Най-жестоката тайна на успеха

 

poor-chickies-1Има една много мъдра притча – за орловото яйце, което (по някаква си причина) се търкулнало в полога с кокоши яйца. И в крайна сметка било мътено заедно с останалите. Излюпило се орлето и било отгледано от кокошката заедно с другите й пиленца.

Орлето си мислело, че е кокошка, ровило земята с клюн за да намери червеи и правило всичко останало, което се очаквало да прави всяка кокошка.

Но понякога – когато над двора прелитали птици – то изправяло глава към небето и душата му се изпълвала с един непознат копнеж. Искало да лети – там горе във висините. Да се рее на воля в простора…

…но знаело, че това не е работа за птиците от неговия вид. Кокошките не правили такива неща. Не били родени за полет във висините…

Краят на историята е поучителен, но и много тъжен. Орелът изживял целия си живот като кокошка.

И накрая умрял – без да знае, че всъщност е роден за полет.

Натъжихте ли се? И с право…

Може би разпознахте себе си в тази притча? Ако е така – и ако още сте живи – може би все още не е късно да осъзнаете дали сте родени за висините или да ровите в прахта.

Всеки човек иска да бъде успешен. И много хора вярват, че успехът ще ги „сполети“. Някой ден…

Но това едва ли ще стане – защото те само мечтаят за успеха, но не са наясно с неговата цена. (Или не са готови да я платят до стотинка).

Има една стара теория, която всъщност е просто поредният ненарушим вселенски закон. Тя – както повечето велики тайни – е умело маскирана от своята простота: нашата среда определя нашия живот.

Какво означава това на практика. Нека да направим едно интересно упражнение, чиито краен резултат ще ви смае.

Вземете един бял лист хартия. (Виждам как повечето от вас вече посягат не към химикалката или молива, а към компютърната мишка. Е, добре – може да направите този тест и на компютъра. Ако искате и в таблица на Excel – това не е най-важното).

А сега напишете на този лист имената на десетте човека от вашето най-близко обкръжение. Без значение дали тези хора са ви роднини, част от семейството ви, съседи, колеги, приятели… Просто десетимата, с които прекарвате най-голяма част от времето си. Хората, които са вашата ежедневна среда…

Срещу всяко име напишете месечните доходи на въпросното лице. (Горе-долу, приблизително, по ваша преценка, не е чак толкова важно да е с точност до втората цифра след запетаята…)

А сега съберете десетте суми и получената сума разделете на 10.

Хващам се на бас, че вашите собствени месечни доходи съвпадат или са много близко до полученото число!

Сещате ли се защо?!

Защото средата ни определя почти всичко в живота ни.

Ако хората в непосредственото ви обкръжение са бедни – шансът вие да сте заможен е почти нулев.

Ако повечето ви познати слушат чалга – вероятността вие да сте почитател на класическата музика е  нищожен.

Ако приятелите ви четат предимно жълта преса или въобще не четат – сигурно си мислите, че „Махалото на Фуко“ е някакъв еротичен филм.

И така нататък…

Дори и да не ви се иска да си го признаете – това е факт. Кажи ми какви са приятелите ти – за да ти кажа какъв си!

И ако сте в кокошарника, дори да сте роден орел – ще си умрете като бройлер. Най-големият ви успех може да бъде някоя реклама за KFC…

Не унивайте съвсем – изход има!

Но не за всеки. А само за тези, които са готови да понесат жестоката цена – да си сменят средата. Да променят обкръжението си. Да наклонят везните в своя полза и да променят уравнението…

Не можем да избираме родителите си и роднините си. Но приятелите си – можем.

И ако сегашните ви приятели не ви мотивират да ставате по-добри, по-стойностни, по-успешни… значи просто не са приятелите, които наистина заслужавате.

Тогава, просто ги сменете с други. Колкото и еретично да ви звучи това. И колкото и трудно и мъчително да бъде… Заслужава си!

Ако потърсите където трябва – със сигурност ще намерите хора, които се стремят към нещо повече. Ако следвате сърцето си, рано или късно ще попаднете на правилните хора. На тези, които ще ви мотивират, вдъхновяват и подкрепят по неравния и стръмен път към Успеха.

Този вселенски закон – че сме средно аритметично на средата си – важи с пълна сила и за нашите виртуални приятели. Дори и за нашите виртуални Учители.

Вместо да четете плиткоумна преса – четете книгите, които могата да ви направят по-богати (във всяко едно отношение)!

Вместо да гледате тъпите сериали – гледайте филмите, които ще въздигнат духа ви до нови измерения!

Вместо да се примирявате с учители, които само смучат захаросани истини от пръстите си – учете се от хората, които сами са изковали собствения си успех с двете си ръце (а не са прочели как стават нещата в книжките)!

Повярвайте ми – знам какво говоря!

Дълги години осъзнавах, че собствената ми среда не ме задоволява, не ме прави по-добър и по-щастлив. Но не събирах смелост да я променя. Та това са ми приятели от детинство, колеги от десетилетия,  дългогодишни познати… и прочее фалшиви извинения.

Но после – много бавно, но не и незабележимо – нещата някак си взеха да се променят.

В живота ми започнаха да се появяват (на пръв поглед – съвсем случайно) друг тип хора. Хора, с които ми беше интересно да общувам. От които всеки път научавах нещо ново. Нещо, което ме вдъхновява да променя посоката на собствения си живот…

И постепенно животът ми също се промени. Започнаха да ми се случват малки чудеса. Това, което правех започна да придобива смисъл. И да ми носи не само пари – но и удовлетворение.

За щастие – този процес все още продължава. Всеки ден чудесата стават все повече. И все по-значими.

И все повече такива стойностни хора започнаха да се появяват (вече знам, че не е никак случайно) в живота ми. И с всеки от тях се появяваше нов урок. Нова възможност. Нова мечта…

(От няколко месеца – съвсем не случайно – Съдбата ми даде шанс да имам и най-добрите учители. Като просто ме „сблъска“ с една онлайн система за личностно и професионално развитие. И най-светлите умове на човечеството изведнъж вече бяха само на един клик разстояние…)

Има много начини да допуснем чудесата на живота в сърцата си. И още повече извинения да не го направим.

Но един ден всички ще отлетим от този свят. Можем да го направим като орли… или като кокошки…

А сега просто се огледайте около себе си. Какво виждате?

Искате ли да е различно?!

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

30 коментара за “Най-жестоката тайна на успеха”

  1. Явор Имамов каза:

    Искам само да споделя относно приятелите,че понякога просто нямаш избор.Визирам себе си.Ако направя споменатия списък ще получа сигурно доход около средния за страната.Аз обаче живея с по-висок от средния за страната и то главно заради професията ми.Въпреки това по всякакъв начин мисля как да изкарам още малко средства допълнително от странична дейност защото ми е интересно и ми е като предизвикателство.В същото време никой от моите приятели не му се чува да се си мръдне пръста да направи нещо друго от това да се оплаква.На мен обаче това не ми пречи да имам желание както за нов бизнес,така и да се развивам както си искам.Вярно,че нямам с кого да споделям освен с жена ми,но това не ме демотивира.Като съм с приятелите се забавляваме и си говорим глупости:-),а като стане дума за допълнителни доходи не споделям с тях.
    Та казах,че няма избор.Няма когато си в малко населено място и не можеш да избираш от много хора с кого да дружиш.В моя случай приятелите са си приятели,а що се отнася за бизнес и по-високи от техните доходи аз съм си аз:-)

  2. Винаги имаме избор, Яворе! Това е най-голямата ни дарба. Но и най-голямата ни отговорност…

    Не приемай написаното от мен прекалено буквално. В никакъв случай не призовавам да се откажем от всичките ни приятели – само защото мислят или живеят по друг начин!

    Но имаме избора да контролираме по-внимателно с кого и на какви теми общуваме. Ако по цял ден слушаш само облакване от безпаричие, болести и липса на късмет – тези настроения ще се „самопрограмират“ и в собственото ти подсъзнание.

    Но и обратното работи. Ако повече време общуваш с хора, които вместо да се оплакват, търсят (и намират) начини да подобрят живота си, мисленето си, статуса си… тогава и ти ще се „заразиш“ малко или много от техния подход към живота.

    А това общуване може да бъде и „виртуално“. И под това понятие разбирам не само общуването в Интернет (както сега с теб си общуваме тук индиректно), но и книгите, които четеш, обученията онлайн, видео клипове, филми…

    Има много начини човек да си „вдигне“ средата и да се развива като личност.

    Който търси – намира! 😉

  3. Смятам, че човек след 20год. трудно намира истински приятели – общуването опира до общи интереси.Моята единственна приятелка, на която мога да вярвам е от ученическите години – финансовият и статут е доста по-различен от моя, но не мисля че това е в основата на приятелството.За купони, екскурзии ,и други забавления излизам с добри познати, които може и да ги усетя като приятели при определени ситуации.По принцип човек се ражда сам и умира сам.Ако е роден орел – не може да бъде кокошка – развитието и желанието за успех е заложено в него.А има и друг момент – разликата в отношението към развитието при мъжа и жената е ралично.Жените сме създадени да отглеждаме и възпитаваме децата и да сме ядрото на семейството.Не разбирам жените , които на всяка цена се отдават на кариера и като остареят си гледат дипломите и съжаляват , че нямат внучета и семейство.И другата крайност също не е за предпочитане.
    Духовното развитие няма много общо с материялното.Макар, че човек като работи усърдно винаги е добре финансово,ако има и добро образование.
    Вгледа се в себе си и намери пътя – той винаги съществува.

  4. Свилен Ангелов каза:

    Много вярно, Пламене! И много добре си го описал, имаш таланта да пишеш, да изразяваш чувствата и мислите си живо и цветно. Благодаря ти, че ми го припомни в подходящ момент 🙂

  5. Nora каза:

    За последно си направих това упражнение преди две години и дохода ми беше не приблизително, а точно усреднената стойност. Днес, обаче, реших отново да смятам, защото средата ми е променена – и какво да видя? Изненада! Хората околко мен изкарват в пъти повече от мен!

  6. […] приятелства не са за подценяване. Защото (както писах съвсем наскоро) хората, с които общувате ежедневно определят вашето […]

  7. melinik каза:

    Животът ни поднася изненади ,дори тогава когато мислиш ,че всичко е рутина и не може нищо ново да ти се случи,те връхлита някакво цунами ,че чак те отнася ,не в реалния ,а отвъд виртуалния свят . Притчата е поучителна ,и щом е притча тя е вярна ,НО в днешно време реалностите са много по различни ,действителността е много по разнопластова и сложна . Как да се отделиш от своята среда,а коя е твоята среда ,а кои са тези 10 души ,какви са те ,познаваш ли ги всъщност ,знаеш ли всичко за тях ,доходите им тези ли са действително .НЯКОИ показват привидно висок соц.статус ,други го прикриват …..ДЪЛГО ,много дълго може да се разсъждава ,но
    Знаете ли скоро имах рожден ден , годините на ,които станах са едни прилични и красиви за една жена и реших да сменя руслото в което се движих години наред ,влязох в една различна виртуална действителност ,мислех че политам и се движа нагоре ,а се оказа че съм летяла ,но,,,,надолу ,запознах се с хора ,които ме натовариха с привиден позитивизъм ,който с времето се оказа негативизъм
    макиавели е казал „ТОВА ,КОЕТО НЕ НИ УБИВА ,НИ ПРАВИ ПО СИЛНИ“

    • Няма универсални истини… Всяка си има ЕГН, важи само и единствено за конкретния човек (а и за конкретния момент).

      Универсални рецепти също няма (освен, че с такива реплики можеш почти винаги да бягаш от отговорност или от конкретни отговори на конкретни въпроси) 😉

      А на теб – добре дошла в клуба на мислещите блогаташи! 🙂

      Тук средата е подходяща. За определен тип хора…

  8. radislav каза:

    За съжаление (или не?) има огромна доза истина в думите ти…

  9. Прав си в това, че за да напреднеш, много често се налага не само ти да се промениш, но и да сменищ средата си, така че новата среда да ти позволява да утвърждаваш новата си индивидуалност. Аз даже не мисля, че това касае само приятелите, а всички около теб – понякога дори и най-близките.

    Аз мисля, че е хубаво да не се налага да търсиш изцяло нова среда. Все пак добре е да откриеш и че някой друг около теб иска да се променя в твоята посока или те възпирема променен…

    Не знам дали това е жестоко или е логична част от промяната. Доколкото касае взаимоотношенията с други хора, може да се тълкува и така. В повечето случаи даже става несъзнателно така че едва ли може да се нарече „жестоко“. А ако е осъзната промяна, защо трябва да е жестока?

  10. maria angelova каза:

    strashno silni dumi i nai ozadachenia moje da mu se povdigne duha.strahotno

  11. Цветана Петрова каза:

    Чета те като закон !Неумолим ,суров във истината си ,но страшно справедлив.

  12. Михаил Недков каза:

    Най-жестоката тайна на успеха
    Тя – както повечето велики тайни – е умело маскирана от своята простота: нашата среда определя нашия живот.
    Ти си страхотен майстор на думите Пламене, но този път не съм съгласен с теб така да определяш тайната- жестока…и по непълен начин 🙁
    Пропускаш най-важното нещо – именно успелите хора моделират своята среда, а не тя – тях, нали ?
    И упражнението ти за средната заплата също не е напълно вярно… 🙁 Направих го. ТИ загуби баса… 🙁
    Тези ми думи, обаче не трябва да те засягат. Тъкмо опонентите ни са тези, които стимулират нашето развитие, нали?
    С най-голямо уважение към труда , който полагаш в този сайт. Чета го редовно и го препоръчвам на всичките си приятели. Продължавай в същия дух!
    Михаил ( запознахме се на семинара на Браян Трейси… )

    • Тази тайна е „жестока“ само за определен тип хора, Мишо! Тези, на които не им стиска да разперят криле… 😉

      (кой бас?!)

      • Михаил Недков каза:

        Сега съм съгласен с теб. 🙂
        За „баса“- не разбирам дали се шегуваш или наистина се чудиш…Какво означават – „?!“ ?

        Благодаря ти за откровения отговор. 🙂

        Мишо

      • Не се шегувам – не се сещам какъв бас?

  13. Михаил Недков каза:

    „Хващам се на бас, че вашите собствени месечни доходи съвпадат или са много близко до полученото число!“
    Това са ТВОИТЕ думи, Пламене… 🙁
    Мишо

    • А, сега „стоплих“! 😉

      Принципно е възможно да има изключения (както във всичко друго), но съм убеден, че общата статистика е точно такава.

  14. Izabel Batova каза:

    Прекрасна статия! Аз съм съгласна напълно, че средата е определяща и се старая да си я подбирам 🙂 Наистина, когато сме обградени от успели хора, нашите мечти не ни изглеждат вече толкова непостижими, а точно обратното. А и се обграждаме от хора, които могат да ни помогнат да ги постигнем! 🙂

  15. Чудесна статия. Копирам си текста и го пращам в „Златен фонд“ – за бъдните поколения :)))) (това без майтап)

    Едно към едно е с това, което и както ми се случи и на мен (от края на 2005-та година насетне), когато започнах да създавам нови контакти без да се чувствам неловко, както допреди това.

    Създадох доста широк приятелски кръг, занимаващи се професионално или като хоби с най-различни дейности. Вярно, че някои са само познати, но имам и доста приятели.

    Един от „критериите“ (думата не е уместна тук) за „приятел“ за мен – това е човек, който искрено ще ти се зарадва на личните ти успехи, вместо да ги преглъща трудно и да си намира причина защо при него не се е получило.

  16. Зоркана каза:

    изобщо не знам доходите на хората около мен, дори не знам повечето от тях какво точно работят и ужасно се надявам, че стойността и успехът в моите очи няма да придобият материално измерение в този смисъл, който предлагаш

  17. Ангел каза:

    Много силна статия!

