Отвъд „Раят зад страха“

 ЕЛЕНА ШАХЪНСКА ЗА НАЙ-НОВАТА Й КНИГА

 

Елена Шахънска беше една от първите ми виртуални гостенки в рубриката „Задочно интервю“ – срещнах ви с нея преди повече от две години.

Поводът да ви срещна отново с нея е скорошната премиера на нейната нова книга – „Раят зад страха“.

Не се и съмнявам, че думите на Елена отново ще предизвикат вашия интерес. Както и, че – отново – ще ни дадат много „храна“ за размисъл…

Пламен Петров: Разкажи накратко какво се случи с теб от последната ни „среща“ тук?

Елена Шахънска: Ами, родих се наново 🙂

Струва ми се, че сравнително често се случва така, че когато човек сериозно започне да работи със себе си и да осъзнава в себе си разни матрици на автоматично мислене и поведение, които досега са управлявали несъзнателно живота му и той им е бил подчинен, бъркайки ги за свой свободен избор, нещата в живота му здраво започват да се разклащат.

Защо? Защото голяма част от тях са били създадени с миксираната енергия на страх и любов, а понякога и само на страх. Т. е. вярвали сме на страха си, който е бил главният ни мотиватор да действаме, да постигаме, да се доказваме, а после, когато резултатите не ни удовлетворят, се запитваме къде сме сбъркали в цялата работа, помедитираме върху това и започваме да отказваме да вършим действия, подтиквани от страх и вършим само онези, които ни вдъхновяват и ни карат да се чувстваме спокойни, да бъдем себе си, да сме на мястото си.

И като спрем да вкарваме повече енергия на страх в един ежедневен модел, който именно страхът поддържа, той започва да се разпада, защото не е истински и няма какво да го крепи, освен френетичното ни желание за контрол над действителността (защото не й се доверяваме).

Така имах смелостта да позволя и на моят живот да се разпадне до основи, за да проверя дали наистина ще остане нещо и дали наистина всичко, което го пише по книгите, действа.

Е, действа 🙂

Защото в живота ми остана само онова, което ми е необходимо на този етап, за да изградя здрава основа на това оттук нататък да бъда себе си и да избирам от позицията на любовта и вдъхновението.

Любов и Дух са две прекрасни движещи сили за създаване на действителност. Човек ги открива дълбоко в себе си, когато няма друг избор. Може да ги открие и по-рано, но страхът пречи да им се доверим, че са възможни.

Та така, аз отделих време, за да поработя искрено със себе си, да си дам сметка защо са се случили някои неща в живота ми и да направя избор – как искам да бъдат нещата оттук нататък и какви ще са действията ми, за да се случи това.

Списанието вече го няма, контролът и напрегнатите напъни да правя бизнес в България ги няма, но се роди неговата алтернатива – новата ми книга, която събира в себе си всичките му идеи, и понеже съм избрала да действам изцяло според законите на Духа и Любовта, нещата с книгата се случват по един много приятен, изненадващ ме начин.

Именно в България нещата си проправят път по невидими пътища, отварят се врати там, където досега са били залостени. И това се случва само и единствено, подравнявайки мислите, действията и чувствата си според законите, описани във всички мъдри книги. Само работейки вътре в себе си, за да осветля всяка външна пречка вътре в мен и да я неутрализирам.

Как се роди идеята за „Раят зад страха“?

Идеята се роди от една страна – след като закрих списанието, а имах много силен вътрешен подтик да предам нататък идеите за това, как хората в България могат да подобрят живота си, защото виждах, че въпреки че се оплакват, че външната им действителност е зле, не правят нищо вътрешно, за да я променят.

Просто не знаеха, че е възможно отвътре навън да се променят нещата. Но и не знаеха как точно става това.

Аз пък от друга страна – имах възможността да работя с много хора в областта на личностното развитие, психологията, духовността, за да разбера КАК, а най-важното – имах шанса животът да ме постави в ситуация, в която нямам избор и трябваше да приложа цялото това знание на практика.

Освен че животът ми се разпадна, преминах през много силни паник атаки, които ме накараха да се взема в ръце и да впрегна целия си ресурс, за да овладея и да си докажа, че аз съм тази, която гради действителността си.

Веднъж съм я изградила несъзнателно, докарвайки си всичко това, а сега беше време да я изградя съзнателно, докарвайки си всичко, което желая.

Постигнах успех, който не подозирах и който няма цена – спокойствието и радостта да се усещаш свободен от всякакви вътрешни пречки, които саботират постигането на живота, за който мечтаеш, свободен от всякакви външни влияния.

Описах всичко това в книга, защото отново идеята ми е хората в България да се научат да го правят. Искам да живея сред уверени и самостоятелни хора, които знаят кои са и се радват живота и взаимодействието си с околните.

От самото начало ли избра заглавието или имаше и други варианти?

Първоначално исках да кръстя книгата си “Как да се справим с тревожното разстройство и страха”, защото усещам силно привличане към темите “Как да..” – първата ми книга се казва “Как да намерим себе си и да заживеем качествено”, исках дори списанието да кръстя “Как да?”…

Винаги съм обичала яснотата, за да могат да стигнат до хората и без това трудноизразимите с думи закони на природата. Обаче с времето се отказах и от “как да”-решенията, защото пък автоматични рецепти за щастие, които да прилагаш с “копи-пейст”, няма, а е необходимо съзнателното участие на всеки един уникален творец, въвлечен в процеса.

Затова кръстих книгата си “Раят зад страха”, защото заглавието беше израз моето лично взаимодействие с живота. Защото открих вътрешния си Рай и с изненада установих, че през неговите очи светът край мен изглежда различно, комуникира си с мен по-дружелюбно и въобще – нещата се получават дори там, където привидно изглеждат неполучаеми.

През очите на вътрешния Рай човек започва да провижда зад привидностите и да управлява нещата от по-дълбоко ниво – много е интересно.

Колко време мина от идеята до премиерата на книгата и през какви трудности мина пътят на твоята книга?

Една година и половина.

Първо направих един осем-седмичен семинар за преодоляване на страховете, но установих, че ми идва в повече цялото това говорене, което е необходимо, за да се поставят нещата в главата ни върху съвсем нова основа, преди да започне практиката.

Затова реших, че един ден ще напиша книга, която хората да си четат в къщи и да си работят сами със себе си – все пак основната ми идея е всеки да си изгради собствена самостоятелност на базата на природните закони.

Скоро след това заминах да поживея в Куба и както често се случва, когато човек си определи ясно какво иска, животът му предоставя и възможности за реализацията му – там почувствах необходимото ми вдъхновение, за да я напиша.

Получи се много добре – писах я с най-добрата част от себе си, дори на моменти – с част от себе си, която не познавах досега – много над локалния ми опит. Оставаше само като се прибера в България, да си намеря издател и книгата да стигне до хората – все пак работех с хора и постоянно ме питаха кога ще им дам нещо конкретно, за да работят.

Най-накрая бях спокойна, че нещото в мен, което силно чувствам, че искам да дам на хората, ще види бял свят. Мислех си и че издателите, като хора с опит, ще прочетат всичко това и ще го оценят. Обаче животът отново имаше други планове за мен 🙂

Откъде дойде помощта и кой ти помогна най-много?

След странното поведение на издателите (сега няма да влизам в подробности, но беше като появяващ се и прекъсващ сигнал в системата), разбрах, че новата работа няма да стане по стария начин 🙂

Добре, че вече бях се отказала да напъвам нещо, което не дава индикации, че ще сработи.

Добре, че вече бях започнала да долавям в себе си кога да продължавам да копая дупката и кога – да сменя нея или средството, с което копая..

Добре, че вече усещах. Но пък нямах представя какво да правя.

Единственото, което знаех, беше че дотук бях решила “проблемите” си извън мен само работейки вътре в себе си. Затова реших да подходя отново така.

Питах тук там и накрая приложих най-щурата техника на света за излизане от матрицата на старите решения и създаване на съвсем нови креативни такива 🙂

Започнах да рисувам жълто листо, всеки пък когато почувствах напрежение по отношение на реализацията на книгата.

И всеки път, когато съсредоточавах цялото си внимание в тази рисунка, напрежението в крайна сметка изчезваше и отстъпваше място на съвсем нови идеи, които не се раждаха точно в ума ми.

По този начин ми дойде как да изглежда корицата. А след това и как да стане финансирането.

На последното не се доверих в началото. Умът, обусловен от опита ми досега и вътрешните ми притеснения казваше: “Да бе, да!”.

Обаче любознателната страна на природата ми искаше да знае какво пък, ако пробвам да предложа на хората в интернет да си закупят книгата предварително.

Издателите не ми се довериха, че ще имам читатели, но нека читателите сами преценят дали да има такава книга. И го направих. Скочих.

Въпреки, че и аз до последно не вярвах, че ще събера чак пък цялата необходима ми сума, която не беше никак малка.

Обаче, знаеш ли, пътят увлича вървящият по него и го усилва. Колкото повече следвах вътрешния си глас (независимо дали му вярвах или не, важното е, че го чувах), толкова повече идеи ми идваха как да си съдействам сама, за да се получат нещата. И понеже сме взаимосвързани, когато сме на тази честота, хората започнаха да откликват.

И това се оказа много по-доброто решение, защото книгата се популяризира шест месеца преди да е излязла. А покрай това ми дойдоха и много други идеи за подсилване и реализиране на основната. И нещата се получиха

Лесно ли е да издадеш сам книга в България?

Понеже вече имам опит с първата ми книга и със списанието, мога да кажа, че е лесно.

Трудно е да си създадеш каналите, но веднъж създал ги, не отнема кой знае какво, ако го правиш с търпение и внимание към детайла, ако не си изграждаш големи очаквания от системата.

Това, което ми е трудно да си обясня е защо хората, които имат вече изградени канали и са част от системата, не правят нищо, за да ги подобрят, не се грижат за тях така, че те да се развиват и да са наистина полезни за тези, с които работят и за тях самите.

Така отново аз се появявам и трябва да върша работата на всички, с които работя. Започнах да се превръщам в свръх-човек 🙂

Но кажи ми как да се случи прохождането на нещо качествено в България, ако всички хора във веригата, от която зависи, са смръщили вежди и са концентрирали цялото си внимание върху стагнираното положение?

Как да проходи бебето, ако никой не му помага, а вместо това му казват: “Оо, намери кога да прохождаш – сега нямаме време и средства да ти обърнем внимание, оправяй се сам”.

Ако книжарниците и издателствата не следят как се развива света, те няма да разпознаят и българските автори, които имат какво да дадат.

Ако нямат навика да полагат грижи за себе си, то няма да полагат грижи и за аудиторията си – да я проучат, да се свържат с нея, да получат обратна връзка.

Как тогава очакват нещата да се подобрят?

Аз съм само една брънка от веригата. За да заработят нещата както трябва, всички от веригата трябва да си вършат качествено своята част от работата.

Ако не го правят, а работят по стария начин, постоянното им оплакване, че не им върви, е логично следствие. Те просто стават слепи, концентрирайки цялото си внимание и енергия върху онова, което не върви. Не можеш да оставиш нещо на самосебе си и да очакваш, че ще върви. Необходима е концепция и стратегия. Внимание. И грижа към детайла.

Това може да го направи само свеж човек, който обича работата си. И тук кръгът се затваря, защото знаем защо повечето хора работят това, което работят.

Това поведение обаче схематизира мисленето ти и те впримчва в драматична действителност, от която много осезаемо ти изглежда, че няма изход.

Но изход има – да отвориш съзнанието си и да последваш мислите и действията си, които биха изградили онова, което искаш да видиш в света – да започнеш сам да даваш на света онова, което искаш да видиш в него.

Това е единственият изход и който не го разбере, ще се върти и ще се върти около подобни резултати, докато не го о-с-ъ-з-н-а-е.

Да си предприемач не е просто да вземеш една стока от едно място и да я пробуташ набързо на друго. Да си предприемач е да усещаш накъде да поемеш, с кой, с какво и как. Да си предприемач е ДА ВИЖДАШ зад привидностите и зад заслепеностите на собствения ти ум.

Поради положението в издателския бизнес в България на този етап, реших, че ще ми е далеч по-лесно да не завися изцяло от тях, а да популяризирам и разпространявам книгата и нейните идеи, свързвайки се в пространството с хора, които виждат.

Защото само ЗАЕДНО ще променим статуквото. Само покдрепяйки идеите, които отговарят на нашето вътрешно усещане. Затова още веднъж искам да направя поклон пред хората, които ми съдействат! Само заради тях книгата ми е стана възможна.

Разкажи и за премиерата?

Премиерите минават чудесно!

Очарована съм колко хубави хора има наоколо – хора, които умеят да долавят същественото, искат да живеят качествено, омръзнало им е да робуват на егото си и търсят пресечната точка между материалното и духовното.

Млади хора, готини, модерни, отворени, с блясък в очите и усмивка на лице, интелигентни, възпитани, готови. Много съм щастлива!

Ето затова си струва човек да се стреми да дава най-доброто от себе си – защото привлича други хора като него. А после става лавинообразно – ставаме все повече!

Кое ни пречи да открием, че зад Страха има един Рай?

Умът ни. В него са събрани всичките ни обусловености и стари опитности, обществени модели на това, кое е възможно и кое – не, кое е вярно и кое – не.

Всяка външно-ориентирана цивилизация, която търси опорите си в правителството, другите хора, медиите, парите, образованието дори, е обречена да попадне в тази илюзия – че всичко, което попива отвън е абсолютната истина.

Но истината е дълбоко вътре в нас и нещо дълбоко вътре в нас контролира действителността и я прави да изглежда по този начин извън нас.

Това, което виждаме извън нас е само една проекция, едно отражение на това, което носим в нас. И да се вкопчваме в проекциите е като да разчитаме на призраци, на сенките, които хвърлят предметите – смешно е, но и драматично, защото ни кара да страдаме, кара ни да се чувстваме безсилни..

Ако си зададем въпроса: В КАКВО ВЯРВАМ? или КАКВО СЛЕДВАМ?, ще започнем да се доближаваме до контролното табло на управление на действителността ни. Вярата може да създаде Рая. Но може и обратното.

Вярата и убежденията ти градят света. В каквото вярваш, това е. Каквото следваш, това е

На кого е нужна такава книга и защо?

Книгата бе замислена за хора с тревожни разстройства, защото те дълги години се лекуват с относителен успех с хапчета, а могат да го направят и по природен начин, стига да знаят как.

С времето обаче се оказа, че голяма част от хората с тревожни разстройства държат много на твърдите си вярвания и убежденията си за света и по една или по друга причина не искат да ги изоставят, за да си изградят нова реалност.

Затова тази книга би била полезна най-вече за хора, които са осъзнали необходимостта от работа по себе си за вътрешното си, а после и за външното си благоденствие.

Защото принципите, по които се работи в нея, не се отнасят само за работа със страховете, а за работа с всеки проблемен аспект от живота ни.

За щастие вече има много такива хора в България. Книгата може да е полезна и за всички в сферата на помагащите професии – психолози, коучове, консултанти по личностно развитие, водещи на семинари и обучения, уъркшопи и практики.

Следващото предизвикателство?

Вече имам събран материал за следваща книга, която ще работи с привидностите, с проекциите, които правим и ще ни учи как да не се губим в тях, а да ги управляваме от по-дълбоко ниво.

Това е книга за създаването на баланс и следването на средния път в живота ни. Тя ще преразгледа много стари понятия и ще им даде съвсем друг поглед.

Ще започнем да разбираме смисъла защо много неща се случват и защо обществото ни се върти в омагьосан кръг.

И разбира се – отново ще е практична. За да можем да приложим в ежедневния си живот новото си разбиране за света

А за по-далечно бъдеще – искам да видя как в образователната система влизат простички неща, които улесняват неимоверно живота – като медитацията, личностното развитие, финансовата грамотност – вместо да претоварват мозъка ни с излишни задълбавания в науки без никаква житейска приложимост.

Искам да видя как се инвестира в здравни проекти, несвързани с фармацевтичната индустрия. Как медиите могат и искат да правят разлика между истината и плявата.

Искам да видя как животът става по-прост, ясен и лесен. Как човек се е научил да отсява.

Това ще бъде Раят на земята.

 

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Отвъд „Раят зад страха“”

  1. Diana Obretenova казва:

    Поздравления за книгата и за представянето. На мен също ми се наложи да намеря сама своя Рай зад страха. Да, чувството е прекрасно, когато го намериш. Списанието също много ми е помагало, но хубавото е че знанията и идеите намират своята форма за изявяване. Успех Елена, и за книгата и за разпространяване на идеите, за които се радвам, че имат доста последователи.

  2. my blogroll казва:

    Да, наистина много простичко казано, но в същото време с думи, които тежат на мястото си. Успя да ме впечатли много. Всеки търси своя рай, но малко са тези, които го намират. Аз лично продължавам да си влача кръста по пътя към своя рай и се надявам да го достигна някой ден. Дано само да ми остане време да му се порадвам, когато го намеря. А може би, семейството ми е най, големия рай?! Може би , да…!!!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes