Заб(л)огатяване
Точно преди 365 дни написах първата страница в своя „Капитански дневник“. Всъщност, това беше и първата ми публикация като блогър. И в нея чистосърдечно си признах, че всяко начало е трудно.
Споделих също, че:
„Да разширяваш границите на познанията и уменията си (с ясното съзнание, че никога няма да знаеш всичко) е не само благородно начинание. Това може да бъде и смисълът на живота или поне да доведе до един по-смислен живот…“
(Почне ли човек да цитира себе си – значи или се е взел прекалено насериозно, или наистина е много мъдър! При мене е второто, разбира се). 😀
Четири дни по-късно ви обещах, че последните ще станат първи. Е, не стана точно така… но поне вече съм на 66-то място в класацията на българските блогъри. А не на тогавашното… хиляда четиристотин и петнадесето…
Не, че цифрите (или класациите) някога са били за мен най-важните, но все пак, ето и малко статистика за 365-дневната ми блогърска кариера:
- 317 авторски публикации (включително и настоящата);
- 2 860 коментара (за които ви благодаря от сърце);
- 10 специални интервюта с много специални и интересни хора (със сигурност ще има и още);
- 2 основни ремонта на външния вид на сайта (първият беше през септември 2009, а последния – през януари т.г.);
- 1 BLOG CHALLENGE (обаче пък с 12 уникални издания… нищо, че не успях да спечеля нито веднъж);
За любителите на уеб-анализите – ето и малко статистика от Google Analytics (кликни на картинката, за да я видиш в пълен размер):
А ето и най-интересните публикации в блога – поне според оценката на читателите ми (в скобите е броят на прочитанията до този момент):
- Тайните на филма “Тайната” (15293)
- Най-доброто от Джим Рон (4658)
- 10 сайта… без които ще се изложим не само пред чужденците (4062)
- Притча за хъскито (3937)
- Най-голямата тайна – как да живеете живота, който заслужавате (3854)
- IN MEMORIAM: Спомен за Галя… (3428)
- Тест: “Гей ли си?” (3257)
- Топ 10 цитати за успеха (3228)
- 5 тайни на живота (като такъв) (2648)
- Дебрецен : Левски – в очакване на чудото (2631)
Толкова с измеримите стойности. А сега малко и за неизмеримите.
Преди 366 дни този блог беше само една идея. А желанието ми да бъда блогър приличаше повече на болна амбиция.
Днес вече мога да се нарека блогър без притеснения. (И без излишно самочувствие, разбира се – имам още много да уча, но това може само да ме радва… и амбицира).
Единственото, което направих за тези 365 дни беше да не се отказвам. Почти всеки ден публикувах по нещо ново (понякога и по два пъти на ден). Исках да разкажа на всички вас за нещата и хората, които са ме докоснали и впечатлили. За да ви докоснат и впечатлят.
Това – поне според скромното ми мнение и усещане – е същността на блогирането. Нищо повече…
И накрая – най-хубавото. Вие..
Без вас – хората, които сте мои гости тук, за малко или за повече – това място щеше да е празно, скучно и ненужно.
Често се оплаквам, че малко хора коментират или въобще ми дават някаква обратна връзка… но истината е, че такава връзка все пак има. И на нея се крепи желанието ми да продължа напред…
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА!
И наминавайте още по-често! 😉
Нека плаването да продължи – сега!
httpv://www.youtube.com/watch?v=u1v60FITAfY
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Честит първи рожден ден, г-н Петров (:-)- пожелавам ти още поне 100 блогърски години, защото определено ти си човек, който умее да пише и има какво да сподели – винаги 🙂
Аз досега само разгрявах… 😉
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Блогатство.сом! Още дълги години да си ни полезен, да ни веселиш и да се забавляваш ти самият!
Това все едно е писано за Филип Киркоров.. 😀
Да ‘илядиш! както казват бабичките. 🙂
Радвам се, че се присъедини към блогърското братство и му придаде своя уникален колорит. Давай все така!
Блогирането е във нас и ние сме в блогирането! 😉
(Ако блогирам – печели цял народ! Ако ме баннат – губя само акаунта си!)
Честит Рожден Ден, Пламене! Все пак, друго си е да си на 1 година, отколкото само на 1 ден, нали? Но това, което успя да направиш през нея е невероятно! Искрено те поздравявам и ти пожелавам все повече да радваш и да предизвикваш аудиторията си по начин, който владееш много добре, но ще става още по-добре, защото знам, че няма да влезеш в рутина, а ще продължаваш да си себе си с поглед към хората. И пийни едно днес, каквото обичаш, за свое здраве! Заслужаваш, дори и повече! 🙂
Честно да ти кажа, на тоя блог все още му липсват първите 7 години… 😉
Честита една година на капитанският дневник!! И все така интересни публикации!
Ще има и още по-интересни. Евентуално… 😉
Ха то стана време да се празнува,значи много неща са минали до сега!Аз съм щастлив,че се отбивам тук и давам своя Вот,и се срещам с много мнения,хора и събития…………….Благодарско и да може би Попътен вятар и да няма Пирати в морето ти!
…нито морски чудовища и немски подводници. 😉
Честит рожден ден! Желая ти много, много успешни блогърски години и един ден да си на първо място в класацията….
За мен е удоволствие да се отбивам в твоя блог..Успех!
Удоволствието, значи, не било изцяло мое… 🙂
Благодаря на всички за милите думи!
Попътен вятър на капитана!
Да ми духа…в платната! Мерси боку, разбираш ли! 😉
Любима песен, любим блог, любим приятел! Честит рожден ден БЛОГАТСТВО! Справи се повече от великолепно през първата си година, а едва сега прохождаш! УАУ!
Уау, а?!
Абсо-факинг-лютли! 😀
ЧРД на кораба!!! Попътен и все така търсещ нови приключения, които да споделяш с нас! 😉
Те някои направо не са за споделяне…
(Не знам дали ме четат малки деца, а ма жена ми и тъщата – със сигурност!) 😉
ЧРД на любимия ми блог 🙂
Попътен вятър и от мене и много нови читатели.
Ти що се правиш на ударена?! Всички разбраха кой е помощник-капитана вече… 😛
Това не пречи blogatstvo.com да си остава любимия ми блог 🙂
Честито Пламка,
С пожелания през следващата година на твоята рожба да умножиш десетократно показателите си.
С теб сме приятелю!
Дай Боже! 🙂
Тцъ, тцъ, тцъ…
1 година ли мина вече? Ами айде честито! Да ти носи много радост, удовлетворение, приятели и кеш (може и по банка) 🙂
Пу-пу-пу!!! Да не ми е уроки…
Честито, Плам! Страхотно развитие за само една година (някои и да проходят не успяват за толкова време, а други политате). Лети, приятел! Напред и нагоре!
Одеве си четох как съм писал преди време за майския бръмбар. И той като мене – с огромно тяло и малки крилца. Ама лети! 😉
10 интервюта и ни едно от тях с мен! :Р
Плански, да е жив и блога! Много трафик и много успех! :)))
Обичам когато жените сами си искат. Почукайте и ще ви се отвори! (Един циник твърди, че в оригинал било „Чукайте по-отворените!“).
Бъни, навита ли си (ми)? За едно интервю… 😛
Божеее… горе съм минала собствения си рекорд по писане на глупости!
Чай първо пак да ти честитя, ама с по-малко правописни грешки! Да се живи и здраве и ти и блога, да не ти секва инспирейшъна….
Иначе на теб винаги ше ти дам изпросено интервю, как! :)))
Дано да си падаш по нестандртни по..такова…въпроси… 😛
хахах трай ми! тъй де, шуут!
Във Враца „гарга не каца“, но „орлите живеят по скалите“.
Нищо не казах, но бъди здрав:)
:)))
Враца е лобно място за големите поети. Аз се махнах навреме… 😛
happy birthdsday to you (music)… подаръка ми към вас е чи няма да пея 😛 всичко най и творческо дълголетие ще ви пожелая
Пей – ама само наум! 😀
Колко бързо минава времето.
Честита Първа годишнина!
Минава, но не ни подминава! 😉
все по-добре и три фута под кила !
знаеш, че попътен вятър не пожелавам.
дори малко насрещен да има – за имунитет 😉
Бива и така – ние от духане не се плашим! 😉
Още един глас в мощния хор на възторжени блогъри и приятели – и понеже е на тъщата, държа да се брои поне за 3.
Честита годишнина! Напред и нагоре!
Май ми е време да мина в нелегалност… 😉
Пламене, честит първи блог-рожден ден! :))))
Ти си пример за успешен блогър, не само заради посочените статистики, но и заради едно много важно нещо, което си споменал по-горе – че не си се отказал!!!
Именно защото повечето блогъри пишат-пишат и после се отказват, затова са толкова малко успелите и толкова много – другите.
Пожелавам ти експоненциално нарастване на всички положителни показатели и да развиваш блога си с все същия (или по-голям) ентусиазъм и постоянство.
Поздрави и успех!
Борил
Благодаря, колега! Мога да издам, че и вие имате пръст в това да не се откажа… 😉
Пламене, не мислиш ли, че това е добър повод взаимно да се почерпим по бира??? :)))))
А ако имам дори и малък пръст в това, ти да не се откажеш и да бъдеш успешен блогър – това може само да ме радва и идва да каже, че първата (а и някои следващи) бира е/са от мен!!! :))))
Мисля…даже направо ЧУВСТВАМ че си напълно прав! И преглъщам… 😉