Понеделник сутрин

„Мразя понеделниците!“. Тази фраза – под една или друга форма, с различни картинки на полусънени котки, кучета или хора – ще преобладава в news feed-а на вашия Фейсбук профил. А оттам – и в подсъзнанието ви.

Денят на луната (Moon Day – съкратено Monday) безспорно е най-мразеният ден от седмицата. И на пръв поглед е обяснимо защо.

Не знам дали сте се замисляли, обаче, че има и хора, които не мразят понеделниците. Просто защото обичат живота си, обичат работата си, обичат това, което правят и – не на последно място – обичат себе си.

Няма да се правя на светец. Има понеделници, в които и аз се чувствам като другите. Разбирай – кисел, недоспал и проклинящ земя и небо и цяла вселена…

Но те (ми) се случват сравнително рядко. По-често гледам на понеделниците като на шанс. За ново начало.

А на живота си гледам като на възможност. Да съм нещо повече (разбирай – по-добро) от това, което съм бил вчера.

Затова обичам понеделниците. Както и всички останали дни от седмицата – но все пак понеделниците са специални.

Понеделникът е поне делник. Разбирай – ден за дела. Велики дела… (Защо пък не?).

Дори и да не са велики, достатъчно е да съм добър. Със себе си, но и със всеки „звяр и природа“, с които ще ме срещне Съдбата през настъпващата седмица.

Въпрос на избор. Въпрос на гледна точка. Въпрос на нагласа.

Другото е да се носиш по течението…

Като жив труп, който през по-голямата част от живота си просто се е преструвал, че живее…

Не знам за вас – но на мен още ми се живее!

Днес.

С нова мечта, с нова надежда, с нова любов, с ново сърце…

httpv://www.youtube.com/watch?v=fkZ9oKIOHiY