дядо

5
Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си […]

Мечти по никое време

 във Искрено и (едно)лично от
8
Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: „Дядо!!!“… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край „дядо“ е някак си „купешка“ дума – ние си му викаме „дедо“. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, […]

Дедовци

 във Искрено и (едно)лично от