Преди няколко дни писах тук за Любовта като клише.
“Обичам те!” със сигурност е най-често повтаряната реплика, откакто съществува човешката реч. И това е прекрасно…
Защото това клише все още – слава Богу! – не се е изтъркало от употреба.
Защото не можем без Любов.
Всъщност, може би можем. Но няма да сме хора. Поне не пълноценни. И със сигурност – не и щастливи…
Има ли щастие без любов?! Едва ли… Та нали щастието съдържа любовта в себе си по презумпция. Дори самата Любов сама по себе си е върховно Щастие. А и какво повече ни е нужно?!
Всеки от нас има различни очи за любовта. Всеки от нас има различни истини за любовта. Ето някои “чужди” истини за Любовта, които лично на мен много ми допадат:
- “Има една дума, която ни освобождава от тежестта и болката на живота. Тази дума е Любов.” - Софокъл
- “Вниманието е най-основната форма на любов. Чрез него ние получаваме и даваме благословия…” – Джон Тарант
- “Ние обичаме, защото това е единственото истинско приключение!” – Ники Джовани
- “Любовта е много повече от трите думи, които промърморваме преди да заспим. Любовта се подхранва от нашите действия, от предаността, с която всекидневно вършим различни неща един за друг” – Никълас Спаркс
- “Любовта е безкраен процес на опрощение, нежен поглед, който се превръща в навик…” – Питър Устинов
Тези – и още доста други – мъдри мисли за Любовта, можете да прочетете в оригинал на тази страница.
…
Всички ние имаме различни очи за Любовта. Моите днес гледат в очите на жената, чиято любов е най-големият дар в моя живот. Защото нашият син също гледа с нейните очи…
Тя днес има празник. И затова ще я поздравя с една специална песен. Защото знам, че я харесва…
Знам и още нещо: любовната песен е милувка, превърната в музика.
И не на последно място – защото я обичам.
Още по темата:
Tags: любов, обич, празник, щастие
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Да ти е жива и здрава жената Пламене и все така да е силна любовта ви.Любовта никога не може да бъде клише,защото нашата изначална същност е ЛЮБОВ.Ти имаш в сърцето си Любов/както и всеки от нас/а жена ти и синът ти просто я отразяват.Моето мото е:
-Във всяко сърце е заключена ЛЮБОВ,достатъчна да спаси света.
Романтичен начин да изразиш вниманието си към любовта без която неможеш
Поздравявам те за темата, защото без Любов, нито личностното развитие, нито успешността ни ще могат да бъдат реализирани.Любовта е състояние на духа, тя не е влюбеността в някого или в нещо, тя е много, много повече.Познати са ни различни форми на това фундаментално за човека чувство, но изначалната форма – любовта към нас самите е основополагаща на всички други форми.
Любовта не е способност да гледате с любимия човек един в друг, а способност да гледате в една посока.Вероятно, Пламене, това е разковничето на нежните ти чувства към твоята съпруга.Продължавайте да отглеждате любовта си, оставите ли я без грижи ще загине, като всяко живо същество
С усмивка и най-мили чувства ви желая весел празник:)
Прав си…но все пак трябва и да се замислим,колко често употребяваме думите “обичам те” и имат ли найстина смисъла,когато ги изричаме…или просто ни е станало едно наизустяване…Не казвайте “обичам те” напразно-това са толкова важни думи!……..Да ви е честит празника…и да си слушаш жената!Много да си я ОБИЧАШ и УВАЖАВАШ!Много целувки и на двамата..т.е. и на тримата,бати!
След като добре си поплаках на клипа и песента
време е да поздравя Глория за празника, за това, че е страхотна жена, майка и съпруга! Бъдете здрави – цялото семейство!
Благодаря на всички за хубавите пожелания! Празникът беше хубав…
[...] Дано тези думи да са ви накарали да спрете ма миг “важните” си занимания. И да се запитате какво всъщност е Любовта… [...]
Живота е сложен и само Любовта има смисъл.Тя е дарба.Любовта кара човек да вижда по друг начин света и да върши добрини без да очаква нещо в замяна.Не говоря само за любовта към определен човек,а да извършваш всичко с любов в живота си.Или може би по-точно е със сърцето си.
Песента, която ще пусна мисля е точно във връзка с темата.
http://vbox7.com/play:7f5ce1c2
Като съвременници на днешното време би трябвало да не забравяме и малките камъчета, които могат да обърнат колата – добро и лошо. Понякога ми е тъжно когато виждам несъпричастност към хора, на които наистина трябва да им се обърне внимание. Но явно това не е толкова задължително. Някои врати се отварят, други си стоят вечно затворени. Сигурно изборът диктува това. А той не винаги е достатъчно мотивиран. Може да си говорим красиви приказки, но ако това не се прави на практика, отхвърлям теорията като основен източник на доброто.