его

1
Младежът седеше върху един камък, на един самотен хълм, когато към него се приближи Мъдрецът. – Защо си толкова тъжен, момко? – попита загрижено беловласия мъж. – Сърцето ми е разбито… – отчаяно промълви младежът. Старецът благо се усмихна. Приближи се още повече и сложи ръка на рамото му. – […]

Притча за разбитите сърца…

 във Блогатство от
Не е трудно да се досетим, че не-свободата е липса на свобода. Но не е и точно робство. Робството е външна принуда да следваме чужди цели и желания. Вместо своите. Не-свободата е вътрешна. Нейната утроба е онова място, за което мнозина не са сигурни дали въобще съществува, а според други […]

Не-Свободата

 във Враговете на успеха от
Като юноша бледен очевидно съм прекалявал (хронично) с книгите за Емил Боев. Защото реших, че това е най-доброто, което мога да направя със живота си. И кандидатствах в прословутата Школа в Симеоново – за да стана агент на Държавна Сигурност. Е, не станах… Малко хора могат да си дадат сметка […]

CSI: Facebook

 във Фейсбукщини от
4
Има едно огромно огледало. Сигурно и ти си го виждал. Или поне си чувал за него… В него ежедневно се оглеждат милиони хора. И с всеки изминал ден стават все повече… Всеки вижда различни неща в това огледало. Защото то е много специално… Усмихнатите хора виждат там само усмивки. И […]

Огледалото

 във Фейсбукщини от
2
Този път няма никаква мелодрама. А само желание за промяна. И решение тази промяна да започне с пречистване. А първата фаза на пречистването се нарича прочистване. В случая – от част от многобройните ми Фейсбук „приятели“. Знам, че много пъти съм мрънкал публично ( а пред приятели – още повече) […]

Сбогом, „приятели“!

 във Под Ego-то от
17
Имам нещо като „мръсна малка тайна“ и причината да не я разкрия публично досега е, че егото ми се е притеснявало, че може да ме помислите за самовлюбен идиот. По-наблюдателните, вече са забелязали, че в предишното изречение използвам минало свършено време – за притесненията на егото ми. И за това […]

Почти пълни самопризнания

 във Под Ego-то от
8
Сега разбирам много добре мазохистите. Да обичаш болката си е поне една идея по-благородно, отколкото да си садист. Но това няма кой знае какво значение… Всеки е такъв, какъвто е допуснал да стане. Понякога с действията си. Но много по-често – с бездействието си. Така стоят нещата… Седиш в тъмното […]

Разговор в тъмното

 във Под Ego-то от
18
Една стара поговорка гласи: „Който не умее да пита – не умее и да живее!“. Да зададеш правилните въпроси понякога е по-важно дори и от това, да получиш правилните отговори. От изключително значение е не само кои отговори търсим, но и на кого задаваме въпросите си. Може би най-трудните и […]

33 въпроса към себе си

 във Под Ego-то от
14
С настоящата публикация започвам нова рубрика в Blogatstvo.com: „Под EGO-то“. И паралелът с Вазовото „Под Игото“ не е никак случаен. Не само защото английската дума за его – ego- се произнася по същия начин: „иго“. А защото Его-то ни наистина е един върл душманин, под чието тежко робство (а не […]

Под EGO-то: Колко е трудно да кажем „Съжалявам!“

 във Под Ego-то от