  18. Никола Николов каза:

    Много истинска статия. Искам да попитам г-н Петров за мнението му относно нашумелия филм „Тайната“ и дали наистина силата на въображението може да направи живота ни по-успешен

  19. Г-н Петров!
    Прочетох статията Ви „Най-жестоката тайна на успеха“, която ми направи много силно впечатление.
    Това е една не само изключително интересна, значима, актуална, но и безкрайно полезна тема за размисъл за всеки от нас, ако искаме да променим не само
    своята съдба, но и съдбата на Родината си, която заслужава НАЙ-ДОБРАТА СЪДБА НА СВЕТА за страданията, които е преживяла през годините, за търпението на народа ни в годините на робството, за вярата, Православната вяра на дедите ни, която сме опазили през вековете, въпреки превратностите на времето, в което сме живели!!!…

    Да, бях чула преди няколко години тази много мъдра притча, но разказана в по-друг вариант. Притчата – за орловото яйце, което (по някаква си причина) попаднало в полога с кокоши яйца, излюпило се малкото орле там, сред пиленцатата, и… станало като кокошките, ровейки и всеки ден нещо прд себе си, защото само това виждало, като пример…
    Но в сърцето си чувствало, че има по-рзлични желания, че това „вечно ровене в земята“ не му е присъщо. Един копнеж носело в сърцето си – да полети високо в синьото небе, защото небесният простор привличал винаги погледа му, но не виждало никоя кокошка около себе си, която да лети…
    Един ден обаче видяло един орел, който се реел на воля в синия простор. Трепнало нещо в сърцето му, събудил се с още по-голяма сила копнежът му към висините, размахало орелето крилцата си, литнало нагоре и… открило своя приказен свят сред волния полет в простора, сред своите събратя, орлите, от които било във възторг… Не съжалявало за кокошките, сред които се родило и израснало, и нямало желание да се върне сред тях / въпреки че ги обичало /, защото нищо добро не научило от тях, освен вечното и еднообразно ровене, ровене, ровене…

    Да, по-различен и напълно оптимистичен е краят на тази притча, разказана в този вариант…
    Тя напълно се отнася за нас, хората, които сме родени „да летим“ високо в синьото небе чрез мечтите си, превърнати в реалност; родени сме да достигнем до звездите, защото сме Деца на самия Творец, но… за голямо съжаление – не знаем това… Или по-точно – не вярваме в това…
    А всичко в живота на нас, хората, е толкова просто и толкова лесно, ако желаем да се променим, да променим живота си, да промени обществото си… Всичко това зависи само от нас – от нашия свободен избор! А правото да избираме, е най-хубавото, което Бог ни е дарил – свободата да бъдем себе си!!!…

    Всичко в тази статия е толкова хубаво, толкова вярно и толкова истинско – ВСИЧКО!
    И написаното в коментарите на автора, Пламен Петров, както и в почти всички останали коментари.
    Затова мога само ГОРЕЩО ДА БЛАГОДАРЯ на автора на статията за неговата искреност и обич към хората, за умението му да бъде ЛИДЕР, повеждайки след себе си тези, които желаят да изживеят живота си като орли, а не като… ко-кош-ки…

    Благодаря за хубавите думи на моята нова и чудесна приятелка Ели Зарева, която приех като дар от Бога, защото е изключително амбициозна, добра и чистосърдечна млада жена, в сърцето на която има много обич към хората, към красивото и възвишеното, но и много БЛАГОДАРНОСТ за малкото, което човек й е дал, а Благодарността е най-хубавото човешко качество, след смирението, което също й е много присъщо…

    Да, много се радвам, защото сърцето ми копнее за такива хора – „хора със сърца като Планета, пълни със любов към Красотата – хора символ светъл на Прогреса“, както се пее в една моя авторска песен…

    И сърцето на автора Пламен Петров е също такова сърце – пълно е с Любов към Красотата!!!

    Моля читателите да ми простят за толкова обширния коментар, но исках да споделя всички тези размисли, породени от статията на автора за тайната на успеха!

    С уважение!

    Кина Златева

  20. lnkl каза:

    Абсолютно вярно в първия коментар. Добра идея използвана за насочване в определен коловоз. А уж трябвало себе си да слушаш. Колко от читателите умеят да слушат наистина себе си ??Малцина.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes