Една притча, два задника и куп важни изводи…

 ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ ЗНАЕШ НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ЗНАЕШ ДА МИСЛИШ!

Притчата, за която ще стане дума е на пръв поглед от онези досадни истории, които хората си пращат като „верижни писма“. И изискват от получателите да препратят същото на всичките си приятели… което си е чист е-мейл тероризъм.

Но въпреки това, в тази история има много храна за размисъл. Убедете се сами:

Едно момиче попитало едно момче дали е хубава. И той казал…. “не”.

Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги… И той казал “не”.

Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал, а той отново отговорил с “не”.

Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й. Момчето я хванало за ръката и казало:

„Ти не си хубава, ти си красива. Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги. И няма да плача, ако ти си тръгнеш,… а ще умра!“

Не се сещам за по-нагледен пример за това, че не винаги това, което си мислим е това… което си мислим.

Всъщност – сетих се! Навремето излизах с едно момиче, с което вече бяхме стигнали до определено ниво на интимност. Но при една от срещите ни, тя подозрително се дърпаше и отклоняваше опитите ми да я целуна…

Аз, разбира се, се почувствах като попикано мушкато и реших, че тя вече не ме обича. Едва няколко часа по-късно истината лъсна: девойката просто беше ходила на зъболекар, сложили й някакво лекарство в зъба и тя се притеснявала, че устата й мирише неприятно…

Сега случката изглежда почти хумористично, но тогава никак не ми беше до смях. И съм сигурен, че всеки от нас е изпадал многократно в подобна ситуация. От едната или от другата страна на предразсъдъка…

Хубаво е когато – след няколко подобни преживявания – все пак се научим да не бързаме с изводите и заключенията. И вместо да си вадим прибързани мнения за дадена личност или ситуация – просто да попитаме какъв е проблема! Това е най-правилното, всъщност – единствено правилното решение!

Но много често въобще не се стига до уточняващи въпроси. Тълкуваме думите или действията на човека отсреща, според това, което вече си мислим, че означават.

И се превръщаме в нещо като военен трибунал – „разстрелваме“ връзки, приятелства или бизнес контакти… без съд и присъда.

Има една много хитроумна игра на думи с английския глагол assume („допускам“, „предполагам“, „вземам за дадено“). Въпросният афоризъм гласи следното:

ASSUME=to make an ASS out of U and ME!

Или казано по нашенски: „Когато предполагаш – превръщаш себе си и мен в задници!“ (По-чувствителните могат да заменят „задник“ с „магаре“, но смисълът си остава същия).

Въпреки богатия си личен опит, все още много често повтарям същата грешка – превръщам себе си и някой друг в задн…магарета.

И почти винаги последиците са неприятни. Няколко пъти се опарих по същата причина и в бизнеса. Мислех си, че знам какво ми е казал клиента и не се осмелих да задам уточнителни въпроси – и после се оказа, че съм сгрешил тотално в преценката на ситуацията.

Най-страшното е, че в 99% от случаите даже не си даваме сметка, че сме такива магарета. Защото е много трудно да се погледнем отстрани…

Точно в такива случаи имаме нужда от това някой да ни каже истината в очите. Аз имах този късмет – да чуя тази истина за собствените си грешки от устата на добър приятел. И след като преглътнах дежурната реакция от това, че някой ме критикува – осъзнах колко е прав. И колко съм му благодарен…

От тогава внимавам малко повече да не се превръщам всеки път в магаре. И задавам повечко въпроси…

Ако нямате под ръка такъв добър приятел – вече имате!

Името му е Blogatstvo.com… 😉

httpv://www.youtube.com/watch?v=SJz7bIl0kRw

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

20 коментара за “Една притча, два задника и куп важни изводи…”

  1. Кръстю каза:

    Да!Точно така става на практика. Много си прав за уточнителните въпроси…Само, че има един модел хора, дето трябва да им вадиш думите с ченгел от устата, други дрънкат без да спират и не ти чуват въпросите, …но принципно си много прав….

  2. Цветана Петрова каза:

    Това ,което ние си мислиме ,че мислят другите не е това ,което те си мислят за нас.Това е причина за взаимната екзекуция която си правиме и в личните отношения и в бизнес контактите.Имам един приятел,който ми казваше-„Никога не си давай отговора сам.“Благодаря за мъдростта ,която постоянно ни поднасяш!

  3. Креми каза:

    Разкошна статия! Много ми хареса, вдъхнови ме и дори пуснах част от нея на място, където могат да я видят познатите ми, но разбира се съм цитирала източникът и всичко останало, засягащо труда Ви. Чудесна, просто чудесна статия.

    • Случва ми се и да не пиша глупости… но за щастие – рядко! 😉

      • Креми каза:

        Искате или не, случва ви се. 🙂 Да се събудиш и със сутрешната чаша кафе да влезеш да прочетеш някоя от статиите в този блог – несравнимо. Благодарим, наистина.

  4. Галя каза:

    А пък аз се сещам за една мисъл прочетена от умен човек, която гласи „Всичко казано тук може и да не е истина.“ 😉 Но си заслужава да се прочете. Човек остава със съжалението, че мисълта е кратка и барзо свършва. Тъъъкмо стане интересно и …. край. Магаретата нямат свършване. Може би понякога сме глупави, но не е задължително винаги да се смееш и да не е на точното място. Не винаги можем да останем умни и мъдри. Особено по това време.

  5. Много изводи може да си направи човек…

  6. pouvoir каза:

    Радвам се, че вече си излязъл от „сатурновата дупка“ и поне десет месеца няма да ти минава през глава мислълта „да ни зарежеш, защото мислим за теб това, което ти си мислиш че мислим;)“
    Пожелавам ти (макар и не на място и малко късно, но пък от все сърце) да бъдеш здрав, щастлив, усмихнат и уравновесен, защото това ми е жизнено необходимо със сутрешното кафе.

  7. Мартина каза:

    Добра история, приятелю дългоушко 🙂 ето защо е полезно да различаваме и управляваме филтрите, които по най-неочакван начин оцветяват в различни нюанси думите, които чуваме. А ако се появи някой, който да ни дръпне за ушите, можем само да му благодарим. Благодаря и на теб за тази поучителна история. Ще разчитам и моите уши да дърпаш, ако закъсам на някой мост 🙂

  8. Таня каза:

    Страхотна статия, Пламен! „Четирите споразумения“ на дон Мигел де Руис – „не правете предположения“ . Всеки ден си го повтарям и се хващам, че попадам в неговия капан, но щом съм започнала рано или късно ще го овладея 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes