Нищо човешко не ми е чуждо! Включително и предразсъдъците…

Признавам си, че когато мярнах за първи път някъде в Интернет, че някакъв българин написал книга за службата си в прочутия Чуждестранен Легион – не се впечатлих особено много.

Когато обаче видях, че същия този българин – Георги Лозев – ще бъде гост на поредната среща на Клуб „Спри и помисли“… тогава вече реших, че може би съм прибързал със заключенията.

А когато се запознах с Жоро наживо, вече бях убеден, че трябва да го помоля за интервю за блога ми. Защото знаех, че читателите на Блогатство.ком обичат да ги срещам с интересни хора, от които може да се научи много. А Георги Лозев е точно такъв човек…

Благодаря му, че прие поканата ми – въпреки сгъстената си програма преди заминаването си от България. Специални благодарности и за неговата очарователна сестра – Белла Чолакова – без чието любезно съдействие, това интервю просто нямаше да бъде осъществено.

Пламен Петров: За теб вече много хора разбраха, че си бивш легионер от Френският Чуждестранен Легион, но аз искам днес да поговорим повече за другата страна на живота ти. Разкажи ни за Георги Лозев като бизнесмен – кои са принципите, които те ръководят в бизнеса?

Георги Лозев: Един основен мой принцип, който важи не само за бизнеса, но и за живота като цяло, е да удържам на дадената дума. Когато обещая нещо – трябва да стане!

Днес обаче не обещавам толкова лесно, колкото някога. Предпочитам да кажа: „Едва ли ще стане!” и да свърша дадена задача, отколкото „Да, няма проблеми!” и да я оставя недовършена поради куп причини.

В случай, че нещо се провали или сгреша (и аз съм човек), заставам с лице към проблема, а не се скривам от него. Поемам отговорностите, но изисквам и от хората около мен да ги поемат. Човешко е да се греши, но малко хора признават грешките си, повечето гледат да се оправдават, а оправданието е като задника, всеки си го има.

Кое от опита ти и наученото в Легиона ти е най-полезно в кариерата след уволнението ти?

Научих се да приемам хората от останалия свят без предразсъдъци, станах гражданин на света и намерих равновесието между анархията и дисциплината – това е свободата, изразена в личния избор.

Щях да забравя за гладенето. В Легиона за първи път се научих да гладя. Гладенето бе един от най-трудните моменти за мен в Легиона. Майка ми и сестра ми явно са ме били разглезили в това отношение.

След уволнението работех като охранител и ме избраха да пазя бижута за милиони на една специална изложба в Musee d’Orsay в Париж, и то благодарение на блестящата ми якичка и идеално изгладения костюм.

Химическото чистене не бе достатъчно, в Кавалерията на Легиона винаги гладехме парадните си униформи по няколко часа. Ако прочетете книгата ми, ще разберете колко е важно един легионер да бъде винаги спретнат и чист.

Чувал ли си за бивши легионери, които са направили име и пари в бизнеса?

Да има много. Наскоро почина последният оцелял легионер от Първата Световна Война, той бе столетник и имаше множество фабрики в Италия. От моите набори ще спомена Емил Караджов от Пловдив, който е боксьор и истински командос, но днес има поля с малини в Пловдивска област и му върви доста добре в земеделието. С упоритост и дисциплина може да се постигне всичко.

Може ли твоята книга „Аз, легионерът“ да бъде и учебник за предприемачи?

Учебник не е най-правилната дума, но може да вдъхнови някого да намери собствения си път. В книгата ясно обяснявам, че това е моят път, моят личен избор и именно затова не съжалявам и за миг, че минах през Легиона. Не съветвам никого да отиде там, просто разказвам своите приключения.

Моят блог има специфична тематика и затова винаги задавам на задочните си гости този въпрос: какво е за теб успехът и богатството?

Успехът е да вършиш това, което искаш, което ти е по душа. Ако работиш нещо, което ти доставя удоволствие, няма да имаш нито един работен ден. А богатството са истинските приятели.

Като човек, който дълги години е бил извън България, как виждаш ситуацията тук в момента? Кое се е подобрило и кое е станало още по-зле?

От 1996-та година насам нещата много са се променили. Имаше много положителни промени през последните години.

Вече сме част от Европа. Кофтито е, че все още повечето хора, поставени на важни постове в управлението на държавния апарат, мислят единствено за себе си, а не за България.

Навсякъде по света има корупция, в Никарагуа още повече, но нека погледнем към страни като Холандия, Франция, Германия и да не се сравняваме с банановите републики.

Това, което ни липсва, са моралните ценности. Дори при комунизма имаше повече духовност, отколкото днес при пазарната икономика.

От стадо овце се превърнахме във вълци единаци.

Знам, че другата ти страст са моторите. Какво ти дава тази любов?

Когато се кача на мотора си и погледна пътя пред себе си, изпитвам едно невероятно усещане за свобода. Светът е мой и мога да отида където и да е.

Една сутрин съвсем случайно запалих мотора си без планове и без да съм предвидил нищо и стигнах от Манагуа до Тегусигалпа. Прекарах там уикенда и се прибрах наистина отпочинал и готов отново да се включа в матрицата на обществото.

На прага сме на една нова година – какво си пожелаваш за 2010 и какво би пожелал на всички българи и по-специално на читателите на Blogatstvo.com?

Да стигна до Мексико с мотора си.

През март съм предвидил Коста Рика, а през април се надявам да стигна до Камерон, селцето в Мексико, където загиват 60 легионера, но успяват да удържат 2000 мексиканци на 30 април 1863 година.

На читателите на Blogatstvo.com пожелавам да намерят себе си и да осъществят по някоя мечта.

За България и българския народ – късмет и здраве!

Защото – както скоро ми каза един мой чичо – винаги първо се пожелава късмет!

Онези от Титаник всички са били здрави, но не са имали късмет…

Всички снимки в интервюто са от личния архив на Георги Лозев

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

блог на Георги Лозев за Френския чуждестранен легион

Аз, легионерът

Георги Лозев: Аз съм легионер от миналото хилядолетие