Нова луна
Пълнолуние. Настъпва след броени часове. И отбелязва не само новата луна. Но и ново начало.
новолунието или новата Луна е, когато Луната остава невидима за нас земните обитатели. когато се ражда отново. а с нея и ние имаме шанс да започнем отначало. да се свържем със светлината вътре в нас. да помогнем на съдбата си, като я уведомим по подходящ начин и в подходящо време за това, което желаем да ни се случи…
Луната със сигурност не е само онова кръгло небесно светило, дало хляб на толкова поети и композитори. Луната е нашия спътник. А без спътник – всеки един от нас би се чувствал безкрайно самотен.
Луната е „виновница“ не само за стотици сонати и балади. Но и за приливите и отливите. На моретата и океаните. Но тъй като, ние самите сме съставени от доста проценти вода – бих предположил, че Луната е отговорна донякъде и за личните ни приливи и отливи.
Луната свети с отразена светлина. Светлината на Слънцето. Тя е тази, която ни вдъхва надежда, че Слънцето все пак ще изгрее, че не е изчезнало завинаги…
Луната би трябвало да бъде символ не само на любовната лирика, но и на житейската философия. Защото бива и пълна, и затъмнена, в различни фази, с различна големина, яркост… а понякога просто е скрита зад тъмни облаци…
А скоро ще е и нова. За да ни даде надеждата, че и ние можем да започнем отначало.
Дали наистина ще получим правото на още един шанс?
Дали поредният ни опит за щастие най-после ще бъде успешен?
Не чакай отговорите от Луната!
Всичко е в твоите ръце… Или сърце…
Но все пак, аз мисля, че Натали е напълно права:
„Вселената иска да сме щастливи“.
.
httpv://www.youtube.com/watch?v=tt8d3Shlfrg
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Ta Tя, Вселената ни е създала, за да сме щастливи! Представи си, ако бяхме предопределени нещастници – всичко щеше да е разруха, а Вселената не се нуждае от това. Всъщност, докато нашите предшественици са водили прост и щастлив живот е тържествувала хармонията в природата и в тях. Днес отново ги търсим, но се налага да положим повече усилия, да си прочетем добре урока, за да тръгнем към щастието, до което няма път, защото го носим в нас, пък все го търсим …просто доказателство за отсъствие на хармония с нас си!
…А Луната…всеки ден е Нова, но не всеки ден е пълна…
При мен пък е точно обратното… 😀
Пламене, харесва ми, че ни караш да погледнем на луната по различен начин.
Често ние изобщо не я забелязваме(освен в някои романтични вечери…), друг път я свързваме с наши неразположения и безсъние.
Но както казваш – луната може да бъде символ на житейска философия и да ни научи на много неща, както всъщност и всичко в природата.
Най-прекрасното е нейното периодично обновяване, когато след като е била почти изчезнала, започва отново да се пълни.
Защо и ние да не направим така – да се изчистим от негативното в нас и нещата, които ни спъват, а после да започнем да се пълним с нови мисли, с нови идеи и да станем нов човек – човекът, който желаем да бъдем.
Между другото – песента е страхотна! Слушах я докато четях и си пиех кафето. 🙂
Така е, Роси – Луната може да бъде мъдра учителка! Стига ние да сме добри ученици…
А Майк Олдфийлд почти няма лоши песни. 😉
Пламене,твоите писания са винаги точно в десятката.Вмомента съм в много труден период и те ми помагат и ме вдъхновяват.Благодаря ти.
Ако Ивайло Йотов е 92випуск на 54то, нека ми пише-violeta_nes@yahoo.com