Съвсем живи...
Но не са. Те са зомбита. И отдавна са престанали да бъдат живи. Поне отвътре...
Иначе - на външен вид - са си живи и здрави. Ходят на работа. На кино. На почивка.
Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец… Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо: „Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!“. Разбира се, под „глупости“ всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените. […]