Знаете ли коя е мерната единица за Любов? Ще ви изненадам с отговора си…
Но може и малко да ми се разсърдите. Защото, ако погледнете на собствените си действия и любови – от ъгъла, за който ще ви разкажа след малко – може и да не сте много доволни от видяното.
Даже е възможно леко да се подразните и да обвините мен за грозната картинка… (Другият лесен изход е да определите всичко в тази публикация за пълни глупости – просто защото ако е така, няма да ви се налага да се променяте).
Каквито и да са рисковете, тази шътокуа ще я има. С надеждата, че все за някой ще е полезна…
Защото в нея става дума за две изключително важни неща. Първото от които се нарича Любов.
Всеки човек обича нещо и някого. (Това важи дори за тези, които най-много обичат да мразят). Бием се в гърдите, че обичаме децата си, половинката си, родителите, приятелите, работата, любимия отбор… и още десетки и стотици други неща. Но нека да пресметнем дали това отговаря на истината или само се заблуждаваме!
Точно така – да пресметнем! Ако ви се вижда странно, че любовта може да се пресметне, сега е момента да ви разкрия и кое е второто важно нещо в днешната ни шътокуа: Времето.
Сега вече е лесно да сглобите пъзела на това, което се опитвам да ви убедя:
ЛЮБОВТА СЕ ИЗМЕРВА С ВРЕМЕ!
И то не просто време, което някак си е отминало. Примерно: „Обичам я, защото сме заедно от 12 години!“.
Тц. Това са празни приказки! Думи на вятъра…
Любовта ни – към някого или нещо – се измерва с времето, което сме отделили на този човек или занимание. Времето, през което вниманието ни е било посветено изцяло на този човек (а не просто сме седели до него на дивана и сме гледали заедно филм по телевизията) или времето, погълнато изцяло в нещо, на което сме се посветили…
А сега да направим все пак сметките:
- ОБИЧАМ ли половинката си? Колко ВРЕМЕ й посветих днес? Повече ли от времето за смешни реклами в YouTube?
- ОБИЧАМ ли децата си? Днес колко ВРЕМЕ бяхме заедно? Дали не прекарах доста повече часове с непознати във Facebook?
- ОБИЧАМ ли работата си? Дали й отделих днес достатъчно ВРЕМЕ, за да науча нещо ново и да стана още по-добър професионалист? Или я карах пак „по течението“ – колкото да мине работния ден?
Казах ви, че картинката може и да не ви хареса…
Но тези сметки не са окончателни! Денят още не е свършил, а и утре Вселената ще ви даде щедър кредит от още цели 24 часа ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ.
Ако не сте доволни от сегашната си самооценка на това за какво „харчите“ времето си – още не е късно да я преосмислите и да подарите минутите си на хора и неща, които наистина го заслужават!
Забравете за „убиването“ на времето – с глупости и безсмислени занимания! Времето не умира. За разлика от хората…
Никой не знае със сигурност колко още време има. Но със сигурност – дори да живеем 100 години – пак ще се оплакваме, че времето не ни стига.
Затова – използвайте времето си мъдро! За нещата, които НАИСТИНА обичате…
Почти всички останали около вас ще се опитват да откраднат от времето ви – за техните си цели. Не им позволявайте!
Слушайте само собственото си сърце и никога не бъдете като стадото!
(Искрено се надявам времето ви тук да не беше загубено!)
httpv://www.youtube.com/watch?v=RNvgXJdZJZY
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Прекрасно начало на деня! Не зная как успяваш, но във всичко, което публикуваш, намирам поне по едно зрънце, което ме кара да се усмихвам през целия ден :-)))))))))))))))
ОБИЧАМ да го правя – и затова му давам толкова голяма част от ВРЕМЕТО си! 😉
Това,че всеки ден ,започва с твоя статия,която чета не означава любов,но се радвам да отделя това време защото за мен е полезно удоволствие.Продължавай така.
Може да не е любов – но ми стига и да е обич! 🙂
Обичам да чета смислени неща,които докосват душата ми,ти често го постигаш,както и с тази статия.
Преди известно време по един тъжен повод си направих равносметка и реших ,че не обичам да губя ,особено времето си и затова се опитвам всеки миг от живота ми да бъде осъзнат и посветен на някой или на занимания ,които обичам.Трудно е,но се постига.
