Загубеняци в превода

 БЕЛ.ПРЕВ. И БЕЛ.ЧИТ.

Любовта ми към четенето – и към хубавата книга – е още от най-ранните ми детски години. Докато омразата ми към некадърните преводачи е с доста по-скорошна дата. Откакто куцо и сакато взе да заработва по някой лев като превежда „едно към гьотере“ и въобще да не си дава зор не само да провери – но дори да помисли – дали това, което е превел не звучи, меко казано, тъпо… Ама много меко казано!

Никак не ми се ще да изпадам в ролята на дядката от оня виц, дето се възмущавал: „Това факири ли са, бе?! Педераси! А какви педераси имаше едно време – факири!“.

Но няма как да не ви направи впечатление, че „едно време“ преводачите наистина бяха факири. Докато голяма част от сегашните са… по-некадърни и от Google Translate.

Пример (за преводач-факир): Валери Петров. Дори езикът на Шекспир да ви е майчин език, Шекспировите пиеси в оригинал със сигурност днес биха ви звучали малко странно, дори неразбрано… Докато българският им превод – на Валери Петров – е истински шедьовър. Пак меко казано…

Друг пример – за преводачка с много жълто около устата. И много вакуум под прическата…

По чисто лични причини няма да спомена името на въпросната преводачка (издателят ми е приятел и е прекалено добър човек, пък и поредицата книги, за които става дума, са ми любими – въпреки усилията на споменатата млада дама), но няма как да премълча и част от бисерите й:

  • „Той е човекът с ключовете в офиса“ – всъщност, в оригинал изразът е the key person in the office и означава нещо съвсем друго („Той е ключовият човек в офиса“);
  • „Службата ми в Марин Корпорейшън ме направи по-добър и в света на бизнеса“ – цитатът е по памет, но в паметта ми е останало също, че всъщност иде реч за Морската пехота на САЩ (Marine Corps), а не за измислена – за по-лесно – корпорация със странно име.
  • Бейджинг определено е по-звучното и по-модерното име на китайската столица… само че – от няколко столетия – у нас този град си е известен със съвсем друго име: Пекин.

Да беше само това – или само тази „преводачка“ – с мед да я намажеш! Но за съжаление, примерите за загубеняците в превода са (ужасно) много повече.

Ако превеждаш книга, чието действие се развива в древен Вавилон, например, е доста по-подходящо да напишеш „колесница“ – вместо „каляска“ – и „кесия“, вместо „портмоне“ (примерът е от реален превод на една, иначе, много мъдра книга)… но само ако ти пука за нещастниците, дето после ще ти четат „бисерите“. Иначе не е задължително…

Подобни примери – с лопата да ги ринеш! Най-вече в книгите, но не са малко и филмите, които могат да те разсмеят – или разплачат – с превода на определени думи и фрази.

В зората на видео-превода у нас, в много американски екшъни можеше да се чуе странния рев на пилота на падащия военен хеликоптер: „Майски ден! Майски ден! Падаме! Падаме! Майски ден!“. Естествено, по онова време малцина си даваха сметка, че пилотът не е изкуфял – а само преводача. За когото значението на позивната Mayday очевидно си оставаше загадка…

Другото, с което се отличаваха едновремешните преводачи-факири бяха любимите ми бележки на преводача (Бел.прев). Ако не сте от щастливците, които са имали удоволствието да четат книга с такива Бел.прев, ще обясня. Това е кратък – или по-обстоен – разяснителен коментар, по повод определена фраза, израз, историческо събитие, личност или географски обект. (Както в предишния пример с Бейджинг).

Този коментар идва от самия преводач. И показва не само, че човекът е начетен и професионалист в работата си, но и уважава тези, които ще четат творбата му. Да –  преводът е вид творчество! Изкуство!

