IncomeEDU Live Webinar

С Елена Шахънска за България и за света, в който е модерно да си виждащ

 ИНТЕРВЮ СЪС СЪЗДАТЕЛКАТА НА СПИСАНИЕ SELF-HELP

Елена ШахънскаЕлена Шахънска е човекът, който стои зад все по-популярното напоследък списание SELF-HELP.

Но тя е и нещо много повече – както сами ще разберете от настоящото ми задочно интервю с нея.

Тази седмица вече се „отчетох“ с едно интересно интервю, в което ви срещнах с едни много интересни хора. И въпреки това, съм ви приготвил нова задочна среща с човек, който аз самия все още познавам само виртуално.

Но прочитайки отговорите на въпросите, които й бях изпратил по е-мейл, открих, че почти всяко нейно разсъждение за живота сякаш идва директно от собствената ми душа. Надявам се и някои от вас да са от същото „тесто“ хора…

Ако не сте го разбрали досега – аз съм патриот. Но не от тези, дето веят знамена, бият се в гърдите и точат нож на други народи или религии.

Искрено и дълбоко вярвам, че България има шанс. И заслужава по-добри съдбини.

Шансът животът ни да се промени е предимно в собствените ни ръце.

А шансът България да стане някой ден наистина европейска държава е в нея да има повече „странни птици“ – като Елена Шахънска. И всички нас… 😉

Пламен Петров: Целта на моите „Задочни интервюта“ е да представя интересни хора, които се занимават с интересни неща. С какво може да ни е интересна Елена Шахънска?

Елена Шахънска: Преди да започна, искам да кажа, че всяка разказана история или интерпретация е като холограма – съдържа в себе си още много истории и различни значения, в зависимост от ъгъла, под който е осветена. 😉

Елена Шахънска следва пътя на сърцето си и предпочита да хваща през полето, вместо да търси утъпкан път. 🙂 Думата “интересно” е определяща в живота ми. Някак, ми е скучно да повторя живота на микро-обществото, в което съм се родила. Не ми допадат резултатите.

Затова се вслушвам единствено в сърцето си. Съветите на останалите биха ме извели на техния път.

Външната действителност около всеки човек е точно такава, каквато е и вътрешната му. Най-голямото предизвикателство е да променяш обстоятелствата около теб, променяйки отношението си към тях.

Случва се баавничко и трудно, но пък резултатите са невероятни.

Ставаш Творец на собствения си живот. Раждаш се отново… сам. 🙂 Свободен от вярванията и убежденията на семейството и средата, в която си израснал, гъвкав откъм генно-обусловения си характер, намерил свещеното си място в динамичната взаимодействаща си система, наречена Живот (който впрочем за мен включва и смъртта, и това, което се случва след това).

Как се роди идеята за списание SELF-HELP и мъчително ли беше самото раждане?

От малка обичам да изразявам житейските си изследвания в писмена форма. Естествено, пълних главите на всички околни с теориите ми за света и на 12 станах личният лайф-коуч на приятелките ми, по отношение най-вече на мъжете. 🙂

На 18 кандидатствах в едно известно радио с амбициозен проект за селф-хелп предаване под мотото «Как да бъдем щастливи», но изпълнителният директор разстреля тийнейджърската ми мечта с думите: «Това да не ти е радио Христо Ботев?!» и тласна живота ми в следващите десет години, в съвсем друга посока.

На 28 вече бях успокоила повечето си страсти, реализирайки ги една по една – учих всичко, което ми беше интересно, пътувах по света, занимавах се с дизайн, международна търговия, дори построих къща.

Остана само някъде дълбоко в мен най-голямата ми страст – писането и изследването.

Но като всяко нещо, което е заложено дълбоко в теб, не може да не си намери пролука да се прояви в даден момент от живота ти. Започнах да пиша роман. Уж щеше да е съвременен чик-лит, а все ме влечеше да философствам за света и да разгадавам сложни психологически взаимоотношения.

Тогава реших да експериментирам и да напиша една тетрадка за самопомощ, която да надъхва хората да се вземат в ръце и да променят живота, който не харесват.

Изненада за мен беше, че романът го писах в продължение на 2 години, докато тетрадката я сглобих за 3 месеца. То си се лееше от мен всичко. Беше ми много лесно. Почувствах, че имам да кажа много по темата за самопомощ или «Как да…». Изобщо нямах представа дали някой се интересува от такива неща в България.

По онова време се случи и нещо, което обърна целият ми живот с главата надолу. Всичко, което бях постигнала в живота си навън, започна бавно, но сигурно да се срутва едно по едно, първо със здравето ми.

Сега като се замисля, всичко ме водеше към селф-хелп литературата. Знаех, че тя ще спаси потъващия кораб и исках не само аз да изплувам победоносно. За да съм напълно щастлива, трябваше да живея с щастливи хора. Затова реших, че ще ги променя, хах… 🙂

elenaТук отварям една голяма скоба, за да вметна набързо за периода на моята голяма Трансформация – няма да ми стигне мястото да пиша тук за нея, затова ще я опиша метафорично. Тя е решаващ фактор в моето развитие и е майката на списанието. В продължение на 3 години се борех с нещо, което беше като валяк, размазващ всичко по пътя си. Нещо много тежко, но аз бях решила, че няма да му се дам и след 3 години интензивна работа по себе си, първо взех управлението над валяка, после, след неумелото боравене с него, причиних някои щети, но се научих да го управлявам и в крайна сметка разбрах най-важното – че ние създаваме валяците, които мачкат живота ни, но понеже ни е непонятна силата, която носим в себе си, я приписваме на друг – на съдбата, Бог, правителството, държавата, обстоятелствата.

Всичко е в нас. И системата, по която е изградено списанието, е начин да стигнем до това откритие. Няма случайна рубрика или текст в него.

Списанието се роди само.

Един ден, докато си почивах на вилата и бях решила да не се занимавам с нищо, просто ме осени идеята.

Имах схемата в главата си. И всяка стъпка надграждаше следващата. Всичко се сглобяваше от само себе си.

Списанието обедини всичките ми интереси в едно. На всичкото отгоре, когато започнах да го правя, се оказа, че около мен има подходящи хора за всичко. Сякаш си стояха около мен и чакаха това да се случи, за да си влязат в ролята. И най-интересното е, че с някои бяхме близки приятелчета като деца, но не и като големи, и животът ни събра отново единствено край SELF-HELP. Беше вдъхновяващо, вълнуващо, невероятно!

Постоянно се случваха синхроничности – трябваше ми точно определен човек с тясно специализирани умения и той се появяваше в живота ми “случайно”, хах. Всичко, което беше необходимо за създаването на едно списание, сякаш падаше от небето. Всички, абсолютно всички ме подкрепяха морално, познати и непознати. Това се случваше за пръв път в живота ми. ЗНАЕХ, че това списание трябва да го има. И после нещо се случи… 🙂

Кои бабуваха на прохождащото издание и въобще трудно ли е да бъдеш издател в България в началото на ХХІ-ви век?

Мдаам, едно от нещата, които се случиха, беше, че когато в България нещо добро започне да набира скорост, всички се отдръпват и започват да му ръкопляскат отстрани.

Вместо да се мобилизират и да помагат на колелото да се завърти, за да тръгне по инерция, всички, сякаш убедени в успеха на списанието, стояха отстрани и се почесваха по главата.

Някои ключови фигури пък се отцепиха да правят самосиндикално подобни неща, за да печелят и те от нещо, от което почти никой, включаю себе си, все още не печели добре в България. Може селф-хелп индустрията да е третата по печалба в Америка, но тук сме далееч от това. И малко хора знаят, че развивам нещата предимно на добра воля.

И добре, че се получи така, за да отсея кои са истинските хора в тази област и кои развяват знамето на благотворителността и духовното с определени цели.

Друг генерален проблем се оказа дистрибуцията. В България няма нито една голяма дистрибуторска фирма, която да покрива целия пазар.

Сергиите за вестници и списания са собственост на различни дистрибутори, които не допускат останалите до своите обекти. Така се налага да работиш с над 5 фирми, за да покриеш пазара. Тези 5 фирми нямат собствена политика за популяризирането и успешната дистрибуция на изданията.

По тази причина и не желаят да работят с нови издания и да ги чакат да проходят, въпреки че ги облагат с двоен процент печалба спрямо утвърдените големи марки. Да не говорим и колко е тромава системата и как работа, която може да се свърши от един човек за един час, ако е добре организирана, се върши за една седмица от цял отбор юнаци.

Имаше случаи, в които в бензиностанциите свършваха бройките за пет дни и през останалата част от месеца нямаха налични бройки от списанието, докато в склада на дистрибуторите беше пълно със списания. А хората се обаждаха в редакцията и се оплакваха, че списанието го няма никъде по сергиите.

Сякаш някой им е подарил тези фирми и те гледат каквото може да се вземе, без да се положат усилия, без да се направи организация, без да се говори с клиента, без да се оптимизира процесът. Една отживяла система, която си отива..

Защо вече сте само онлайн издание и има ли планове за промяна на този статус в обозримо бъдеще?

Поради гореизброените причини се наложи да преминем онлайн. Кризата също допринесе за това. Фирмите орязаха първо рекламните си бюджети. Много издания по цял свят фалираха именно в този период, известно е. Всяко издание се издържа само и единствено от реклама. Продажната цена отива за дистрибуция, печат и ДДС.

Струва ми се, че в България са правени доста опити да се издават качествени родни продукти от малък екип новатори, но в нашите условия отведнъж могат да се наложат на пазара само крупни фирми с добър дългосрочен финансов старт и голям персонал, който да отделя основната част от времето си в организиране работата на… забележете – фирмите, с които работи. Понеже, за да свършиш нещо качествено, се налага ти да направиш собствена организация.

Примерно, пак ще се върна на дистрибуторите – половината от печалбата от продажби отива при тях, а ти вършиш цялата работа – ти им носиш тиража на рампа пред тяхната фирма, ти търсиш човек от фирмата им да дойде да вземе бройките, чакаш го, ти си изготвяш документ, че си им предал бройките, ти им се обаждаш да ги питаш къде точно се продава списанието – защото никой не ти казва?! – не те информират и къде колко броя са продадени, за да засилиш на места и да се откажеш от други.

Случвало ми се е дори бабите по реповете да не знаят, че имат ново списание и като ги питам продават ли списание SELF-HELP, да ми отговорят отрицателно, въпреки че то е на щанда им.

Т.е. пак – ти се обаждаш на дистрибуторите и ги молиш да уведомяват продавачките си, че има ново списание, че името му е еди-какво си и че е на еди-каква си тематика, за да ти отговорят те, че нямат контрол над продавачките си.

Аз не съм Атлас. Не можах да нося дълго на плещите си всичко сама. Въпреки широкият отзвук от читатели и успешните продажби, реших да минем онлайн, поне докато нещо не се промени.

Бих работила с удоволствие с един основен дистрибутор, който сам си върши неговата част от работата. Но вече съм на принципа – каквото трябва да стане, ще стане. Има смисъл във всичко, което се случва.

Моята цел е текстовете да стигат до хората и всеки да намира по нещичко за себе си, нещо, което му помага и го кара да се чувства добре. Това се случва сред все повече хора в интернет. Така че съм доволна. Има бърза обратна връзка. Информацията се разпространява за секунди. Материалите са интерактивни и взаимосвързани. Много е удобно.

Кое е най-ценното в списание SELF-HELP – темите, авторите или читателите му?

SELF-HELPГоворим за едно и също нещо. 🙂

Темите за благоденствие, хармония и просперитет вълнуват хора, които са ги постигнали в известна степен, оценили са важността им в живота си и са решили да ги усъвършенстват.

Всеки, стъпил на този път, е разкошен човек, отворен към останалите, склонен да прости, да отстъпи, да те приеме такъв, какъвто си, без да ти слага етикет, да те изслуша, да е в мир с обкръжението си, да помогне, да се усмихне.

Вече познавам виртуално голяма част от читателите си. Щастлива съм, че съм успях да обединя толкова прекрасни хора и идеи на едно място. Всеки, попаднал на сайта ни може да намери тема, която да ободри живота му, да сподели с добронамерени мъдри хора във форума ни или да се сприятели с подобномислещи във фейсбук групата ни.

Около сайта гравитират хора с подобни многостранни интереси – планетата, здравето, отношението към живота, космосът, енергията, духовните закони, които движат материалния свят.. Тези теми стават все по-актуални във всички страни. Това е световна тенденция и се радвам, че България вече е част от нея.

Как виждаш себе си и списанието след 10 години?

Не искам да се ангажирам с очаквания, защото обичам промените и изненадите, но да кажем, че виждам себе си като практикуващ индивидуален лайф-коуч, водещ семинари и пишещ книги в разнообразен жанр.

За мен е изключително вълнуващо как Истината може да добива различна форма чрез изкуствата, културите и нивата на осъзнаване на действителността. Искам да предавам на хората всичко това.

Нямам против обаче и ако животът реши да ме завърти в съвсем друга посока. Аз съм човек, който редовно експериментира с амплоато си 🙂

Списанието го виждам като трибуна на всички, работещи качествено в областта. Желанието ми е да обедини всички в България, които се занимават с практики за самопомощ и себепознание, и да си взаимодействаме с най-напредналите в целия свят.

Много ми се иска някои практики да влязат в образователната система. Вече има такива детски градини (скоро ще пишем за тях).

Но основната спирачка е днешната система за управление, на която очевидно не е приоритет да управлява самостоятелни граждани.

Моите прогнози за бъдещето са, че ако себепознанието продължава да се развива с такава скорост, скоро ще се смени и системата за управление с кардинално нова такава.

Вие представяте ли си дете, което от малко познава тялото си и процесите в него, и може да управлява емоциите си, да канализира енергията си и интуитивно да усеща кое е правилното за него и кое – не?

Мислите ли, че такова дете може да бъде управлявано от БСП примерно? 🙂

В следващите поколения се подгответе за много такива деца.

Традиционен въпрос към всичките ми гости: какво са за теб успехът и богатството?

Успехът, за мен, е отработена система за справяне със ситуации.

Да си постигнал успех означава винаги, когато ти изскочи даден проблем, ти да намираш начин да се справиш с него. Този начин не е задължително да е изразен външно. Може да си променил отношението си към ситуацията.

Богатството го носи всеки в себе си. Просто не го е открил.

За кариериста, да изкарва пари е път да усети себе си като ценен и важен. За неизлечимо болния, болестта е път да усети всеки ден живот като богатство. За мен, богатството е да усещам изобилието на природата на нещата и дори, когато нещо ме спира да го правя, то същевременно ми помага, за да усетя още по-силно изобилието в следващия момент.

Всичко е съвършено. Точно такова, каквото трябва да бъде. Ето това е богатство 🙂

Избрала си да реализираш таланта си в България, а не в чужбина – не си ли съжалявала някога за това решение?

Аз имах щастието да живея 4 години в най-развитата страна в света – Швейцария.

Отидох там с надеждата да се махна от грозната действителност в България. Живях много добре (според хората, които виждат само материалните придобивки), но в душата ми беше празно.

Не успях да се социализирам и да се адаптирам. Отношенията ми се струваха повърхностни и базирани на социалния ти статус. Много комерсиално общество. Нещастни хора, покрити в скъпи одежди (коли, къщи и пр.). Нищо дълбоко.

Трябваше да поживея там, за да разбера, че и по най-скъпия начин да живее човек, и всичко да има, когато в душата си не е изградил спокойствие и пълнота, когато не се е реализирал духовно, не може да бъде истински щастлив.

Смятам, че когато постигнеш комфорт със себе си и всичко, което носиш вътре в теб, дори и в Третия свят да живееш, можеш да се чувстваш добре.

Трябваше да имам всичко материално, което желаят хората в този живот, за да разбера кое е ценното. Понякога е по-лесно да задоволиш едно желание, за да разбереш, че то е илюзия.

Кога ще се оправим (ние българите) и от какво и от кого зависи това?

Когато намерим себе си. Зависи единствено от нас.

Сестра ми скоро се върна от Индия и разказваше колко са щастливи хората там. Въпреки че живеят на прага на бедността, те са спокойни, уравновесени, усмихнати и общителни. Доволни са от това, което са, това, което имат и приемат живота за приключение.

Коя от мечтите си искаш най-много да видиш като сбъдната реалност?

Искам да видя един променен свят с усмихнати хора, които се вълнуват от всяко малко чудо, което имат очи да видят. Свят, в който е модерно да си виждащ. И знам, че ще го видя. 🙂 То вече се случва.

И в контекста на всичко, което казах дотук, искам да живея в свят, в който хората не взимат себе си и живота толкова на сериозно. 🙂

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

11 коментара за “С Елена Шахънска за България и за света, в който е модерно да си виждащ”

  1. Поздравления за страхотното интервю! И от него и от снимките на Елена лъха силна позитивна енергия.

    Много добре са ми познати проблемите с дистибуцията и макар аз като издателство на книги да не мога да мина в онлайн формат, вече изцяло съм фокусирала усилията си в интернет по отношение на рекламата и създаване на съмишленици. Опитала съм се да оптимизирам нещата като две онлайн книжарници обслужват покупките от сайта ми, но така остава встрани една голяма офлайн аудитория.

    Създаването на един център (книжарница, зали за семинари, уъркшопове, арт галерия, място за срещи) е една визия, която много бих искала да стане реалност.

    Още веднъж благодаря на неуморния домакин на този динамичен и информативен сайт и на Елена, че ми припомнихте усещането за мисия, което често губим, а то в крайна сметка е най-важното: за нас и нашите читатели.

  2. Поздравления Пламене,

    Отново страхотен и много интересн гост.
    Браво на Елена Шахънска, че се е ориентирала към нета. Веднага се абонирах за статиите.

    Много енергия и хъс има в Елена Шахънска и благодаря, че я споделихте с нас.

    Има един сайт http://www.dailyom.com/ и се радвам, че има подобен сайт.

    Вярвам, че света може да се промени, като всеки промени своя собствен свят

  3. Dorina каза:

    Elena e strahoten chovek!
    Moje da i se radvame, blagoslavqme i obi4ame!
    Bravo!
    Samo napred!

  4. Макс каза:

    Поздравлвния и от мен. Хубаво имтервю със страхотен човек.

  5. Елена Петкова каза:

    Чета и сякаш се взирам в огледалото! Благодаря за тези мигове!
    Аз вярвам и усещам с цялото си същество, как ерата на Водолея набира скорост и сила! Непрекъснато получавам доказателства за това! Аз самата съм Водолей и всичко казано и преживяно (и премълчано) от моята съименичка звучи супер водолейско! По – важното е, че Елена Шахънска олицетворява силата, куража и вдъхновението, от които ти става слънчево и самоуверено!
    Чудесно интервю!

  6. Valentina каза:

    Чудесно интервю! И въпросите, и отговорите ми доставиха истинско удоволствие.

  7. Мирела каза:

    Страхотни думи,усеща се как говори със сърцето си.Тази жена може да ни накара наистина да намерим пътя към истинското щастие.
    Дано повече хора се замислят върху думите и.

  8. Пожелавам ви много щастие и успехи. Това, което пишете, както и самото начинание е чудесно. Това е единствения път. Аз ще съм в България между 11 и 15 март за семинар на Силва Метод. Ще се радвам да се запознаем. Мисля, че можем много неща да реализираме заедно. Като начало можем да поместим информация за вашето списание в нашата уеб страница.
    До скоро и всичко все по-добре.

  9. Valeria каза:

    Елена е осъзнала себе си , чудесна е, а това , че има какво да ни каже е много полезно за тези, които искат да придобият нова степен на съзнание. Благодаря на автора за интересната и забележителна гостенка.

  10. Даниела каза:

    Много хубаво интервю, но защо като кликнах на линка към сайта ми се отваря не списанието, а сайт за мода? Искам да прочета повече от материалите на Елена.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes