Знаете ли коя е мерната единица за Любов? Ще ви изненадам с отговора си…
Но може и малко да ми се разсърдите. Защото, ако погледнете на собствените си действия и любови – от ъгъла, за който ще ви разкажа след малко – може и да не сте много доволни от видяното.
Даже е възможно леко да се подразните и да обвините мен за грозната картинка… (Другият лесен изход е да определите всичко в тази публикация за пълни глупости – просто защото ако е така, няма да ви се налага да се променяте).
Каквито и да са рисковете, тази шътокуа ще я има. С надеждата, че все за някой ще е полезна…
Защото в нея става дума за две изключително важни неща. Първото от които се нарича Любов.
Всеки човек обича нещо и някого. (Това важи дори за тези, които най-много обичат да мразят). Бием се в гърдите, че обичаме децата си, половинката си, родителите, приятелите, работата, любимия отбор… и още десетки и стотици други неща. Но нека да пресметнем дали това отговаря на истината или само се заблуждаваме!
Точно така – да пресметнем! Ако ви се вижда странно, че любовта може да се пресметне, сега е момента да ви разкрия и кое е второто важно нещо в днешната ни шътокуа: Времето.
Сега вече е лесно да сглобите пъзела на това, което се опитвам да ви убедя:
ЛЮБОВТА СЕ ИЗМЕРВА С ВРЕМЕ!
И то не просто време, което някак си е отминало. Примерно: „Обичам я, защото сме заедно от 12 години!“.
Тц. Това са празни приказки! Думи на вятъра…
Любовта ни – към някого или нещо – се измерва с времето, което сме отделили на този човек или занимание. Времето, през което вниманието ни е било посветено изцяло на този човек (а не просто сме седели до него на дивана и сме гледали заедно филм по телевизията) или времето, погълнато изцяло в нещо, на което сме се посветили…
А сега да направим все пак сметките:
- ОБИЧАМ ли половинката си? Колко ВРЕМЕ й посветих днес? Повече ли от времето за смешни реклами в YouTube?
- ОБИЧАМ ли децата си? Днес колко ВРЕМЕ бяхме заедно? Дали не прекарах доста повече часове с непознати във Facebook?
- ОБИЧАМ ли работата си? Дали й отделих днес достатъчно ВРЕМЕ, за да науча нещо ново и да стана още по-добър професионалист? Или я карах пак „по течението“ – колкото да мине работния ден?
Казах ви, че картинката може и да не ви хареса…
Но тези сметки не са окончателни! Денят още не е свършил, а и утре Вселената ще ви даде щедър кредит от още цели 24 часа ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ.
Ако не сте доволни от сегашната си самооценка на това за какво „харчите“ времето си – още не е късно да я преосмислите и да подарите минутите си на хора и неща, които наистина го заслужават!
Забравете за „убиването“ на времето – с глупости и безсмислени занимания! Времето не умира. За разлика от хората…
Никой не знае със сигурност колко още време има. Но със сигурност – дори да живеем 100 години – пак ще се оплакваме, че времето не ни стига.
Затова – използвайте времето си мъдро! За нещата, които НАИСТИНА обичате…
Почти всички останали около вас ще се опитват да откраднат от времето ви – за техните си цели. Не им позволявайте!
Слушайте само собственото си сърце и никога не бъдете като стадото!
(Искрено се надявам времето ви тук да не беше загубено!)
httpv://www.youtube.com/watch?v=RNvgXJdZJZY





Прекрасно начало на деня! Не зная как успяваш, но във всичко, което публикуваш, намирам поне по едно зрънце, което ме кара да се усмихвам през целия ден :-)))))))))))))))
ОБИЧАМ да го правя – и затова му давам толкова голяма част от ВРЕМЕТО си! 😉
Това,че всеки ден ,започва с твоя статия,която чета не означава любов,но се радвам да отделя това време защото за мен е полезно удоволствие.Продължавай така.
Може да не е любов – но ми стига и да е обич! 🙂
Обичам да чета смислени неща,които докосват душата ми,ти често го постигаш,както и с тази статия.
Преди известно време по един тъжен повод си направих равносметка и реших ,че не обичам да губя ,особено времето си и затова се опитвам всеки миг от живота ми да бъде осъзнат и посветен на някой или на занимания ,които обичам.Трудно е,но се постига.
Щом е трудно – значи си заслужава! 😉
?….a bai Ganio rekyl:
-Az obi4am mama, jenata i lubovnicata gi…..
:)))
…no i tova e do vreme….!
Бай Ганьо винаги е имал широко сърце…
Страхотна статия. Поздравления!
Благодаря, Нина! Аз бих я определил само като страшничка… 😉
Хм….. доста сложни обстоятелства понякога могат да разколебаят много хора! Как ли би си отговорил един моряк на тези въпроси прекарвайки по 6 месеца на рейс!? 🙂
Хм, я не се занимавай с любовта, а. Остави хората да обичат както намерят за добре. Дали ще споделят време като теб на любимия човек или нещо друго си е техен проблем. Не е толкова страшно това което си писал. Обичаш да поучаваш, добре. Само, че зависи кой. 😉
…mi kefi6 me!!!
Възможно е. И аз се кефя понякога на някой. Случва се. Някак по-интересно става и ти е весело, че някъде нещо те кефи. 🙂
Хм, я не се занимавай с мен! Остави хората да пишат както намерят за добре… 😛
Я, ама не се занимавам с теб. Пиши си. Блога си е твой. Ти що ме слушаш. 😉
Почти съм съгласна с гореизложеното, само че ще си позволя да добавя нещо.Според мен не е нужно винаги да си до човека и нещото, което обичаш, за да му доказваш колко много не можеш без него.Направените неща, които не се виждат, но се усещат, понякога са много по-ценни от демонстрациите.Да обичаш някого или нещо, според мен означава да правиш всичко възможно добро за него и в никакъв случай да не искаш той да страда.
Напоследък мойте наблюдения обаче показват, че все повече материалното взема връх над духовното.Да, времето е такова ,трудно, но ако помислим малко повече за другите, отколкото за нас, дали няма да сме по-щастливи?
Почти съм съгласeн с гореизложеното, само че ще си позволя да добавя, че никъде не съм твърдял, че „е нужно винаги да си до човека и нещото, което обичаш, за да му доказваш колко много не можеш без него“… 😉
С риск да стана досадна, все пак ще уточня нещо.Замисълът на всичко писано по – горе от Вас, е че малко време отдаваме на любимите хора или неща.По този начин ние не достатъчно им показваме колко ги обичаме.Това според мен е необходимо, но не достатъчно условие да обичаш някого или нещо.Може да ти се случи събитие, един път в живота ,което яко да те разтърси,така че да не можеш вече никога да го забравиш.А иначе за загубеното време съм съгласна – по-добре да живеем по-смислено, отколкото само да живуркаме.
Намигването ми не беше току-така… 😉
Е, съжалявам, но обикновено съм винаги опонент и противореча когато чуя,че материалното взима връх над духовното. „Не всичко е пари, приятелю, не всичко е … пари…“ – Лили Иванова.
https://vbox7.com/play:d9769601
Напротив Галя, доколкото виждам, Вие сте на моя страна в случая.Между другото, когато стане въпрос за пари и аз се сещам за тази песен…
Времето е количествен показател, Плам, но тъй като тече в нас, а не извън нас, то има и качествена характеристика. Не е важно колко време си отделил на любовта си, а как това време е въздействало на тази любов.
А според мен и първото е важно…
Любовта е това, Любовта е онова, тя има такъв и онакъв критерий, параметър, характер, качества, количества, ала бала 🙂
В любовта мисля няма ясни граници и критерии, те са размити. Дори и за времето. Останалото е само нашето желание да има такива, защото се живее по-лесно /уж/
Любовта е и това – и онова. Но само от време на време… 😉
колко време отделих? хм…интересно,дали да отделя десет часа на любимия си син днес,но той е на 15г.Аз бих му ги отделила,дори копнея за това,само че той какво мисли по въпроса?Дали ако аз му отделя това време,защото мога и искам ще му оставя въздух да обичай той и някой друг освен мен – приятели,работа,момиче .Смятам,че не се мери любовта – просто я давай – те разбират и децата,за които не намираме достатъчно време/а колко е достатъчно?/ и хората, които са далеч от нас.
Когато човек дава (или прави) любов – не трябва да си гледа часовника. Още по-малко – да включва хронометъра!
За друго иде реч… 😉
Ето нещо за любов, но предупреждавам: ако на някой сърцето му е слабо да не слуша. Крис Исаак е много сърдечночувствителен ….. 😉
https://www.vbox7.com/play:1a442ba1