Интервю с Мел Гил (втора част)

Вчера ви предоставих първата част от специалното интервю на доктор Мел Гил за читателите на БЛОГАТСТВО. Днес може да се насладите и на втората част на същото това интервю:

Пламен Петров: Сега сте в България вече за четвърти път. Промени ли се усещането ви за страната и хората, в сравнение с първия път?

Мел Гил: Промяната стана още при първото ми посещение. То продължи само 4-5 дни. Решихме да отидем до Сливен, за да се срещнем с Георги Лозанов. Пътувахме с кола до там, заедно с издателя ми. Тръгнахме по тъмно, рано сутринта.  Когато се развидели и видях планините в далечината, направо бях замаян от красотата им. Изпитах едно странно усещане, за което още е рано да говоря, но чувството беше все едно съм бил тук преди…

Имахме само един ден да се видим с Георги и след това трябваше да се връщаме обратно за още една среща с читатели. Когато се качих в самолета за да си тръгна, ме налегна една странна носталгия. Все едно оставям тук нещо скъпо…

А какви са вашите планове, свързани с България?

Снощи имахме среща – с моя български екип. Аз ги наричам моята великолепна четворка…

Нещата, които планираме в България са много сериозни и разнообразни като дейност. Няма да се конкурираме с никой, но ще работим съвместно с най-добрите на местния пазар, а може би от тук ще тръгнат и някои неща, които ще излязат извън пределите на България.

Хората, с които работя тук са изключително талантливи и ние се учим един от друг, тъй като има много области, в които аз самия имам много да науча.

Следващият ми въпрос е за Сертификационна програма за Майстор–обучители и с какво това обучение в България беше по-различно от другите ви такива семинари в други страни?

Този семинар е еднакъв – навсякъде по света.

Може би малко ме изненада чувството за хумор на участниците в моя семинар. В много държави хората не биха били толкова смели в разказването на по-пикантни вицове, например…

Кое най-много ви впечатли в България?

Красотата на това място. Природата…

Иначе хората са еднакви навсякъде по света. И са еднакво нещастни и депресирани и тук, и в Китай, Сингапур, Америка и на което и да е друго място… Няма голяма разлика.

Може би разликата е, че тук при вас, нещата, които ви карат да се чувствате депресирани са по-първични. Брачните взаимоотношения са голям проблем навсякъде по света в днешно време. Разводи, раздели, процентите скачат до небето…

Много често хората не се разделят официално не престават и да живеят заедно на практика. Спят в различни стаи и т.н.

Има много проблеми…

Направи ми впечатление, че у вас някои хора дори не крият извънбрачните си връзки, а го правят някак си открито. Обикновено тези неща се крият от очите на другите…

Това не би ме учудило за държави като Китай или САЩ, примерно, но съм доста учуден, че и в България вече е така.

Основните теми на моя блог са богатството и успеха. Какво е за вас богатството?

Имам много простичка дефиниция за богатство: да можеш да правиш каквото си поискаш, с който ти се иска, толкова често, колкото ти се иска, където ти се иска, по което и да е време.

А успеха?

Същото е.  Да постигнеш всички цели, които си искал да постигнеш. Това е.

И тези цели не са непременно свързани с пари. Всеки има своите цели – малки, средни или големи. Ако успее да ги постигне – значи е постигнал успех.

Как измерваме успеха? Примерно, вие по какво оценявате дали този Master Trainers семинар е бил успешен и колко успешен?

Всеки има индивидуална мярка за собствения си успех. За този курс, ние си бяхме поставили предварително определени цели и мога да кажа, че надминахме собствените си очаквания. Имахме дребни логистични проблеми, но товаси е съвсем в реда на нещата и не ни попречи да бъдем успешни.

Щастието равно ли е на успех?

Щастието е психологично състояние. И това състояние на ума се постига именно когато постигаме поставените си цели. Ако имаме дадена цел и успеем да я постигнем – тогава сме щастливи.

Какво мислите за блогирането като явление?

Спомняте ли си дневниците, които сме си водили като млади?  И всеки иска да надникне в дневника ти и да види какво си написал там…

Да имаш блог е като да имаш дневник. Съвременното общество става все по-воайористично и по-любопитно какво мислим за този или онзи.  Хората живеят живота на другите. Затова и има сайтове като YouTube…

Може би скоро аз самия ще си направя видео-блог.

Вашето пожелание към читателите на БЛОГАТСТВО?

Някой беше казал, че успехът това е да преминаваш от провал на провал и да продължиш с ентусиазъм. Желая им да продължат да четат твоя блог, заради чувството ти за хумор. А смехът, според мен, е тайната да опазим своя ентусиазъм.

Моето определение за провал е непостигане на целта. А какво правим когато не постигнем целите си? Ами опитваме отново…

Ако пак не успеем – опитваме още веднъж.

Ти като личност, а от там и твоя блог – дава на хората това чувство на хумор, което да им помогне да продължат напред дори и когато не са успели.

Аз лично не съм се смял така от доста време и наистина това интервю беше за мен неповторимо забавление.

Така че, моето послание към читателите ти е да споделят това забавление с приятелите си и всички други хора, на които държат – за да се забавляват и те!

СНИМКА: личен архив на д-р Мел Гил