂
🙂 един благороден, искрен и силен Левски е в семейството ми – наричан е често така от хората наоколо му.. късметлийка съм., благодарна за чудесата, които не винаги са във фокуса на прожекторите.. Благодаря ти, Пламене, за напомнянето и за хубавата песен 🙂 Печелим – и като народ и като личности, всеки миг – уверена съм! 🙂
Да, и за мен Левски е една от причините да не съм избягала досега. Защото колкото повече хора го направят, толкова повече те ще обезсмислят жертвата на такива герои като Левски и Ботев.
Браво, Пламски, много е добро! 🙂 Мисля, че днешната дата е една от малкото, които могат да ме накарат да изпитам (поне малко) гордост от това, че съм родена в България 🙂
Горкия Левски,
От Освобождението насам за него патетично се изказват, пишат и прочее, какви ли не хора. Обясняват защо той така направил, така говорил и прочее. Абе страшна работа.
Вчера научих , че в една своя бележка Левски е написал само „Народе ????“ От БТВ новините хвърлиха предизвикателството да помислим над това – какво Апостолът е чувствал когато го е написал и какво е вложил в тези 4 въпросителни.
Въпросът му – отговор е актуален и днес ! Да мислим!
радвам се, че още има и такива хора в България които мислят по този начин че се вълнуват и си задават тези въпроси,защото често казано бях започнала да се отчаивам и да губя надежда, че нещо ще се промени и този път да е към по-добро.Дано тези които останахме в България да не съжаляваме че сме го сторили, че сме имали една по-различна, но не и утопична идеа за живота в Българиа и да изберем Българиа за място на живеене и на нашите деца
Защото Левски не е умрял на бесилото.Поклон !
Много точно и силно казано ! Поздравления !
Levski e bil viarvast v Boga no ne samo na dumi ,a i na dela.Ot tam e doshlo i vdahnovenieto mu kam tova koeto e pravil. Izvodat kakav e, 4e nie sasto tribva da stanem viarvasti za da mozem da osaznaem nuzdata ot duhovna svoboda a posle i da si ia spe4elim.
Istinata e,4e mnogo malko hora osaznavat nuzdata ot duhovna svoboda zastoto sa im pritapeni setivata. Nashiat mil i skap narod za szelenie ne tarsi istinskata svoboda,a silata i vlastta koito go zavezdat samo kam propastta.
Ako ,balgarinat’ ne smeni orientaciata i cennostnata si sistema nikoga niama da razbere kakvo e SVOBODA.
Za sazalenie nikoi apostol na svobodta niama da moze da prelee svoboda v sadove bez dano…
Току що го прочетох на глас на детето… беше още по-силно, отколкото първия път, когато го четох на себе си! Благодаря ти Плами…
Каквото и да кажа за ЛЕВСКИ сигурно ще се повторя. Но ми направи впечатление следното: „Манастира тесен за мойта душа е… “ и „АПОСТОЛЕ????“ Да се надяваме, че НАРОДА винаги ще отдава уважението и почитта на една „Разсъдлива личност, която преди да пристъпи към решаването на даден проблем е обичала да го анализира най-задълбочено“.
Аз нося името на Апостола! И се гордея с това! Съименник съм и на Василий II Българоубиец…! С който се гордеят други нации – в Атина има централен булевард с това име, а в един турски град – улица…
Какво искам да кажа ли…?
Че едни и същи исторически личности се приемат превратно в официалната история на различните страни, спор няма. Според официалната османска власт, Левски е осъден на смърт не заради политическите си действия, а заради… убийство на дете! И по-точно, на 14 годишен калфа, за което убийство, всъщност и той сам признава…! Освен това в съдебния състав са включени трима българи…! Но историята се твори от победителя…! Факт!
Не бързайте да ме упреквате в родоотстъпничество и антиродолюбие! Както казах, ГОРДЕЯ се с името си! И за мен Дякона си остава икона. Но не чрез култа, а именно чрез ЗНАНИЕТО надеждата остава жива, надеждата „да не губим себе си!“
Съгласен съм, че историческите факти трябва да се познават – също и че всеки си ги тълкува посвоему…