Щом е трудно – значи си заслужава! 😉
?….a bai Ganio rekyl:
-Az obi4am mama, jenata i lubovnicata gi…..
:)))
…no i tova e do vreme….!
Бай Ганьо винаги е имал широко сърце…
Страхотна статия. Поздравления!
Благодаря, Нина! Аз бих я определил само като страшничка… 😉
Хм….. доста сложни обстоятелства понякога могат да разколебаят много хора! Как ли би си отговорил един моряк на тези въпроси прекарвайки по 6 месеца на рейс!? 🙂
Хм, я не се занимавай с любовта, а. Остави хората да обичат както намерят за добре. Дали ще споделят време като теб на любимия човек или нещо друго си е техен проблем. Не е толкова страшно това което си писал. Обичаш да поучаваш, добре. Само, че зависи кой. 😉
…mi kefi6 me!!!
Възможно е. И аз се кефя понякога на някой. Случва се. Някак по-интересно става и ти е весело, че някъде нещо те кефи. 🙂
Хм, я не се занимавай с мен! Остави хората да пишат както намерят за добре… 😛
Я, ама не се занимавам с теб. Пиши си. Блога си е твой. Ти що ме слушаш. 😉
Почти съм съгласна с гореизложеното, само че ще си позволя да добавя нещо.Според мен не е нужно винаги да си до човека и нещото, което обичаш, за да му доказваш колко много не можеш без него.Направените неща, които не се виждат, но се усещат, понякога са много по-ценни от демонстрациите.Да обичаш някого или нещо, според мен означава да правиш всичко възможно добро за него и в никакъв случай да не искаш той да страда.
Напоследък мойте наблюдения обаче показват, че все повече материалното взема връх над духовното.Да, времето е такова ,трудно, но ако помислим малко повече за другите, отколкото за нас, дали няма да сме по-щастливи?
Почти съм съгласeн с гореизложеното, само че ще си позволя да добавя, че никъде не съм твърдял, че „е нужно винаги да си до човека и нещото, което обичаш, за да му доказваш колко много не можеш без него“… 😉
С риск да стана досадна, все пак ще уточня нещо.Замисълът на всичко писано по – горе от Вас, е че малко време отдаваме на любимите хора или неща.По този начин ние не достатъчно им показваме колко ги обичаме.Това според мен е необходимо, но не достатъчно условие да обичаш някого или нещо.Може да ти се случи събитие, един път в живота ,което яко да те разтърси,така че да не можеш вече никога да го забравиш.А иначе за загубеното време съм съгласна – по-добре да живеем по-смислено, отколкото само да живуркаме.
Намигването ми не беше току-така… 😉
Е, съжалявам, но обикновено съм винаги опонент и противореча когато чуя,че материалното взима връх над духовното. „Не всичко е пари, приятелю, не всичко е … пари…“ – Лили Иванова.
https://vbox7.com/play:d9769601
Напротив Галя, доколкото виждам, Вие сте на моя страна в случая.Между другото, когато стане въпрос за пари и аз се сещам за тази песен…
Времето е количествен показател, Плам, но тъй като тече в нас, а не извън нас, то има и качествена характеристика. Не е важно колко време си отделил на любовта си, а как това време е въздействало на тази любов.
А според мен и първото е важно…
Любовта е това, Любовта е онова, тя има такъв и онакъв критерий, параметър, характер, качества, количества, ала бала 🙂
В любовта мисля няма ясни граници и критерии, те са размити. Дори и за времето. Останалото е само нашето желание да има такива, защото се живее по-лесно /уж/
Любовта е и това – и онова. Но само от време на време… 😉
колко време отделих? хм…интересно,дали да отделя десет часа на любимия си син днес,но той е на 15г.Аз бих му ги отделила,дори копнея за това,само че той какво мисли по въпроса?Дали ако аз му отделя това време,защото мога и искам ще му оставя въздух да обичай той и някой друг освен мен – приятели,работа,момиче .Смятам,че не се мери любовта – просто я давай – те разбират и децата,за които не намираме достатъчно време/а колко е достатъчно?/ и хората, които са далеч от нас.
Когато човек дава (или прави) любов – не трябва да си гледа часовника. Още по-малко – да включва хронометъра!
За друго иде реч… 😉
Ето нещо за любов, но предупреждавам: ако на някой сърцето му е слабо да не слуша. Крис Исаак е много сърдечночувствителен ….. 😉
https://www.vbox7.com/play:1a442ba1