Няма никакво значение дали историята е истинска. Там, където я прочетох имаше и разни „умни“ коментари относно нейната достоверност, но освен с очите (и мозъка), човек трябва да може да чете и със сърцето… Затова, аз избрах да ви я (пре)разкажа… а дали ще ви хареса или не – това вече сами ще си решите! […]
Добрин е от хората, които напълно отговарят на името си. И от приятелите, които можеш да виждаш веднъж на всеки 5-10 години – и пак да си оставате все толкова добри приятели. Радвам се, че го срещнах (събра ни Joomla-та – преди вече десетилетие?) и че въпреки разстоянията си оставаме приятел. А приятелите си помагат. […]
Размечтах се… (Честичко ми се случва). Размечтах се докато си почиствах папката със спам. (Това вече е рядко явление). Що е спам съм ви разказвал още преди четири години. Но за пръв път се размечтах какво би било да живееш в страната Спамландия. Не е тайна, че спам-съобщенията са не само нежелани и непоискани – […]
Сигурно ще има хора, които няма да прочетат и думичка от този текст – само защото заглавието започва с тези три страшни букви: МЛМ. Разбирам ги напълно. Много е вероятно да има и такива, които ще прочетат текста, но няма да разберат нито смисъла му, нито врачанския ми хумор. Такива – с лопата да ги […]
За какво ти е любовта към ближния – ако себе си първо не обичаш? Себе си… първо… За какво ти е любовта към Бога – ако страхът от Него е по-голям? От тази Любов… За какво ти е любовта към децата ти – ако служи само за оправдание на насилието ти над душите им? Ако […]
Младежът седеше върху един камък, на един самотен хълм, когато към него се приближи Мъдрецът. – Защо си толкова тъжен, момко? – попита загрижено беловласия мъж. – Сърцето ми е разбито… – отчаяно промълви младежът. Старецът благо се усмихна. Приближи се още повече и сложи ръка на рамото му. – Сърцето, казваш… Младежът кимна почти […]
Днес следобяд второкачествения комедиен актьор когото всички, кой знае защо, наричат Президент (на второкачествената ни, комедийна държавица) ще обяви своите номинации за служебно правителство. Като първокачествен блогър съм длъжен да го изпреваря – като обявя тук своите алтернативни номинации. И за разлика от разните мушмороци, дето сформират правителства в сянка – моите кандидатури ще са […]
Когато пробудиш сърцето си – ще разбереш. Но не с разума. Със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще прогледнеш. Но не само с очите. И със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще потрепериш. От мисълта, че е можело да продължиш чак до края. Със спящо сърце… Когато пробудиш сърцето си – […]
Парите са като жените – без тях светът нямаше да е същия. (Макар че, със сигурност щеше да е по-просто устроен…). Парите – също като жените – идват при нас не само когато са желани. Но остават при нас само и единствено когато знаем как да се грижим за тях. И ги разбираме… Точно на […]
Петък е. Ден на майстора. А както знаете, има майстори и… „майстори“. За тези в кавичките няма да говорим сега. Достатъчно мрънкаме и се оплакваме – от тях и последствията от техния „майсторлък“ – в останалите дни на седмицата. Днес ще вдигнем наздравица за истинските майстори. Или казано другояче – за професионалистите. Свикнали сме да […]
Видях ги за първи път преди точно две години. Тогава те взеха участие в първия (състоял се) TEDxBG и определено имат огромна заслуга за това, че за събитието се говореше и коментираше още месеци наред. Млади, свежи, талантливи, нестандартни, забавни… За първата българска група (или трупа) по „импровизиран театър“ може да се каже още много […]
Нямам търпение да дойде 31-ви декември, 2013 година. По-точно – да стане 23.55 часа. И да пусна телевизора… Щото – след всичката врява, дето се вдигна покрай (вече) миналогодишната поздравителна реч на ухилената до уши личност от снимката (някои го наричат Президент, но мен ме е срам да го кажа в прав текст) – след […]