Явлението Bookcrossing

Само допреди век и нещо, по-голяма част от целокупното човечество е смятало, че мястото на жените е до печката и детското креватче. Днес вече съвсем не е така. И по-здравомислещата част от същото това Човечество отдавна е приела правото на жените да бъдат еманципирани и да правят каквото си поискат.

Само допреди 8 години, за книгите също се вярваше, че мястото им е само по рафтовете на частните или обществени библиотеки. (Тук няма да се разпростирам относно друго приложение на книгите – като добро гориво за аутодафета – чийто автори са носели пречупени… или не съвсем… кръстове).

През пролетта на 2001 година, обаче, някой си Рон Хорнбейкър решил да стартира едно масово и глобално движение за освобождение на книгите от оковите на прашните рафтове.

И както при всяка революционна идея – отначало получил само насмешки и недоверие. Но и тук правилото, че който се смее последен не е задължително най-тъпото копеле… отново проработило.

Интересното е, че въпросният Рон Хорнбрейкър по професия е… ветеринар. Говори се, че като дете бил израснал в компанията на 13 котки, които знаел по име… но очевидно около него е имало не само котки, но и книги. Защото Рон решил да помага не само на животните, но и на книгите. И измислил нещо просто, но и почти гениално – идеята за bookcrossing.

Какво представлява явлението bookcrossing?

Накратко, това означава да пуснеш една книга „на свобода“. Да я оставиш някъде – на спирката на автобуса, в чакалнята на зъболекаря или където другаде ти хрумне – и след теб някой друг да я вземе и да я прочете. А след това от него се очаква да направи същото – да остави книгата на друго място, за други читатели.

Цялата работа не би била толкова вълнуваща (и щура) ако не беше момента с „проследяването“.

Преди да оставите „освободената“ книга където и да е, трябва да я регистрирате на едноимения сайт – bookcrossing.com. Така вашата книга ще получи своя уникален BCID-номер (BookCrossing ID Number), за да може нейното пътешествие по света да бъде проследено и документирано. Този номер се записва на етикет, който поставяте на самата книга – така че да стане ясно за какво точно става дума и следващите й „собственици“ да могат да посетят сайта и по номера на книгата да впишат новото й местонахождение, собственото си име, впечатления, коментари и т.н.

И след това приключението започва! Може да оставите самата книга в т.нар. Official BookCrossing Zones (OBCZs), които обикновено се намират в кафенета или на други обществени места (ако сте собственик на такова заведение – помислете си дали да не обособите специално място за целта!) или където ви хрумне.

За много хора всичко това наистина може да изглежда прекалено откачено или дори да заклеймят идеята като неуважителна спрямо книгите. „Консерви“ ще има винаги, а и само на техния сив фон истински цветните хора и идеи могат да бъдат отличени. 😉

В началото, самият уебсайт и цялата идея не са били особено популярни и близо година нещата са се случвали с отчайващо бавни темпове. След това в едно списание излиза статия за това явление и нещата започват да се развиват с лавинообразна скорост.

Днес сайтът има почти милион регистрирани буккросъри и близо 6 милиона книги, пуснати на свобода. Още през 2004 година Краткият Оксфордски Речник включва термина bookcrossing като официална нова дума в английския език, а през май 2005 сайтът печели две от прословутите Webby Awards – за най-добър обществен и социален уебсайт.

Много известни личности се обявяват в подкрепа на тази интересна идея, като между най-запалените буккросъри са, например, писателят Ричард Бах и радиоводещият Джим Хоукинс.

В България явлението буккросинг също не е съвсем непознато и съществува дори български сайт, посветен на тази идея, а наскоро открих, че във Варна има и един клуб-библиотека , който е направил и свое Book Crossing рафтче.

И като заговорихме за клубове – нека да обясня и защо реших да напиша всичко това в блога си.

Преди няколко седмици, на поредната среща на Клуб „Спри и помисли“, моят приятел Майк Рам направи една много интересна презентация по темата какво да правим с „излишните“ книги вкъщи.

Както обикновено, самата презентация прерасна в оживена дискусия и на моя милост беше възложено за някоя от следващите сбирки на клуба да направя специална презентация относно „оставянето на книги на обществени места“.

Умните хора знаят, че мързелът е двигателят на прогреса. Е, мен наистина ме домързя да правя презентация по темата, но реших да се „отчета“ поне с една публикация.

Надявам се да ви е било интересно, а Майк да не ми се сърди много за изхитряването…

Рапорт даден! 😉