Но – както и в самото изкуство – понякога има преводи, които повече приличат на онази „модерна“ живопис, създадена не с четка в ръка, а с четка, забучена на едно по-друго място…

Все по-рядко попадам на наистина качествени и професионални преводи. Наскоро видях в една новоиздадена книга няколко, много на място, бележки на преводача – и почти се просълзих от умиление…

Несъмнено, причини за този рязък спад в качеството на превода има. Не една и две…

Въпросът е – доколко тези причини са наистина обективни?Защото:

  1. Едно време имаше редактори. И редакторите отговаряха и за това – да няма „бисери“ и малоумия в преводите. Сега е по-евтинко да няма редактори (едно гърло по-малко – за издателя). Още по-евтинко е да платиш смешен хонорар на съседчето, дето поназнайва малко английски… Номерът минава – за кратко – но на дълъг план, такива издатели са обречени. Убеден съм в това!
  2. Едно време и хората (а и преводачите са хора) имаха обща култура. Щото имаше и образователна система… Но пък сега поне има Google, по дяволите! А също и Wikipedia. На един клик разстояние…
  3. Едно време всички издателства бяха държавни. Но и държава имаше (това обаче вече е друга тема). Сега държавни май вече не останаха, но и частните ще намалеят – ако гледат на читателите си само като на дойни крави. Добитъкът не чете, а само преживя…

И кой въобще печели от некадърни и направени „през пръсти“ преводи? В крайна сметка – никой!

Издателствата-еднодневки рано или късно ще си намерят майстора. А тези, които инвестират в качествени преводи, в професионални редактори и всичко останало (включително и качеството на самото книжно тяло) – рано или късно ще си извоюват авторитет. И верни (по)читатели…

P.S. Ако сте попадали скоро на някой преводачески бисер – споделете го тук! Поне да се посмеем…

httpv://www.youtube.com/watch?v=AKN3QodIRW8

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

10 коментара за “Загубеняци в превода”

  1. Цветан каза:

    В последната книга, която прочетох е написано Ейбрахам Мазлоу, като от години това име е познато и превеждано у нас като Е. Маслоу. Но няма нищо.

  2. Любка Лазарава каза:

    ,,Насочих сърцето си да познае мъдрост,да познае безумие и глупост; но узнах,че и това е гонене на вятър; защото голямата мъдрост е голямо страдание и който трупа познание – трупа тъга“ -Ексклисият-. Едно време хората бяха отговорни и вършеха добре работата си. Едно време имаше и други хубави неща- като спокойствието и сигурността за утрешния ден….

  3. Силвина каза:

    „Working for a Fortune 500 company“ – „работещ за компанията „Форчън 500“.
    „Open-source software“ – „софтуер с отворени източници“ в книга на уеб тематика… а мислех, че вече няма човек, който да не е чувал за „софтуер с отворен код“…
    Само две неща, за които се сещам в момента – ако се разровя из библиотеката ми за наскоро превеждани книги, сигурно ще намеря и още.

  4. Капка каза:

    Моето зрънце: „… той е голям хипократ…“ 🙂

    А какво да кажа за автор… и то с име… от когото прочетох:
    „… болен от АНАМНЕЗА“

  5. Здравко каза:

    Буденброкови, Дайвърови, Козета, Алиса, Вашингтон!!!!!!!!! Аман вече от тъпо побългаряване на непобългарими неща!

  6. Здравейте, колеги. Аз ще споделя една собствена издънка 🙂 Преди години попаднах на името Soren Kirkegaard. Кой да ти помни часовете по философия, и на кой да му дойде на ум, че това е известния Киркегор… Пък и кой да седне да провери – тогава още не знаех, че всяко име се проверява при превод. Та… прекръстих го човека на Киркегаард 🙂

    Иначе въпросът за превода на имена е малко заплетен, особено в последните 20-тина години, откакто имаме много повече източници на информация и е много по-лесно да се разбере как се произнася дадено име. Та спорът е между транскрипция и транслитерация от една страна, и между традиционно изписване и съвременно изписване. Поддръжници има и в двата лагера… Аз лично предпочитам традиционното изписване, което се е наложило в българския. Например предпочитам да напиша Браян, отколкото Брайън. Питър вместо Пийтър (което е отражение на транскрипцията с удължена гласна). Но не бих критикувала колеги, които предпочитат максимална близост до фонетичното звучене на името. Е, сега, има и откровени изцепки, разбира се. Има смисъл и в забележката на Здравко – защо да е Козета, а не Козет (дали причината не е във фонетичната прилика с една не много лицеприятна дума), защо да е Алиса, а не Алис (все пак Алиса звучи по-момичешко на български)…
    Рядко чета преводна литература, повече бисери откривам в субтитрите. Но пък от друга страна намирам и много точни попадения и даже си ги записвам в едни тетрадки…
    Проблемът с лошите преводи като че ли идва от прекалено големия брой книги, които се пускат на пазара, които дори не знам кой толкова ги чете…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes