Мнозина твърдят, че в днешно време пустинята на бездуховността и невежеството се разраства и все повече тучни пасища се превръщат в пясъчни дюни. Не се наемам да твърдя така ли е наистина или нещата не отиват чак толкова на зле. Но ако приемем тази метафора за отправна точка, то в тази пустиня бавно, но и без колебание се движи един керван. А в дисагите на камилите от този керван се крият несметни богатства – но това не са злато и скъпоценни камъни. Това са книги…

Велики книги, книги оставили ярка диря след себе си… книги, заради които си заслужава да се прекоси всяка пустиня… книги, които са глътката жива вода за прежъднелите ни за чисто знание души…

Една от тези книги, несъмнено е „Най-великият търговец на света“.

Но всяка книга не може без две неща – без читатели, но и без автор.

Днешната ми шътокуа е за автора на тази велика книга – Ог Мандино.

Свикнали сме (погрешно) да възприемаме авторите на велики книги като някакви полубожества, които блестят от чистота и непогрешимост и осветляват с лъчистото си сияние пътя на нас, грешниците…

Истината обаче е, че повечето велики писатели са били „блудни синове“ и са преминали през доста сериозни и драматични перипетии, за да достигнат в крайна сметка до прозренията, превърнали произведенията им в класическите творби, които ние днес си мислим, че познаваме.

Какво, например, бихте си помислили за човек, който пътува от град на град, за да продава застраховки (някои вече се досетиха защо ми е любимец), прекарва почти всяка вечер в различни барове и в крайна сметка се превръща в алкохолик, който впоследствие е напуснат от съпругата си, която отвежда със себе си и единственото им дете?

Странно ли е, че този човек стига и до опит за самоубийство? За наше щастие – неуспешен.

Да, този човек е същия Августин („Ог“) Мандино. Същият неуспял самоубиец, който „случайно“ попада на книгите на У.Клемент Стоун, Наполеон Хил и Емет Фокс. И това променя живота му завинаги.

Същият този Ог Мандино решава също да стане писател. И благодарение на това негово решение, над 50 милиона души по целия свят също, малко или много, променят съдбините си – след всяко прочитане на „Най-великият търговец на света“ и останалите бестселъри от същия автор.

Лично за мен, това е една от най-вдъхновяващите книги на света. Чел съм я поне 3-4 пъти. Но това не е достатъчно…

Такива книги трябва да се четат нееднократно. Трябва да посягаме към тях всеки път когато се почувстваме като прежъднял скитник, изгубен в безкрайните дюни на една бездуховна пустиня.

Ето защо:

Днес започвам нов живот.

Днес свалям старата си кожа ,страдала твърде дълго от контузиите на неуспеха и раните на посредствеността.

Днес се раждам отново, а родното ми място е лозе, в което има плодове за всички.

Днес ще бера гроздовете на мъдростта от най-високите и най-богатите лози, защото са засаждани поколение след поколение от най-мъдрите предшественици на моята професия.

Днес с наслада ще опитам вкуса на гроздето от тези лозя и наистина ще погълна зародиша на успеха, скрит в него. И в мен ще покълне нов живот.

Избраното поприще е отрупано с възможности, но е изпълнено със съкрушение и огорчение и, ако телата на неуспелите се натрупваха едно върху друго, купът щеше да хвърля сянка върху всички пирамиди в света.

Но аз няма да се проваля като другите, защото сега в ръцете си държа картата, която ще ме води в опасните води към бряг, до вчера бил само една мечта.

Моята награда за борбата няма да е вече неуспехът. Както природата не е предвидила тялото ми да търпи болка, точно така не е предвидила животът ми да търпи неуспех. Неуспехът, подобно на болката, е чужд в живота ми. В миналото го приемах, както приемах болката. Сега го отхвърлям и съм готов за мъдростта и принципите, то ще ме изведат от сянката към светлината на богатството и щастието много по-далеч и от най-чудатите ми мечти —дори златните ябълки от градината на Хесперидите ще ми се струват само една заслужена награда.

Времето учи на всичко живеещия вечно, но аз не разполагам с лукса на вечността. И все пак в определеното ми време трябва да упражнявам изкуството на търпението, защото природата никога не действа прибързано.

…В действителност единствената разлика между успелите и неуспелите се крие в различните им навици. Добрите навици са ключ към пълен успех. Лошите навици са отворена врата за неуспеха. Така че първият, предхождащ всички други, закон, на който ще се подчиня, е: Ще създам добри навици и ще стана техен роб.

Като дете бях роб на импулсите си; сега като всички възрастни хора, съм роб на навиците си. Отказах се от свободната си воля в полза на натрупваните с години навици, а делата в досегашния ми живот вече са начертали път, заплашващ да ограничи бъдещето ми. Действията ми се ръководят от желания, страст, предразсъдъци, алчност, любов, страх, обкръжение, навици — а най-лошият от всички тези тирани е навикът. Следователно, ако трябва да бъда роб на навик, нека да съм роб на добри навици. Лошите трябва да се изкоренят и да се подготвят нови бразди за добро семе.

Ще създам добри навици и ще стана техен роб.

…

Ето как се заражда нов и добър навик — едно действие стане ли лесно чрез повторение, се изпълнява с удоволствие, а щом е удоволствие, в човешката природа е да го изпълнява често. Тогава то става навик, а аз — негов роб, и това е моето желание, щом навикът е добър.

Днес започвам нов живот.

Откъс от „Най-великият търговец на света“ от Ог Мандино