„Кажи ми какви са ти приятелите – за да ти кажа колко струваш!“. Тази житейска максима май важи с пълна сила и за така наречените ни „приятели“ във Фейсбук…
Моите взеха да наближават 3000. Но нервите ми пък взеха да се доближават до опасната точка на кипене.
От дълго време го мислех, но чак сега му дойде времето: пролетно почистване на прага на зимата!
Нямам нужда от „бройки“, „мъртви души“, обикновени простаци и необикновени досадници…
Почвам ги – пък да видим кой кого!
Я да видим… Някаква ясновидка и всемирна спасителка иска да ми е приятелка. Подозирам, че звездите са й проговорили – че аз съм Избраният.
Да – аз съм! Избран съм да й кажа, че не е никаква ясновидка – щом не е могла да прозре, че съм прозрял намеренията й. Да ползва „стената“ ми като дъска за обяви… Айде мерси!
Хотел ХХХХ съжо желае да ми е приятел. Ами така е – като не останаха хора, ще се сприятеляваме с хотели, барове, фирми за превоз, превод и дори каузи за спасяването на водните бълхи…
… ама някой друг път. За сега ще си общувам само със човекоподобни.
Някаква силиконова гърла също ме желае. На снимката от профила съм с костюм и вратовръзка. За мацки като тази (с 400 кубика в циците и само половин – в черепната кутия) това явно означава, че имам и сметка в швейцарска банка. Или поне виличка край някой язовир…
Сори, бейби! Ако беше малко по-наблюдателна, щеше да видиш, че на нито една от снимките ми не съм с дебел ланец. Даже и снимка с пура нямам. Или пред БМВ…
Значи просто не сме един за друг… (избърсвам си очите).
Друга гърла пък даже се написала като „Българската Барби“. Аз обаче не съм „Българският Кен“. България има по-голяма нужда от българския Кенеди, но това барбито няма как да го разбере. Щото на всички снимки е направила муцка тип „кокошо дупе“. А кокошките са известни с много неща, но интелектът не е между тях.
Бай-бай, бейби! (избърсвам си лигите)
Малко ми стана тъжно. Може пък да не съм прав?! Не е правилно да съдя за хората само по опаковките…
Размеквам се и давам втори шанс на следващото барби. Преди да я изтрия от приятелите си влизам в профила й. Не чета дълго. Курсорът сякаш сам се стрелка към бутона DELETE…
Все пак, давам шанс и на следващия нарочен за прочистване. Влизам пак в профила и този път гледам какво е публикувала въпросната персона на стената си, т.е. какво я вълнува. От видяното се заричам занапред просто да се доверявам на вътрешния си глас. И пак посягам към онзи бутон…
Трети шанс – да ти видя снимките. Браво! Снимал си се с фолк-певица. Два пъти! И веднъж с Бойко Борисов…
Не, че нещо… ама предчувствам, че няма как да имаме общи теми за разговор. Засега чао!
Следващият ми бъдещ бивш „приятел“ пък даже няма снимка. Вместо това – някаква друга картинка.
Такива направо не ги трая! Крият си физиономиите и така ме карат да си мисля, че или е някой Квазимодо ( в което няма нищо лошо, щото и аз не съм пръв красавец, ама поне съм честен спрямо останалите) или има някаква причина да не го разпознаят истинските му приятели и познати. Което пак намирисва лошо…
Айде, чао и на теб! Ако решиш да играеш честно – пак заповядай!
Междувременно получавам нова покана. Този път не директно за приятелство. Някоя си Х ми препоръчва някой си У за приятел. Ама не казва защо…
И аз няма да й се обяснявам. И двамата – у лево! Строг, но справедлив…
Оня тънък глас пак почва да ми дълбае отвътре. Бил съм лош и невъзпитан. Врачански простак!
Държал съм се като Сталин…
Моля, моля! Сталин ги е пращал на разстрел. Или в Сибир.
Аз – тези, дето не ми харесват – ги пращам само в кошчето. Мое право си е… 😛
Обаче се поуморих. Всяко п(р)очистване изморява…
Ще взема да си почина малко.
Но утре пак!
Айде чао и на вас! 😉
httpv://www.youtube.com/watch?v=7O7zZDNBKks
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Пламбо, да си турна една снимка тогава, за да не се отзова у лево или в средния кош 🙂
Ти си в друга графа, споко! 😉
Пламенеееее 🙂
Не е честно, защото изтри приятелството ни с лека ръка!!!
30 профила бях направил, само за да съм приятел с теб 🙂
Значи ти си бил! Подозирах аз, че тази мацка, дето ми писа на лични, че иска дете от мен или е късогледа, или е малоумна…или е някой габровец, дето се опитва да ми скрои номер! 😀
Аз като си нямам снимка ще ме мяташ ли в кошчето?
Четох наскоро един виц. „Имам над 2000 приятели във фейсбук. От тях 2-3 са ми познати.“
Как ще те мятам в кошчето – ти луда ли си?
Пазя си кръста… 😀
Хи-хи-хи.
Дааа, ще ти е доста трудничко :)))
Не му се кефя на този фейсбук и това си е. Нито искам някой да ми става приятел, нито аз искам да се сприятелявам с някой. И без това рядко го отварям, а като го направя само спам, спам, спам…
А с 3000 просто нямам идея как се опрвяш:) Аз бих трила, даже без да гледам:)
Facebook е като…вибратор! 😀
В смисъл, че не може да замени истинското общуване – но може да го разнообрази! 😉
(Сега като го прочете това Майк Рам и пак ще ме обвини, че само за секс пиша…)
Някои се радват на повече, други – на по-малко …
Едни искат да си ги увеличват, други ги намаляват и трият.
Всъщност, ако си ги докарал до 3000, то изчистването на 20-30 едва ли ще ти реши проблема :о)
Според мен не си струва усилието. Ама ти явно си се заинатил :о)
Интересно, че чак сег си се сетил да разчистваш … 🙂 Какви ти три хиляди, аз съм твърдо решена повече от 150 приятели да нямам!
Какви са тия лигльовци, които нон-стоп теглят късметчета или играят някакви простотии, дет’ грам не ми дреме за тях … И всякакви колеги – познават те добре или не, хайде приятели във Фейсбук. Ооо, не, изтрих всички колеги, с изключение на 2-3 близки … Хайде де, ще ми надничат в личния живот – не е тяхна работа 🙂
А за картинките вместо снимки не съм съгласна (макар че аз лично съм със снимка), защото според мен може да е супер забавно, ако човек избере правилната картинка 🙂
Добре де… само не разбирам от какъв зор си ги адвал всички тези приятели?
Не ги познаваш на живо… надали познаваш и всички виртуално. Повечето хора разрешават някакъв бегъл поглед на профила им даже и да не си регистриран във фейсбук. Напълно достатъчен, за да прецениш искаш ли да си общуваш с този човек или не още щом получиш поканата за приятелство.
Не ми беше удобно да отказвам на хората покана за приятелство – само защото не слушам същата музика, например…
…поне досега.
Не мисля че има място за неудобство да отрежеш някой досадник който дори няма да разбере че си го отрязал просто защото днес е пратил покани за приятелство на поне 200 човека.
Във фейса не влизам. На половин година по един път. Обикновено се размотавам по форуми и блогове, но си имам избрани. А там вече те четат, но съм сигурна, че посетителите ти ще се увеличат и си заслужава. Има върху какво да се замисли човек, а е и необходима промяна. Човек може да е умен, но ни трябва и малко мъдрост. Всъщност се надявам да бъда разбрана правилно. Благодаря за което. 🙂